О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 902
София,27.09.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 484 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, постановено на 07.01.2010г. по гр.д.№420/2009г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че съдът се е произнесъл по въпроси по приложението на чл.109 ЗС,а именно за значението на вещноправния и градоустройствен статут на постройка /павилион/, представляваща временно преместваемо съоръжение , възможността да бъде учредено право на строеж върху такъв обект без да е отредено строителство и строително петно за такъв обект,по въпроса дали подобна постройка пречи по смисъла на чл.109 ЗС за упражняване правото на собственост на собственика на съседен имот,след като е поставена на 90см от регулационната линия в нарушение на допустимите отстояния по ЗУТ ,по които въпроси касаторът твърди,че е налице противоречива практика на съдилищата,вкл. с оглед наличието на постановени решения на Старозагорския окръжен съд за съседни павилиони в идентичен вещноправен и градоустройствен статут. Поддържа и наличие на противоречие с указанията по приложението на чл.109 ЗС,дадени в ТР №31/1984г. на ОСГК на ВС.
Ответниците по касационна жалба Т. Т. Г. и Г. И. Г. не изразяват становище досежно наличието на основание за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 07.01.2010г. по гр.д.№410/2009г. Старозагорският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлил предявения от [фирма] срещу Г. И. Г. и Т. Т. Г. иск с правно основание чл.109 ЗС за премахване на метален павилион №7, поставен върху тротоара на ул. ”Й. С.” по протежение на западната регулационна линия на УПИ І-за ОДО в кв.215,кад.район 504 по плана на[населено място],до западната фасада на сграда-ниско тяло, представляваща част от бивш “Е.”,построена в УПИ І-за ЖС и КОО в кв.215.
Прието е,че не е налице твърдяното от ищеца неоснователно противоправно действие от страна на ответниците, тъй като процесният павилион е поставен върху предварително изготвена бетонова основа и закрепен с ел.заварки,замонолитени на бетонова настилка,т.е. представлява строеж по смисъла на §5,т.38 ПР ЗУТ,изграден е въз основа на отстъпено право на строеж съгласно одобрена схема от главния архитект на[населено място] и изграден по типов архитектурен проект. Прието е,че към момента на изграждането павилионът е отговарял на всички законови изисквания за неговото строителство и не представлява незаконен строеж. С оглед на това е прието,че е без значение неотразяването му по кадастъра към настоящия момент,както и липсата на траен устройствен статут. Прието е също така,че реализирането на разрешено СМР на дружеството не може да бъде в ущърб на ответниците, чийто павилион към момента на неговото строителство е изграден законно,а оттам,че обстоятелството, че павилионът пречи да бъде реализирано разрешено строителство в съседен имот само по себе си не обуславя извод за основателност на претенцията по чл.109 ЗС.
По въпроса за значението и зависимостта на извода за основателност на предявения по реда на чл.109 ЗС иск със съответствието на постройката на строителните и градоустройствени правила и норми в представеното с изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК решение №1245/04.07.1994г. по гр.д.№2149/1992г. на ІV ГО на ВС е прието,че искът по чл.109 ЗС може да бъде успешно проведен и срещу съсобственик /респ. собственик/, на когото е издадено строително разрешение за преустройство на съществуваща сграда, тъй като административният орган, издал разрешителното, има компетентност само относно техническата допустимост на преустройството или строителството, но не и относно правната допустимост титулярът на разрешението за строеж да засегне и накърни правата на трети лица /в случай другите съсобственици на общия имот/. В същия смисъл са и дадените в ТР №31/1983г. на ОСГК на ВС указания за преценката на издадените от административните органи архитектурни проекти,строителни протоколи и други строителни книжа, които са меродавни за законността на строежа,които установяват и определят само техническата възможност и/или благоустройствената допустимост на строежа в съответния му вид от гледище предимно на обществения интерес,но не установяват и не могат да установят дали подлежащите на осъществяване въз основа на тях права на адресата на разрешението не засягат права,които са чужди.
В представеното с изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК решение №327/28.10.2009г. на Старозагорския окръжен съд,постановено по гр.д.№417/2009г. и разрешаващо идентичен правен спор за съседен павилион с идентичен статут пък е прието,че предпоставките на чл.109 ЗС са налице, тъй като павилионът след отмяната на чл.120 З./отм./ няма предвиден траен устройствен статут по действуващия ПУП съгласно §50 ПЗР З./отм./ и §17,ал.2 ПЗР ЗУТ /теренът,върху който е поставен, представлява тротоар-част от уличната регулация и е със статут на общинска собственост,като върху този тротоар по ЗП не е отредено строително петно,не е предвидено застрояване, изграждане и съществуване както на процесния павилион, така и на други строежи/.Налице е следователно противоречиво разрешаване на въпроса за значението на вещноправния и градоустройствен статут на постройката,чието премахване се иска по реда на чл.109 ЗС и за значението на издадените от административните органи разрешения за построяване и преустройство за правата на трети лица ,т.е. в хипотеза,при която построеното засяга и накърнява права на трети лица,които не са титуляри на издадените административни актове, т.е. налице е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 07.01.2010г. по гр.д.№410/2009г. по описа на Старозагорския окръжен съд по подадената от [фирма] касационна жалба вх.№1672/04.02.2010г.
Да се изпрати съобщение до касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00лв.
След представяне на доказателства,че държавната такса е внесена делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател: Членове: