О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1082
София, 15.11.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 807 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. М. Г. от[населено място] срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд, постановено на 16.03.2010г. по гр.д.№41/2010г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлен предявения на основание чл.30 ЗН от Г. М. Г. против Д. Й. Г. иск за намаляване на дарение на недвижим имот,представляващ УПИ с площ от 640кв.м.,находящ се в[населено място], област П.,съставляващ УПИ VІІ-414 в кв.46 по плана на селото, заедно с построената в него жилищна сграда като неоснователен и недоказан.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа като основание за допускане до касационно обжалване,че въззивният съд се е произнесъл по приложението на чл.266,ал. 1 и 2 ГПК за допустимостта ответник по предявен иск да въвежда нови възражения в производството пред въззивния съд,за който поддържа,че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационна жалба Д. Й. Г. не изразява становище.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че надареният Д. Й. Г. не е наследник по закон на Г. Т. И. и поради това за Г. М. Г. се явява задължително при предявяване на иск по чл.30,ал.1 ЗН да е приела наследството по опис съгласно чл.30,ал.2 ЗН. В случая не са представени доказателства Г. М. да е приела наследството по опис по реда на чл.49,ал.1 ЗН,поради което е прието,ме не са налице материално-правните предпоставки на установеното в ЗН основание за възстановяване на запазена част от наследството.
Възражението,че Г. М. не е приела наследството по опис е направено от ответника по предявения иск в подадената от него въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд,с оглед на което в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че следва да бъде допуснато касационно обжалване с цел тълкуване правомощията на въззивната инстанция по приложението на чл.266,ал.1 ГПК.Исковата молба обаче е постъпила в регистратурата на първоинстанционния съд на 07.02.2008г. и следователно производството пред първоинстанционния и въззивния съд се развива по реда на ГПК/отм./. Разпоредбата на чл.266 ГПК / обн.ДВ.бр.59/2007г.,в сила от 01.08.2008г./ не намира приложение, т.е. разрешаването на въпроса за допустимостта на направеното от ответника възражение и правомощията на въззивния съд да приеме и разгледа това възражение не могат да бъдат свързани с установените в тази разпоредба процесуални правила. Така поставеният въпрос не обуславя крайния изход на правния спор,поради което следва да се приеме,че касаторът не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 16.03.2010г. по гр.д.№41/2010г. по описа на Плевенския окръжен съд по подадената от Г. М. Г. касационна жалба вх.№ 3628/19.04.2010г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: