О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1148
С.,03.12.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 620 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление[населено място],кв.”Г.”,[улица] срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд, постановено на 21.01.2010г. по гр.д.№896/2009г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което предявеният от [фирма] против Д.,представлявана от М.Р.Р.Б. иск за признаване правото на собственост върху недвижим имот с пл.№113001,намиращ се в[населено място],ЕКАТТЕ 35479, [община],който попада в КЕ 000031 по КВС на МФ-ГУ ”М.”, с площ от 3000кв.м. е отхвърлен.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа като основание за допускане до касационно обжалване,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса дали включеният в баланса на преобразуваната държавна фирма имот се включва в капитала на търговското дружество по смисъла на чл.17а ЗППДОП/отм./,по който е налице противоречива практика на съдилищата; по въпроса дали може да се приеме за доказан факта на отреждане на имота за нуждите на държавно предприятие въз основа на официална извадка от оригинала на регулационния план,след като е установено,че самият оригинал не се съхранява,който според касатора е съществен за разрешаването на конкретния казус,като поддържа също така,че правилната преценка на доказателствата да ползуват процеса е от съществено значение за развитието на правото и за точното прилагане на закона,както и че от съществено значение за точното прилагане на закона е ВКС да изрази становището си по въпроса може ли съдът да изгражда своето вътрешно убеждение за недостоверност на твърдяни факти въз основа на невъзможността на страната да представи документи по причина,че те не се пазят след изтичане на десетгодишния срок за съхранение.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба изразява становище по основателността на подадената касационна жалба,но не досежно наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че дружеството не е провело пълно и главно доказване на факта,че имотът е бил заприходен в баланса на приватизиращото се дружество,на чийто праводател /ДФ/ преди това да е била предоставена за стопанисване и управление земята. Прието е,че с оглед разпоредбата на чл.17а ЗППДОП/нов,обн.ДВ.бр.51/1994г.,отм. ДВ. бр.28/2001г./ и ПМС №201 от 25.10.1993г. следва да бъдат установени именно тези факти,тъй като тези разпоредби предвиждат придобиване право на собственост върху вещи от едноличните търговски дружества, създадени при преобразуване на държавни предприятия, ако последните са имали правото да стопанисват и управляват съответното имущество-дълготраен актив на предприятието,посочено в баланса. В случая е прието, че липсват доказателства имотът да е бил предоставен за стопанисване и управление на ДФ”С.” и да е включен в баланса на преобразуваната в [фирма] фирма към 15.09.1991г.- не се установява теренът да е бил отреден за изграждане на бензиностанция по регулационните планове от 1980г. и 1987г.,нито този терен да е бил предоставен за управление и стопанисване на държавното предприятие,чиито правоприемници са съответно държавната фирма “С.” и преобразуваното въз основа на нея [фирма]. Прието е, че представеният по делото А.Д.С. №164/01.10.1993г. не установява такива права,тъй като е съставен след преобразуването на държавната фирма в дружество и отразява изрично,че земята не е заплатена,с оглед на което е прието,че се касае до приложение на нормата на чл.81,ал.4 НДИ/отм./,като не е установено и включването на имота в баланса на преобразуваното държавно предприятие.
С оглед на така изложените съображения досежно предпоставките,при наличието на които може да се приеме,че след преобразуването по реда на ЗППДОП/отм./ дружеството е придобило правото на собственост върху един недвижим имот,настоящият състав приема за неоснователни доводите на касатора за наличие на основание за допускане на касационно обжалване поради наличие на противоречива практика на съдилищата по въпроса дали включеният в баланса на преобразуваната държавна фирма имот се включва в капитала на търговското дружество по смисъла на чл.17а ЗППДОП/отм./.
В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №1543/10.06.2005г. на ВКС,ІV ГО по гр.д.№926/2004г. е прието,че щом обектът е бил заприходен като Д. от дружеството,съгласно чл.17а ЗППДОП следва да се счита за негова собственост. В решение №933/25.07.2006г. по гр.д.№1224/2005г. на ІVа ГО на ВКС е прието,че след като сградите са включени в актива на дружеството по реда на чл.17а ЗППДОП,т.е. държавата ги е предала в оперативно управление и при преобразуването в еднолично търговско дружество с държавно участие последното е станало техен собственик,както и че внасянето на правото на собственост върху недвижим имот в капитала на дружеството обуславя правната последица на трансформация на правото на държавна собственост в право на собственост на търговското дружество по смисъла на чл.17а ЗППДОП.
Изводите на въззивния съд досежно предпоставките,при наличието на които следва да бъде направен извод за трансформация на държавна собственост в собственост на преобразувано търговско дружество с държавно имущество са аналогични, но е прието,че в случая тези предпоставки не са установени,т.е. от значение е дали наличието им ще бъде установено и то по категоричен начин,каквото становище е изразено и в представените с изложението решения на ВКС. Изводът за неприложимостта на определена правна норма поради недоказаност на определени твърдения не може да бъде приравнен на извод за принципната неприложимост на същата правна норма в определена хипотеза. И. от въззивния съд становище съответствува и на изразеното в решение №43/03.08.2010г. на ВКС,ТК,І ТО по т.д.№506/2009г.,поради което, както вече беше отбелязано,не може да бъде споделена тезата за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Не може да бъде споделена и тезата на касатора,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория поставен въпрос.
На първо място следва да се отбележи,че изводът на съда за недоказаност на твърдяното отреждане на имота за нуждите на държавното предприятие не е основан на невъзможност да бъде открит оригинала на регулационния план,както поддържа касаторът,а на липсата на каквито и да било данни за подобно отреждане,която констатация е основана на изслушаната експертиза. Освен това въпросите,свързани с правомощията и задълженията на съда по преценката на доказателствата и формиране на вътрешното съдийско убеждение многократно са разглеждани от съдилищата,вкл. и от ВКС. По реда на чл.288 ГПК касационното обжалване би могло да се допусне на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК само ако съдебната практика неточно тълкува определена правна норма или ако се налага осъвременяване на даваното в съдебната практика тълкуване с оглед измененията в законодателството и обществените условия,както и ако процесуалният закон е неясен,непълен или противоречив /т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/,каквато хипотеза обаче в случая не е налице-касаторът не обосновава в изложението наличие на подобна практика на съдилищата,която да следва да бъде осъвременена или променена.
Неоснователни са и доводите на касатора,че в случая е налице хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК по причина,че обжалваното решение противоречи на определение №719/06.07.2010г. на ІІ ГО на ВКС по гр.д.№431/2010г. Приложеното от касатора определение е постановено по реда на чл.288 ГПК и в него посочените от касатора материалноправни и процесуалноправни въпроси не са били разрешавани по същество,т.е. в определението не е изразено обвързващо съдилищата становище по приложението на материалния и процесуалния закон,а само становище за наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на конкретно решение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 21.01.2010г. по гр.д.№896/2009г. по описа на Софийския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: