О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 879
София,10.10.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 600 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от К. М. Б. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 17.12.2010г. по гр.д.№11812/2009г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от К. М. Б. срещу Р. И. П. иск за делба на апартамент №*,находящ се в [населено място],ж.к.”Н.-1 ч.”,бл.*.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че съдът се е произнесъл по въпроса опорочено ли е завещанието поради вменени на заветника грижи и как следва да се тълкува съдържанието му,по който въпрос според касатора е налице противоречива практика на съдилищата по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК с оглед представените с изложението решения на ВС и ВКС,както и по въпроса правилно ли е съдът да прави заключение за дееспособността на завещателката само въз основа на част от свидетелските показания и едностранно възприети медицински експертизи, за който въпрос касаторът поддържа,че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба Р. И. П. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Производството е за делба във фазата по допускане.
За да достигне до извода,че не са налице предпоставки за допускане на делбата,въззивният съд е приел,че К. М. Б. не се легитимира като съсобственик на поискания за допускане до делба имот въз основа на саморъчно завещание от 25.07.2001г.,съставено от И. Н.. Прието е,че завещанието е нищожно на основание чл.42, буква”в” ЗН,тъй като е обусловено от насрещно задължение от страна на лицето,в полза на което е направено,за времето след неговото съставяне. Прието е,че използваният в завещанието израз “завещавам на К. М. Б.-моя придружител,като се грижи за мен” сочи,че мотивът за неговото извършване не е да се надари лицето,а да му се вмени задължение за полагане на грижи спрямо завещателката. Прието е,че използваното словосъчетание не представлява израз на благодарност,а една очаквана бъдеща възмездна престация,насочена към полагането на грижи за неопределено време и с неопределен обем,към което насочват и обясненията на К. Б.,дадени по реда на чл.114 ГПК/отм./,както и показанията на св.Р.,която е заявила,че е извършила консултация на И. Н. във връзка с правене на завещание на жена,която се грижи за лицето и домакинството.
Изложени са и съображения,че е доказано и възражението за унищожаемост на завещателния акт на основание чл.43,ал.1,б.”а” ЗН като е прието въз основа на показанията на свидетелите и тройната съдебно-психиатрична експертиза,че към момента на съставяне на завещанието И. Н. не е могла да разсъждава адекватно и да ръководи и разбира постъпките си,като не е възприето казаното от свидетелите Е. С.-Т. и А. Р. по причина,че дадените от тях показания са вътрешно противоречиви относно мястото,на което е извършен преглед на лицето,извършили са само едностранен преглед на лицето, докато другите свидетели имат трайни и дългосрочни наблюдения относно състоянието на завещателката /живеят в съседен блок/,а св.Г. е била личен лекар на лицето от 1986г. до 2002г.
В подкрепа на поддържаната теза за наличие на противоречива практика на съдилищата по въпроса опорочено ли е завещанието поради вменени на заветника грижи и как следва да се тълкува съдържанието му с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е представено решение №301/09.05.1995г. по гр.д.№23/1995г. на І ГО на ВС,в което е прието,че завещанието може да се тълкува от съда въз основа на съдържащите се в него завещателни разпореждания,което е сторил в настоящия случай и въззивният съд-изводът за наличие на възмездност е основан изцяло на тълкуването на използваните в завещанието изрази и словосъчетания.
В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №430/21.06.2004г. на ВКС,І ГО по гр.д.№84/2004г. е прието,че завещанието не е опорочено,ако в него е посочено,че е направено поради положени грижи спрямо завещателя,както и че противоречат на безвъзмездния характер на завещанието и водят до неговата нищожност само завещателните разпореждания,с които се вменява задължение на завещателя от страна на лицето,в чиято полза е направено и или от трети лица, за в бъдеще време /докато е жив завещателя/. Аналогичен извод е направил и въззивният съд като е приел,че завещанието е нищожно по причина,че неговият мотив е да се вмени задължение за полагане на грижи спрямо завещателката като очаквана бъдеща насрещна престация.
Въз основа на представените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решения следователно не може да се приеме,че е налице противоречива практика на съдилищата по поставения въпрос. Съдебната практика досежно разграничението между възмездни завещателни разпореждания и възнаградителен мотив е трайна и категорична,като преценката във всеки конкретен случай се извършва с оглед установените по делото факти и преди всичко използваните от завещателя конкретни изрази и словосъчетания,чието тълкуване не би могло да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване,доколкото касационното обжалване според сега действащия ГПК не се основава на прецедента.
Не може да бъде споделена и тезата на касатора,че въпросът за начина ,по който съдът извършва анализ на събраните по делото доказателства и обосновава правните си изводи за наличието или липсата на завещателна дееспособност е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,доколкото настоящият случай не сочи на такава специфика,която да налага даване на ново тълкуване на установените в съдебната практика правила. Освен това така поставеният въпрос съдържа становището на касатора за начина на извършване на тази преценка от страна на въззивния съд,който счита за неправилен,което пък представлява оплакване за неправилност на решението по смисъла на чл.281 ГПК и не би могло да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 17.12.2010г. по гр.д.№11812/2009г. по описа на Софийски градски съд,Въззивно отделение,ІІ-Б състав.
ОСЪЖДА К. М. Б. на основание чл.78,ал.2 ГПК във вр. с чл.81 ГПК да заплати на Р. И. П. сумата 890лв. /осемстотин и деветдесет лева/,представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: