О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 593
София,19.12.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 514 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение №421,постановено на 26.07.2011г. по ч.гр.д.№870/2011г. Окръжен съд-Велико Търново е потвърдил определение №163 от 04.07.2011г.,постановено по гр.д.№1669/2010г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица,с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения по реда на чл.109а ЗС иск.
Определението е обжалвано от Т. П. Б. и Н. В. Б.,които поддържат,че същото е неправилно и необосновано,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че липсва правен интерес за предявяване на иск по чл.109 ЗС въпреки събраните по делото доказателства,отговора на ответната страна,служебния доклад на съда и изслушаната съдебно-техническа експертиза. Като основание за допускане на касационно обжалване сочат,че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,а именно по въпрос по приложното поле на иска за определяне на граници. Поддържат също така,че е налице противоречива и непоследователна практика на съдилищата,която е неправилна и следва да бъде променена. Позовават се и на разрешението,дадено в ТР №31/1984г. на ОСГК на ВС.Молят обжалваното определение да бъде отменено.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С подадената на 21.07.2010г. искова молба до Районен съд-Горна Оряховица,уточнена с молба от 27.07.2010г. Т. П. Б. и Н. В. Б. са поискали да бъде постановено решение,с което да се определи граничната линия между УПИ * и УПИ * в кв.* по ПУП на [населено място] с твърдението,че границите между двата имота са неясни.
С обжалваното определение въззивният съд е приел,че в производството пред районния съд е доказано с всички възможни доказателства /нотариални актове,скици,експертиза/,че двата спорни имота са урегулирани по смисъла на §5,т.11 ЗУТ и с подробните устройствени планове от 1957г.,1988г. и 1998г. са с определени точни граници,достъп до улица,конкретно предназначение и режим на устройство. С оглед на това е прието,че границите следва да бъдат определени по административен ред /с оглед данните в изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, че в новия кадастрален план не е нанесена кадастралната граница между двата имота в резултат на техническа грешка-пропуск,но в регулационния план граница е нанесена,макар и да не съответствува на границата по стария кадастрален план от 1957г. и без данни за придавани по регулация части/,а оттам и че не е налице правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл.109а ЗС.
В соченото от жалбоподателите ТР №31/1984г. на ОСГК на ВС действително е прието,че материалноправната норма осигурява защита при всяко въздействие и посегателство-пряко или косвено,което може да не накърнява владението,но ограничава,смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според неговото предназначение. Това становище обаче касае заявена претенция за защита на правото на собственост по реда на чл.109 ЗС,но не и претенция за определяне на граници по реда на чл.109а ЗС. Константна е практиката на съдилищата, че по отношение на съседни урегулирани имоти,границите на които са определени от действуващия регулационен /подробен устройствен/ план, предявяването на иск за определяне на граници по чл.109а ЗС е недопустимо. Аналогично становище е изразено и в обжалваното определение, като според настоящия състав не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като трайно установената съдебна практика не се дължи на неточно тълкуване на правната норма,нито са налице условия за осъвременяване на тълкуването,доколкото не е налице и съответна промяна в законодателството и обществените условия,нито законът е неясен,непълен или противоречив /т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Установеното несъответствие между нанесената в кадастралния план от 1957г. граница и границата по сега действащия ПУП сочи на друг ред за защита,което само по себе си пък обосновава извод за недопустимост на заявената по реда на чл.109а ЗС претенция.
Извършената от съда преценка за наличието на предпоставките за допустимост на предявения по реда на чл.109а ЗС иск съответствува изцяло на константната съдебна практика, вкл. с оглед изискването за наличие на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска,особено в хипотеза,при която законът предвижда специален ред за реализиране на претендираното право. Не е налице противоречиво разрешаване на въпрос от значение за изхода на производството,нито може да се приеме,че така поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което настоящият състав приема,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение №421,постановено на 26.07.2011г. по ч.гр.д.№870/2011г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново по подадената от Т. П. Б. и Н. В. Б. частна жалба вх.№9036/15.09.2011г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: