Определение №470 от 29.11.2010 по ч.пр. дело №452/452 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 470

София,29.11.2010 година

Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и десета година,в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 452 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение №2100,постановено на 29.06.2010г. по ч.гр.д.№950/2010г. В. окръжен съд е потвърдил определение №6651/30.10.2009г.,постановено по гр.д.№9960/2008г. на 35 състав на Районен съд-Варна,с което производството по иска за делба е прекратено в частта му по претенцията на С. Т. Т. за прихващане, поради неизпълнение в срок на разпореждането но т.4 от 06.01.2009г. на основание чл.129,ал.3 ГПК.
Определението е обжалвано от С. Т. Т.,който поддържа,че същото е неправилно,тъй като уточняването на броя на съделителите по делото представлявало значителна трудност,а уточняването на останалите въпроси,указания за което са дадени още с първоначалното оставяне на исковата молба без движение,не може да се извърши без да се знае най-малко точният брой на съделителите и тяхното семейно положение,тъй като без това не може да бъде изчислена точната наследствена квота за всеки съделител,както и точните данни за процесните имоти,вкл. вид,номера,площ,съседи и др.,за което е поискал в последната си молба удължаване на срока.
Като основание за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК,като твърди,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси,имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,а именно законосъобразно ли е прекратяване на част от производството с мотив,че страната не е уточнила искането си като се има предвид,че последното зависи от събиране на доказателства за броя на страните,а оттам на квотите на всяка една от тях,адресите им и друга информация,релевантна към петитума и в тази част съдът е продължил производството по събиране на тази информация чрез издаване на съдебни удостоверения; законосъобразно ли е при направено изрично искане за удължаване срока за изпълнение на дадените от съда указания в тяхната цялост съдът да прекрати производството в една част,а в друга да продължи срока,изхождайки от обстоятелството,че уточнението по прекратената част зависи или последва събирането на информация по останалите указания,дадени от съда при оставяне на исковата молба без движение;законосъобразно ли е при частично прекратяване на производството и подадена въззивна жалба срещу това определение съдът да препраща същата във въззивната инстанция преди да бъдат изпълнени останалите указания,дадени с оставянето на исковата молба без движение и какво е пречело на съда да се произнесе по т.4 от дадените при оставяне на исковата молба без движение указания след събиране на всички доказателства и уточненията във връзка с тях; законосъобразно ли е частичното прекратяване преди да са посочени всички страни,квотите им,адресите им за призоваване.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за допускането й до разглеждане по същество по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното определение В. окръжен съд е потвърдил определение №6651/30.10.2009г.,постановено по гр.д.№9960/2008г. на 35 състав на Районен съд-Варна,с което производството по иска за делба е прекратено в частта му по претенцията на С. Т. Т. за прихващане, поради неизпълнение в срок на разпореждането но т.4 от 06.01.2009г. на основание чл.129,ал.3 ГПК.
Прието е,че с разпореждане №84/06.01.2009г. първоинстанционният съд е указал на ищеца да конкретизира описаното в исковата молба искане за прихващане,като е изложил съображения,че същото не е адекватно формулирано и следва да бъде посочено дали се поддържа,като са дадени указания,че в производството за делба не могат да бъдат релевирани възражения за прихващане,а в случай че се предявява нов иск,поради липсата на връзка с производството за делба същият следва да бъде обособен в отделно производство. Взето е предвид обстоятелството,че първоинстанционният съд е дал указания включително какви действия следва да бъдат предприети ако се предявява нов иск,както и за съобразяване,че ищецът не може да предявява от свое име чужди права, освен в предвидените от закона случаи,както и указания за формулиране на адекватен петитум с точно посочване на претендираното обезщетение, обстоятелствата въз основа на които същото се претендира и за заплащане на дължимата държавна такса. Преценено е,че съобщението с указанията е получено от ищеца чрез неговия адвокат на 13.01.2009г.,като и че многократно срокът за изпълнение на указанията е бил продължаван от съда,но всички искания за продължаване на срока са били направени,за да може ищецът да се снабди със скици на имотите,удостоверения за данъчни оценки,удостоверения за наследници на страните,както и адресите им за призоваване, докато указанията,дадени в т.4 от разпореждането касаят само и единствено уточняване на искането за извършване на прихващане. С оглед на обстоятелството,че е налице неизпълнение на тези указания след извършено девет пъти продължаване на срока обжалваното определение е прието за правилно.
По поставените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК от частния жалбоподател въпроси следователно въззивният съд не се е произнасял. Била е извършена в съответствие с установените в процесуалния закон правила само проверка на обжалваното определение за частично прекратяване на производството досежно естеството на дадените от първоинстанционния съд указания за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба,постъпилите искания за продължаване на срока за изпълнение на тези указания,предприеманите от ищеца действия във връзка с дадените указания и преди всичко обстоятелството,че ищецът не е уведомил съда,че уточняването на искането за извършване на прихващане е свързано с други факти и обстоятелства,респ. с извършването и на други съдопроизводствени действия,както и обстоятелството, че по искането за допускане и извършване на съдебна делба,за което е от съществено значение броя на съделителите,техните делбени права,както и задължителното участие на всички съсобственици и установяването на данните,индивидуализиращи делбените имоти, производството по делото не е било прекратено. Въпроси за възможността производството по делото да бъде частично прекратено, за момента,в който първоинстанционният съд разполага с правомощието да строи това, както и за момента,в който подадената срещу определението за частично прекратяване частна жалба следва да бъде администрирана до въззивния съд в обжалваното определение,както вече беше отбелязано,не са разглеждани,т.е. така поставените въпроси не са обусловили крайния извод на въззивния съд за правилността на обжалваното пред него определение №6651/30.10.2009г. на В. районен съд по гр.д.№9960/2008г.,а оттам не биха могли да обусловят и наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Следва да бъде отбелязано също така,че поставените от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси касаят приложението на разпоредби на процесуалния закон досежно правомощията на първоинстанционния съд да констатира нередовности на исковата молба, да дава указания по тяхното отстраняване,да продължава срока за изпълнение на дадените указания и да прекратява производството по делото при неизпълнение на така дадените указания,които разпоредби не са неясни и не се нуждаят от специално тълкуване с оглед настоящия случай, поради което съгласно дадените в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС указания по приложението на чл.280,ал.1,т.3 ГПК следва да се приеме,че не е налице соченото от частния жалбоподател основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение №2100,постановено на 29.06.2010г. по ч.гр.д.№950/2010г. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от С. Т. Т. частна жалба вх.№26209/14.07.2010г.
Определението е окончателно.

Председател:

Членове:

Scroll to Top