О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 931
София, 20.10.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 718 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Ц. Ц. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 17.03.2011г. по гр.д.№13801/2010г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което са отхвърлени предявените от М. Ц. Ц. искове срещу Е. И. И.,К. Г. Г.,Д. Б. Д. и Х. Д. Д. за прогласяване нищожността на сделката по н.а.№*,том *,рег.№*,н.д.№*/2001г.,съставен от нотариус З. Т.,с която Е. И. и К. Г. са продали на Д. Д. ? ид.част от апартамент №*,построен в жилищен блок в [населено място], [улица],ет.6 и за признаване по реда на чл.33,ал.2 ЗС на право на изкупуване на продадената със същата сделка част от имота.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената от М. Ц. Ц. се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за целта на иска по чл.33,ал.2 ЗС,т.е. за законово признатия и защитим правен интерес от предяването на такъв иск; по въпроса какво се обхваща от понятието “придобити права” по смисъла на чл.88,ал.2 ЗЗД; по въпроса дали последващото разваляне на оспорена сделка изключва материалната легитимация на ищеца по упражненото потестативно право на изкупуване; по въпроса за съотношението между последиците от предявените искове и съответните решения по чл.87,ал.3 ЗЗД и чл.33,ал.2 ЗС;по въпроса за съотношението между обхвата и обратното действие при развалянето на договори по смисъла на чл.88,ал.1 ЗЗД,ограничението на чл.88,ал.2 ЗЗД и ограничението за пределите на силата на пресъдено нещо по чл.121,ал.3 ГПК/отм./. Поддържа,че произнасянето по тези въпроси обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като се разрешават противоречиво от съдилищата. Излага и съображения,че съдът не е обсъдил възражението за симулиран процес по делото за разваляне на оспорената сделка,както и причината за разваляне на оспорената сделка, които по своето естество представляват оплаквания за неправилност на обжалваното решение.
Ответниците по касационна жалба не изразяват становище за наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване по един от поставените от касатора въпроси, като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че предявеният по реда на чл.33,ал.2 ЗС иск е неоснователен,тъй като с влязло в сила решение по гр.д.№12731/2002г. на СРС,ГО,29 състав договорът,сключен на 08.03.2001г. по н.а.№*,том *,н.д.№*/2001г. е развален на основание чл.87,ал.2 ЗЗД,което изключва материалната легитимация на М. Ц. Ц. по упражненото от него по реда на чл.33,ал.2 ЗС потестативно право. Прието е,че с развалянето на договора по съдебен ред отпадат с обратна сила правните последици,породени със сключването му по аргумент от чл.88,ал.1 ЗЗД и вече не съществува продажбеното правоотношение,в което М. Ц. Ц. иска да замести купувача.
Въпросът за целта на иска по чл.33,ал.2 ЗС,т.е. за законово признатия и защитим правен интерес от предявяването на такъв иск не е бил поставян на разглеждане пред въззивния съд,поради което и не би могъл да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване-правото на касатора да предяви по реда на чл.33,ал.2 ЗС иск за изкупуване на разпоредената в полза на трето лице идеална част от имота не е отречено.
По въпроса какво се обхваща от понятието “придобито право” по смисъла на чл.88,ал.2 ЗЗД в обжалваното решение е прието,че такива биха били правата,които са съдебно признати,т.е. право на изкупуване по чл.33,ал.2 ЗС,което е признато с влязло в сила решение,но не и право на иск,по чиято основателност съдът все още не се е произнесъл,но има вписана искова молба. Касаторът поддържа,че този въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата,като се позовава на решение №387/13.05.2003г. по гр.д.№948/2002г. на ІІ ГО на ВКС,в което е прието,че на купувача по предварителен договор за продажба на недвижим имот не е противопоставим договорът за продажба на същия имот,сключен след вписване на исковата молба за валидиране на предварителния договор,тъй като правата на купувача по предварителен договор са запазени с вписването на исковата молба.
Тезата на касатора за противоречиво разрешаване на поставения в изложението въпрос не може да бъде споделена,тъй като разгледаната в решение №387/13.05.2003г. по гр.д.№948/2002г. на ІІ ГО на ВКС хипотеза е съвършено различна-за непротивопоставимо е прието настъпило в хода на производството по чл.19,ал.3 ЗЗД прехвърляне на собствеността,докато в настоящия случай в хода на производството по чл.33,ал.2 ЗС настъпва ефект на заличаване на вещноправни последици,а не действие на разпореждане.
В подкрепа на тезата,че въпросът дали последващото разваляне на оспорена сделка изключва материалната легитимация на ищеца по упражненото потестативно право на изкупуване касаторът се позовава на решение №260/27.06.2003г. по гр.д.№330/2003г. на петчленен състав на ВКС, в което е прието,че развалянето на алеаторен договор,сключен между продавача по предварителния договор за прехвърляне на недвижим имот, обявен за окончателен и лицето,от което той го е придобил,не представлява новооткрито,а новосъздадено обстоятелство,защото не констатира съществуващо към иска по чл.19,ал.3 ЗЗД,а създава ново правно положение,поради което не представлява основание за отмяна по чл.231,б.”а” ГПК/отм./. Така изразеното становище за характера на развалянето на алеаторния договор като осъществен факт в настоящия случай не намира приложение,тъй като касае съвършено различна хирпотеза на съпоставяне във времето на правното значение и последици от осъществяването на различни факти. Разгледана е хипотеза,при която развалянето на договора следва момента на влизане в сила на решение, имащо преобразуващо действие,за разлика от настоящия случай,при който развалянето на договора е настъпило в хода на производството преди приключване на устните състезания.
С изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е представено и решение №3576/2008г. на ІV ГО на ВКС,в което е разгледана хипотеза на придобиване на права преди вписването на исковата молба по чл.87,ал.3 ЗЗД,т.е. съвършено различна хипотеза от настоящата,поради което изразеното в това решение становище не би могло да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Касаторът поддържа,че наличие на основание за допускане на касационно обжалване се обуславя и от противоречивото разрешаване на въпроса за съотношението между обхвата на обратното действие при развалянето на договорите по смисъла на чл.88,ал.1 ЗЗД,ограничението на чл.88,ал.2 ЗЗД и ограничението за пределите на силата на пресъдено нещо по чл.121,ал.3 ГПК/отм./. Сочи решение №130/16.02.2009г. по гр.д.№51/2009г. на І ГО на ВКС,което обаче разглежда хипотеза на предявен установителен иск при действието на редакцията на чл.112 ЗС преди изменението с ДВ.бр.34/2000г.,която не е предвиждала изискване за вписване на исковите молби по такива искове.
Касаторът поддържа,че е налице противоречиво разрешаване от съдилищата и на въпроса за съотношението между последиците от предявените искове и съответните решения по чл.87,ал.3 ЗЗД и чл.33,ал.2 ЗС с оглед поредността на вписването,като се позовава на решение №1104/14.11.2006г. по гр.д.№1072/2005г. на ІV-Б ГО на ВКС. В това решение е разгледан случай на извършени с един имот няколко разпоредителни сделки,като е прието,че в подобна хипотеза при спор за собственост решаващо е обстоятелството за поредността на вписването на исковите молби /по чл.19,ал.3 ЗЗД/ и на останалите актове,които подлежат на вписване. Прието е,че правото принадлежи на този,който е извършил вписване преди другите. Това разрешение обаче касае конкуренция на права между две лица,позоваващи се на решения,с които различни предварителни договори са били обявени за окончателни,т.е. на две решения,имащи за последица придобиване на вещни права,за разлика от настоящия случай,в който в хода на производството по чл.33,ал.2 ЗС влиза в сила съдебно решение,което има за последица заличаване на една облигационна връзка,а оттам и на вещноправните й последици.
Представено е и решение №862/2006г. по гр.д.№505/2005г. на ІV ГО на ВКС,в което е прието,че ако актът ,с който третите лица придобиват права е вписан преди да бъде вписана исковата молба по чл.87,ал.3 ЗЗД, обратното действие на развалянето ще се ограничи само до отношенията между страните по разваления договор без да засегне правата на последващия приобретател с оглед оповестително-защитното действие на акта,на който се основава правото на третото лице-приобретател. В настоящия случай обаче не е налице придобиване на вещно право от трето лице,което да сее осъществило преди вписването на исковата молба за разваляне на договора за покупко-продажба и което да е било надлежно вписано,т.е. не се е осъществило оповестително-защитно действие на акт на придобиване на права,а само оповестително-защитно действие на вписването на искова молба,за което въззивният съд е приел,че брани ищеца само от последиците на извършени след вписването разпоредителни сделки.
С изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е представено и решение №1927/02.02.1999г. по гр.д.№2460/1997г. на ІV ГО на ВКС,в което е прието,че развалянето на договора за прехвърляне на собствеността на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане има обратно действие,но то е непротивопоставимо на купувача на имота по обявен за окончателен предварителен договор за продажба,ако вписването на исковата молба по иска по чл.19,ал.3 ЗЗД предхожда по време вписването на исковата молба по иска за разваляне на договора. В разгледания по това дело случай решението за разваляне на договора е влязло в сила преди да влезе в сила решението по обявяване на предварителния договор за окончателен,като исковата молба по чл.19,ал.3 ЗЗД е вписана преди тази по чл.87,ал.3 ЗЗД. И доколкото в обжалваното решение на СГС е прието,че конститутивното действие на влязлото в сила решение по чл.87,ал.3 ЗЗД не осъществява придобивно основание по смисъла на чл.114,б.”в” вр. чл.112, б.”з”,изр.2 ЗС,а извежда следващата от съдържанието на съдебно установеното потестативно право промяна в отношенията между страните по разваления договор,т.е. че обстоятелството,че исковата молба по претенцията за изкупуване по реда на чл.33,ал.2 ЗС е вписана преди вписването на исковата молба за разваляне на договора по реда на чл.87,ал.3 ЗЗД е ирелевантно, настоящият състав приема,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса за последиците от вписването на исковата молба по предявен иск с правно основание чл.33,ал.2 ЗС,ако след вписването е предявен иск за разваляне на договора,в който предявилото иска по чл.33,ал.2 ЗС лице иска да встъпи и решението,с което договорът е развален е влязло в сила преди приключване на устните състезания и постановяване на решение в производството по чл.33,ал.2 ЗС,както и за последиците на решението за разваляне на договора за правата на лицето, предявило иск по чл.33,ал.2 ЗС.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 17.03.2011г. по гр.д.№13801/2010г. по описа на Софийски градски съд.
Да се изпрати съобщение на М. Ц. Ц. в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 52.12лв. и да представи доказателства,че таксата е внесена.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: