Решение №136 от 14.2.2011 по гр. дело №1146/1146 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 136

София, 14.02.2011 година

Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и единадесета година,в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1146 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. М. и В. Г. М. срещу въззивното решение на В. окръжен съд, постановено на 26.04.2010г. по гр.д.№2053/2009г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това В. Г. М. и С. Г. М. са осъдени да предадат на Д. Н. М.,П. Д. Т.,М. П. Г. и Е. П. Т. владението върху недвижим имот-реална част с площ 239кв.м. от УПИ ХХІ-1256 в кв.37 по плана на вилна зона “Т.” в землището на[населено място],оцветена в зелен цвят по скицата към заключението на в.л. от 20.09.2007г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в подадената касационна жалба е посочено,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за необходимостта да бъде доказвана добросъвестност на владението с оглед установената в чл.70,ал.2 ЗС презумпция,вкл. и с оглед липсата на мотиви на решението в тази част и за разпределяне на доказателствената тежест при установяване на добросъвестността,по който поддържат,че е налице противоречива практика на съдилищата; по въпроса за липсата на мотиви досежно добросъвестността,по който поддържат,че е налице противоречива практика на съдилищата; по въпроса за задължението на съда да обсъди всички доказателства в съвкупност,по който поддържат,че е налице противоречива практика на съдилищата; по въпроса за значението на понятието “приложена регулация” и подлежи ли на възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху имот,който след кооперирането е включен в парцел като придадена част към друг имот и какво е действието на регулацията в подобна хипотеза; по въпроса за приложението на косвения съдебен контрол върху решението на ОСЗ или заместващото го съдебно решение досежно предпоставките за възстановяване на собствеността и по-специално досежно преценката дали имотът има възстановими стари реални граници и легитимира ли се наследодателят като собственик,както и за необходимостта от провеждане на процедурата по чл.13,ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ,по който поддържат,че е налице противоречива практика на съдилищата; по въпроса за придобиване по давност на правото на собственост при възражение за кратка придобивна давност,по който поддържат,че е налице противоречие с практиката на ВКС.
Ответниците по касационна жалба не изразяват становище досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че по реда на ЗСПЗЗ с решение на В. от 31.03.2001г. по гр.д.№1519/1999г. по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ на наследниците на Е. Н. М. е възстановена в стари реални граници собствеността върху лозе с площ от 1.500 дка,находящо се в строителните граници на[населено място],м.”П. Й.”,представляващо имот №1255 по КП от 1956г.,който по КП “Т.” от 1988г. включва части от имоти VІ-1257,ХХ-1255,ХХІ-1256 и VІІІ-1256. Прието е,че реституционният ефект е настъпил с факта на влизане в сила на решението на В.,постановено след отмяна на отказ на ПК да възстанови собствеността и че с него имотът е достатъчно индивидуализиран както по КП от 1956г.,така и по действуващия КП”Т.”. Прието е за установено,че наследодателката Е. М. е била собственик на имота преди кооперирането на земеделието-същата е придобила по протокол за съдебна делба,вписан със записка №10/22.03.1946г. 1/3 от лозе в м.”М.”,който имот представлява имот пл.№1255 по КП от 1956г., записан като нейна собственост в разписната книга към плана и за който с регулационния план от 1961г. е отреден парцел VІІ-1255 в кв.37,като останалата част е включена в парцели VІ-1257 и VІІІ-1256.С регулационния план от 1995г. от парцел VІІІ-1256 са образувани парцел VІІІ-1256 и ХХІ-1256,като в парцел ХХІ-1256 попада спорната част от имот пл.№1255. Прието е въз основа на показанията на свидетеля Т. Д.,че процесният имот е бил включен в ТКЗС “В.”,основано на 08.03.1958г. За неоснователно е прието възражението на ответниците,че имотът няма съществуващи или възстановими граници,тъй като в разписните листове към КП от 1956г. са вписани граници-имена на съседи. Извършена е следователно преценка по направените възражения,че наследодателката Е. М. не е била собственик на имота преди кооперирането,както и че имотът не съществува във възстановими,респ. съществуващи стари реални граници,както и за необходимостта от провеждане на процедура по чл.13,ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ,т.е. извършен е косвен съдебен контрол на решението,с което по реда на ЗСПЗЗ е възстановена собствеността. Поради това не може да бъде споделена тезата на касаторите за наличие на противоречива практика с оглед представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №939/22.06.2006г. на ВКС,ІV ГО по гр.д.№1317/2005г.- в обжалваното решение въпросът за необходимостта от извършване на косвен съдебен контрол върху решенията на ОСЗ или заместващите ги съдебни решения досежно посочените по-горе предпоставки за възстановяване на собствеността е разрешен по аналогичен начин.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за необходимостта да бъде доказвана добросъвестност на владението с оглед установената в чл.70,ал.2 ЗС презумпция,за разпределяне на доказателствената тежест при установяване на добросъвестността,за липса на мотиви досежно наличието на добросъвестност и по въпроса за придобиване по давност на правото на собственост при възражение за кратка придобивна давност.
В обжалваното решение не са изложени съображения за необходимостта при позоваване на кратка придобивна давност, основано на сключен в предвидената от закона форма договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот, добросъвестността да бъде доказвана, нито са излагани съображения,че в подобна хипотеза упражняващото фактическа власт въз основа на такъв договор лице следва да доказва своята добросъвестност. Прието е,че касаторите нямат качеството добросъвестни владелци,тъй като по делото не е установено наличие на намерение за придобиване на правото на собственост именно върху процесния имот по силата на сключения през 1996г. договор за замяна по съображения,че в договора е посочен друг имот,а именно съседния парцел VІІІ-1256,което несъответствие не е било отстранено по предвидения в закона ред,вкл. и чрез поправка на очевидна фактическа грешка в нотариалния акт. Именно това съображение е обосновало извода за липса на добросъвестност,т.е. поставните от касаторите въпроси, касаещи възможността да бъде придобито чрез кратката придобивна давност право на собственост върху недвижим имот,за който е сключен в предвидената от закона форма договор за прехвърляне на собствеността, който обаче не е могъл да произведе предвиденото в закона вещноправно действие,не са обосновали извода на съда за неоснователност на възражението за изтекла кратка придобивна давност,а оттам и не биха могли да обосноват наличие на основание за допускане на касационно обжалване с оглед указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения от касаторите въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства в съвкупност,тъй като в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не е посочена конкретна връзка между необсъдено доказателство и въпрос,който обуславя крайния изход на спора,т.е. конкретният факт,който би довел до друг извод за приложимостта на определена правна норма,което би могло да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване по нейното приложение. В случая е налице общо оплакване за неправилност на решението поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.281 ГПК,което обаче не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за възможността да бъде възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху имот,който след кооперирането е включен в парцел като придадена част към друг имот и какво е действието на регулацията в подобна хипотеза,вкл. и с оглед понятието “приложена регулация”. Касационното обжалване следва да се допусне по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК за да бъде извършена преценка дали дадените в ТР №3/1993г. на ОСГК на ВС указания могат да намерят приложение в този случай, доколкото следва да бъде дадено тълкуване за възможността правото на собственост да бъде възстановено по реда на ЗСПЗЗ.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 26.04.2010г. по гр.д.№2053/2009г. по описа на В. окръжен съд.
Да се изпрати съобщение на касаторите в едноседмичен срок да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25лв. и да представят доказателства,че таксата е внесена.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.

Председател:

Членове:

Scroll to Top