О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
София,07.06.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на втори юни през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 156 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК.
С определение ,постановено на 02.12.2010г. по ч.гр.д.№1068/2010г. Плевенският окръжен съд е обезсилил като недопустимо определението на първоинстанционния съд,с което е отменено допуснато обезпечение на бъдещ иск от “Е.-2000”-гр.П. чрез налагане на възбрана върху недвижим имот на [фирма]-поземлен имот от 70960кв.м.,съставляващ УПИ *,кв.*по плана на [населено място],заедно с построените в него сгради и УПИ *,кв.* по плана на [населено място],заедно с построените в него сгради и вместо това е оставил без разглеждане като недопустими молбите с правно основание чл.402 ГПК,подадени от С. А. Ц. и [фирма] за отмяна на допуснатото с определение по гр.д.№3773/2006г. на Плевенския районен съд обезпечение на бъдещ иск.
Определението е обжалвано от [фирма],което поддържа,че същото е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че дружеството не е заинтересована страна по смисъла на чл.402,ал.1 ГПК и не е активно легитимирано да иска отмяна на обезпечение,допуснато в производство с участието на други лица. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК,като твърди,че въпросът дали едно лице е активно легитимирано да иска отмяна на обезпечение,ако не е взело участие в производството по налагане на обезпечението,респ. в исковия процес е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Частната жалба е подадена срещу акт на въззивния съд,който не подлежи на касационно обжалване,поради което следва да бъде оставена без разглеждане,като съображенията за това са следните:
Постановените от въззивните съдилища определения подлежат на обжалване пред ВКС само в хипотезите,визирани в чл.274 ГПК. В случая нито една от тези хипотези не е налице-с обжалваното определение е извършена преценка по същество по въпроса за активната легитимация при искане за отмяна на обезпечение,случаят не е изрично посочен в закона, за разлика от хипотезата на чл.396,ал.2 ГПК и не се разрешава по същество друго производство по смисъла на чл.274,ал.3,т.2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.396,ал.2 ГПК определението на въззивния съд,постановено в обезпечителното производство,подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС,ако са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК само в случай,че въззивният съд след отмяна на постановеното от първоинстанционния съд определение допусне обезпечението. В останалите случаи постановеният от въззивния съд в обезпечителното производство съдебен акт,с който е извършена преценка по същество за наличието на предпоставките за допускане или отмяна на вече допуснато обезпечение,не подлежи на касационно обжалване,тъй като обезпечителното производство принципно е уредено в процесуалния закон като двуинстанционно по причина,че определението,с което съдът се произнася в това производство няма самостоятелен характер,не разрешава по същество други производства по смисъла на чл.274,ал.3,т.2 ГПК,нито прегражда развитието на гражданския процес,в който смисъл е и възприетото в ТР №1 от 21.07.2010 на ВКС по тълк.д.№1/2010г. на ОСГТК становище. Същите съображения според настоящия състав следва да бъдат възприети и по отношение на определенията,постановени в обезпечителното производство по искане за отмяна на наложено обезпечение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от [фирма] частна жалба вх.№10932/23.12.2010г. срещу определението,постановено на 02.12.2010г. по ч.гр.д.№1068/2010г. по описа на Плевенския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
Председател:
Членове: