О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
С., 18.04.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 26 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. К. Д. от[населено място] срещу въззивното решение на С. градски съд, постановено на 29.06.2010г. по гр.д.№3626/2006г. в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от И. К. Д. против Б. Н. П. иск за премахване по реда на чл.109 ЗС на гараж,построен на регулационната линия пред източната част на жилищната сграда-близнак,находяща се в дворно място,представляващо парцел ІV,пл.№1678, кв.78 по плана на[населено място],с размери 5.0/5.3м.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че съдът се е произнесъл по въпроса подлежи ли на премахване незаконен строеж, изграден без строителни книжа в съсобствено дворно място без съгласието на останалите съсобственици,като са представени решения на ВКС, които според касатора обосновават наличие на противоречива практика. Поддържа се също така,че в нарушение на указанията,дадени в ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС съдът не е обсъдил всички наведени доводи и не е преценил всички доказателства по делото /показанията на разпитания като свидетел К. Д. и доводите,че гаражът се намира на място,което някога е било ползувано като градина/.
Ответниците по касационна жалба не изразяват становище досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че гаражът е построен на уличната регулационна линия пред източната сграда-близнак като над гаража е изпълнен навес,което дава възможност покривът да се използува като тераса. В. на дървения навес е 2.30м. и същият пречи на влизането на светлина през прозореца на западната част на сградата-близнак,собственост на И. К.,поради което съдът е приел,че следва да се постанови премахване на навеса /и в тази част решението като необжалвано е влязло в сила/. Прието е,че гаражът е построен без строителни книжа и представлява незаконен строеж,което обаче не е достатъчно да бъде уважен предявеният от И. К. Д. негаторен иск за премахването му. Прието е,че ищецът следва да установи, че незаконният строеж пречи,ограничава или смущава правото му на собственост,а наличието на подобни обстоятелства се установява само по отношение на навеса. И доколкото не е доказано гаражът да смущава правото на собственост на ищеца /още повече,че се намира в частта от дворното място,разпределена за ползуване на ответника/ е прието,че искът за премахването му следва да бъде отхвърлен.
В подкрепа на поддържаната теза за наличие на противоречива практика по приложението на чл.109 ЗС касаторът се позовава на представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №187/1997г. на ІV ГО на ВКС,в което е прието,че когато в съсобствен имот е извършен строеж без разрешение на другите съсобственици,те не са длъжни да понасят ограниченията,които налага това действие върху тяхното право на собственост и могат да поискат от другия съсобственик премахването на незаконния строеж.
Разгледаната в това решение хипотеза обаче касае право на съсобственици,притежаващи 2/3 ид.части от дворното място,с оглед на което съдът е приел,че същите по смисъла на чл.32,ал.1 ЗС са в правото си да ползуват и управляват съсобствения имот както решат,а съсобственикът на останалата 1/3 ид.част няма право да им се противопоставя. В настоящия случай правата на ищците и ответниците върху дворното място са равни и с влязло в сила решение е извършено разпределение на ползуването,като гаражът попада в частта,предоставена за ползуване на ответниците,т.е. разглежданата хипотеза е съвършено различна.
Посочено е и решение №936/17.07.2007г. по гр.д.№506/2005г. на V ГО на ВКС,в което е прието,че когато в съсобствен недвижим имот е извършено строителство в отклонение на строителните правила и норми,то е незаконно и съставлява неоснователно действие по смисъла на чл.109 ЗС. Изграденият при нарушение или в отклонение от строителните норми и правила за устройство на територията обект,по отношение на който не може да се приложи узаконяване,смущава правото на собственост на останалите съсобственици и подлежи на премахване.
В постановени по реда на чл.290 ГПК решения на тричленни състави на ВКС обаче това противоречие в пракиката към настоящия момент е преодоляно.
В решение №33/06.04.2010г. на ВКС по гр.д.№27/2009г.,ІІ ГО на ВКС,на което въззивният съд изрично се е позовал,и в решение №299/15.06.2010г. на ВКС,ІІ ГО по гр.д.№500/2009г. е прието,че материално-правната легитимация на ответника съсобственик в имота по иск по чл.109 ЗС предполага установяване на фактическо действие от негова страна,надхвърлящо ограниченията на собствеността и противоречащо на установения правен режим на ползуване на имота, водещо до накърняване правата на другия съсобственик,като само фактът на изграждане на незаконна постройка в съсобствения имот от съсобственик не предполага уважаване на иска по чл.109 ЗС срещу него, предявен от другия съсобственик. Даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос съответствува на изразеното от ВКС по реда на чл.290 ГПК становище,с оглед на което следва да се приеме,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. И доколкото по реда на чл.290 ГПК е даден отговор на така поставения въпрос,който настоящия състав напълно споделя,не може да се приеме,че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Не може да бъде споделена и тезата на касатора за наличие на противоречиво разрешаване на въпроса за правомощията на въззивния съд да обсъди всички наведени доводи и да прецени всички доказателства с оглед указанията,дадени в ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС,доколкото К. Д.,разпитан като свидетел от първоинстанционния съд, впоследствие е конституиран като трето лице-помагач в производството и показанията му не биха могли да бъдат ценени като доказателство в същото производство.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 29.06.2010г. по гр.д.№3626/2006г. по описа на С. градски съд,Въззивно отделение,Втори “Д” състав.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: