О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
София, 01.02.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1076 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. В. Ц. и И. В. Ц. срещу въззивното решение на Б. окръжен съд, постановено на 31.03.2010г. по гр.д.№609/2009г. и поправено с решение от 02.06.2010г. по същото дело,с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това Д. В. Ц. и И. В. Ц. са осъдени да предадат на К. Б. П. и Б. Л. Б. част от УПИ ІХ-745 в кв.38 по плана на кв.С.,гр.Б.,индивидуализиран с идентификатор 07079.820.272 и идентификатор 07079.820.271 по кадастралната карта на[населено място],с площ на владяната част от 170кв.м. и при граници на владяната част:УПИ ІІІ-746,УПИ ІV-747,УПИ VІІ-749 и останалата част от УПИ ІХ-745,както и да премахнат изградената в УПИ ІХ-745 ограда и движими вещи-строителни отпадъци.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа като основание за допускане до касационно обжалване,че въззивният съд се е произнесъл по въпросите кога регулацията следва да се счита за приложена,възможните способи за нейното приложение и кога настъпва отчуждителното действие на дворищнорегулационния план,запазва ли се то при действието на ЗУТ,както и по приложението на §6 и §8 ПР ЗУТ,по които поддържат,че е налице противоречива практика на съдилищата.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба изразяват становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване,тъй като нито един от поставените от касаторите въпроси не е бил обект на изследване от съда в мотивите на обжалвания акт и не е послужил като основание за отмяна на първоинстанционното решение и за уважаване на тяхната претенция.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че в населеното място /кв.С. на[населено място]/ имотите са предмет на регулиране с три последователни плана-от 1944г.,от 1972г. и от 1992г. При извършване на продажба през 1965г./н.а.№37/1965г./ Д. Д.,праводател на И. В. Ц. и Д. В. Ц.,е придобил 760кв.м. от 1152кв.м. дворно място-парцел VІ в кв.6 по плана от 1944г.,с което е създадена съсобственост в идеални части и е поставена ограда за отграничаване на ползуването. С плана от 1972г. теренът /парцел VІ/ е урегулиран в два парцела-ІХ-305,307 и ІІІ-308 в кв.42,като се предвижда придаване на идеални части от други имоти. При делба-спогодба от 1975г. дяловете са обособени съобразно действуващия план /праводателят на Д. В. и И. В. е получил в дял парцел ІІІ-308,а праводателите на К. Б. и Б. Л. са получили в дял парцел ІХ-305,307/,като е предвидено страните да си запазят собствеността върху съществуващите постройки. Прието е,че по такъв начин със законен придобивен способ чрез ликвидиране на съсобствеността по пътя на делбата,праводателите на страните са станали собственици на самостоятелни обекти на право на собственост, индивидуализирани по действуващ регулационен план с площ и граници. Поради статута си на неподлежаща на запазване сградата на праводателя на И. В. Ц. и Д. В. Ц. не е била съобразена с плана и през нея е минавала регулационната граница между двата имота като след 1975г. тя е съборена и за частта от нея,която се е намирала в имота на праводателите на К. Б. П. и Б. Л. Б. /парцел ІХ-305,307/е отпаднало ограничението да търпят по силата на спогодбата чуждата постройка в имота си,а за собствениците на постройката е отпаднало правото на строеж.Прието е,че при действието на чл.59 З./отм./,в сила от 1973г.,до отмяната през 2002г. със ЗУТ е действувала забрана за придобиване на реални части от парцели по давност и поради това независимо от продължителното държане на спорната част не е текла давност. Прието е, че искът е основателен,тъй като собствеността на предявилите иска лица е доказана,а основанието на ответниците да държат имота е отпаднало още към момента на събаряне на съществуващата на регулационната линия сграда.
С оглед на така изложените в обжалваното решение съображения досежно основателността на предявения иск,настоящият състав приема за неоснователни доводите на касаторите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване поради наличие на противоречива практика на съдилищата по поставените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси,тъй като тези въпроси не обуславят крайния изход на правния спор. Сочената практика на съдилищата,макар и да е противоречива,касае хипотези,при които страните са били собственици на съседни имоти като при тяхното урегулиране е извършено придаване на части от единия имот към другия. В случая обаче правото на собственост върху парцелите е придобито по силата на съдебна спогодба след тяхното урегулиране,т.е. праводателите на страните са притежавали в съсобственост имот,по отношение на който са били извършени придавания като цяло по плана от 1944г. и 1972г.,които обаче не засягат спорната част.Съществуващата на място ограда е поставена не преди урегулирането, а впоследствие при разпределяне на ползуването на съсобствения парцел преди неговото поделяне и не сочи на граници на имот,материализирани преди неговото урегулиране,нито по плана от 1972г. е предвидено придаване на части от имота на праводателя на ответниците по иска /сега касатори/ към имота на праводателя на предявилите иска лица,доколкото към момента на влизане в сила на този план праводателите са били съсобственици на един общ парцел,т.е. разпоредбите на §6 и §8 ПР ЗУТ в случая не намират приложение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 31.03.2010г. по гр.д.№609/2009г. по описа на Б. окръжен съд,поправено с решение от 02.06.2010г. по същото дело.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: