5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1009
София,26.10.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 666 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Б. Ж. Т.,действуващ като [фирма] срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, постановено на 11.12.2009г. по гр.д.№502/2009г. в частта,с която е допусната делба на недвижим имот-бивша столова,преустроена в ресторант с наименование “Б.”, находящ се в южната част на партерния етаж и на сутеренния етаж от сградата на [улица] в[населено място] и по частна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление[населено място],[улица] срещу определението на Старозагорския окръжен съд от 04.03.2010г.,с което решението от 11.12.2009г. по гр.д.№502/2009г. е изменено на основание чл.344,ал.3 ГПК като [фирма] е осъден да заплаща на [фирма] по реда на чл.344,ал.2 ГПК по 923лв. месечно като обезщетение за лишаване от ползуване на собствената му 1/3 ид.част от имота,считано от влизане на определението в сила до окончателното извършване на делбата.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената от Б. Ж. Т. касационна жалба се поддържа,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпроса за обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение,с което е уважен отрицателен установителен иск и по-специално прекъсва ли предявяването на такъв иск течащата в полза на ответника придобивна давност,по който въпрос се твърди,че е налице противоречива практика на съдилищата.Твърди,че е налице противоречие с разрешението, дадено в решение №715/24.03.1975г. на І ГО на ВС по гр.д.№236/1975г., както и че с оглед поддържаните в правната теория становища разрешаването на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В подадената от [фирма] частна жалба се поддържа,че в определението,постановено по реда на чл.344,ал.2 ГПК и изменено по реда на чл.344,ал.3 ГПК съдът се е произнесъл по въпроса от кой момент следва да бъде присъдено обезщетението срещу ползуването на имота,предмет на делбата-дали от момента на постановяване на определението, от момента на влизането му в сила или от деня,в който обезщетението е поискано,по който въпрос се твърди,че е налице противоречива практика на съдилищата с оглед посочените решения и определения на ВС и ВКС, както и че с оглед на обстоятелството,че съдебната практика по въпроса е оскъдна се твърди,че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК съделителят Б. Ж. Т.,действуващ като [фирма] изразява становище,че подадената от [фирма] частна жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Производството е за делба във фазата по допускане,като съделителят Б. Ж. Т.,действуващ като [фирма] поддържа,че между страните не е налице съсобственост,тъй като е придобил по давност претендираната от [фирма] 1/3 ид.част от имота.
За да достигне до извода,че имотът,предмет на делбата,е съсобствен между съделителите при посочените в решението квоти,а именно 1/3 идеална част за [фирма] и 2/3 идеални части за [фирма], въззивният съд е приел,че процесният имот е придобит като апортна вноска от дружеството,за което на 28.10.1998г. е съставен констативен н.а.№13/1998г. На 01.10.1999г. /н.а.№145,том І, н.д.№652/1999г./ е сключен договор за продажба,съгласно който дружеството продава на [фирма] имота,но с влязло в сила решение,постановено по гр.д.№822/2004г. на Казанлъшкия районен съд е признато за установено по отношение на [фирма],че [фирма] не е собственик на 1/3 идеална част от имота. С оглед на това е прието,че страните са съсобственици на този имот при посочените в решението квоти,като възражението на [фирма] за придобиване по давност на 1/3 ид.част от имота е прието за неоснователно.
Прието е,че от закупуването на имота на 01.10.1999г. Б. Т., действуващ като едноличен търговец,е упражнявал фактическата власт явно,непрекъснато и открито като добросъвестен владелец,тъй като е придобил собствеността на юридическо основание. С предявяването на отрицателния установителен иск на 22.04.2004г. обаче макар владението на [фирма] върху спорната 1/3 ид.част от имота да не е отблъснато,отречено му е правото на собственост върху тази част на юридическото основание /договор за продажба/,на което е твърдял,че я е придобил,поради което според въззивния съд владението от този момент е престанало да бъде добросъвестно,а оттам предвидената в разпоредбата на чл.79,ал.1 ЗС давност от 10 години не е изтекла до предявяването на иска за делба /18.03.2008г./.
Поддържаната от касатора теза за наличие на противоречива практика на съдилищата по разрешения с обжалваното решение правен въпрос не може да бъде споделена.
В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №715/24.03.1975г. на І ГО на ВС по гр.д.№236/1975г. е прието,че не всяко възражение срещу предявен иск прекъсва давността,а само това възражение, чрез което може да се осъществи едно субективно гражданско право,т.е. разрешен е въпрос за значението на заявено възражение по предявен иск,а не за обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебно решение,респ. за значението на вида на предявения иск по отношение на започналата да тече в полза на ответника придобивна давност. Не е налице следователно идентичност на разрешения правен въпрос, поставен на разглеждане в настоящето производство. Освен това следва да се отбележи,че разрешаването на въпроса дали предявяването на отрицателен установителен иск за право на собственост прекъсва придобивната давност,започнала да тече преди предявяването му в полза на ответника не е обусловило крайния извод на съда за наличие на съсобственост,нито дори извода за неоснователност на възражението за придобивна давност. В случая е прието,че след предявяването на отрицателния установителен иск владението на Б. Т.,действуващ като [фирма] вече не е добросъвестно,тъй като правата върху спорната 1/3 идеална част от имота,за които се твърди,че са придобити по силата на сключения на 01.10.1999г. договор за продажба са отречени. За отречено е прието следователно самото придобивно основание, което до предявяването на отрицателния установителен иск е обуславяло добросъвестността на владението. Именно поради това въззивният съд е приел,че от 01.10.1999г. до предявяването на иска за делба /18.03.2008г./ предвидения в чл.79,ал.1 ЗС 10-годишен давностен срок не е изтекъл като е съобразил и обстоятелството,че самото възражение за придобиване по давност е преклудирано с влизане в сила на решението по отрицателния установителен иск,доколкото твърдението на касатора е,че е установил фактическа власт като добросъвестен владелец през 1999г. и 5-годишният давностен срок би следвало да е изтекъл през 2004г. в хода на висящността на производството по отрицателния установителен иск,в което ответникът е следвало да изчерпи всички свои възражения,т.е. да обоснове и докаже всички основания, на които твърди, че е придобил собствеността. Въпросът дали предявяването на отрицателния установителен иск прекъсва придобивната давност следователно не обуславя крайния извод на съда и поради това не може да обоснове наличие на основание за допускане до касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение.
По подадената от [фирма] частна жалба срещу определението,с което по реда на чл.344,ал.3 ГПК въззивният съд е изменил постановеното по реда на чл.344,ал.2 ГПК досежно началния момент,от който следва да бъде определено обезщетението,което съделителят Б. Т., действуващ като [фирма] да заплаща срещу ползуването на процесния имот:
Обжалваното определение е правилно.
Неоснователни за наведените от [фирма] доводи,че обезщетението следва да бъде присъдено считано от предявяване на искането.
По реда на чл.344,ал.2 ГПК съдът може да постанови кой от съделителите от кои от делбените имоти ще се ползува до окончателното извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползуването,като по този начин се извършва привременно разпределение на ползуването на имотите,предмет на делбата, до приключване на делбеното производство. Така определените суми, които следва да бъдат заплащани между съделителите, уреждат отношенията им по повод ползуването само по време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно ползуването. Съдебният акт,постановен по реда на чл.344,ал.2,има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред и само до приключване на делбеното производство. Един от съделителите може да бъде осъден да заплаща по този ред на друг съделител суми срещу ползуването на имота следователно винаги и само занапред,т.е. от момента на влизане на постановения по реда на чл.344,ал.2 ГПК акт в сила,в какъвто смисъл е и съдебната практика. Претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуване по чл.31,ал.2 ЗС може да бъде разгледана за период предхождащ делбеното производство или следващ предявяването на иска за делба,но предхождащ постановяването на решението по допускане на делбата,само по реда на чл.346 ГПК във втората фаза на делбеното производство.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 11.12.2009г. по гр.д.№502/2009г. по описа на Старозагорския окръжен съд по подадената от Б. Ж. Т., действуващ като [фирма] касационна жалба вх.№426/13.01.2010г.
ПОТВЪРЖДАВА определението,постановено на 04.03.2010г. от Старозагорския окръжен съд по гр.д.№502/2009г.,с което по реда на чл.344,ал.3 ГПК е определено присъденото по чл.344,ал.2 ГПК в полза на [фирма] обезщетение в размер на 923лв. месечно да се заплаща, считано от влизане на определението в сила до окончателното извършване на делбата.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: