О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
С., 28.02.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1289 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. Е. срещу въззивното решение на В. окръжен съд, постановено на 28.04.2010г. по гр.д.№2551/2009г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това А. Г. Е. е осъдена да заплати на С. Г. Р. и Р. К. Р. обезщетение в размер на 6652.08лв.,представляващо стойността,с която се е увеличила стойността на реална част от недвижим имот,находящ се в[населено място],кв.”Г.”,представляващ имот №681 по ПНИ “Р.”, целия с площ от 673.14кв.м.,с площ на частта от 505.53кв.м. и при граници: път,имоти с №№682,683,680 и останалата част от имот №681, вследствие извършени в имота и описани в диспозитива на решението подобрения, като предявеният иск е отхвърлен за разликата до претендираните 10607.65лв. и за описаните в диспозитива подобрения.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа като основание за допускане до касационно обжалване,че въззивният съд се е произнесъл по въпросите могат ли ищците да претендират подобренията, извършени от техните праводатели,след като по възмездната сделка между тях те не са заплатили тези подобрения; действителен ли е писмен договор за продажба на подобрения,без същият да е сключен в изискуемата форма на нотариален акт и при липса на действителен предмет; следва ли да се уважава иск за подобрения без да е посочено в коя реална част от имота са извършени-дали в реалната част,върху която е възстановена собствеността на А. Г. или в реалната част,върху която С. Р. и Р. Р. са запазили собствеността си, които въпроси според касатора са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба С. Г. Р. и Р. К. Р. изразяват становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Подадена е насрещна касационна жалба от С. Г. Р. и Р. К. Р. срещу решението на въззивния съд в частта, с която предявеният от тях иск е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 10607.65лв.,както и в частта,с която е отхвърлено искането им за признаване право на задържане на имота на основание чл.72,ал.3 ЗС.Поддържат,че в обжалваната част съдът се е произнесъл по въпросите има ли право ползувателят на имот,възстановен по реда на ЗСПЗЗ, да получи увеличената стойност на имота в резултат на извършените в него подобрения или следва да получи само стойността на самите подобрения; следва ли при констатиране на извършени подобрения съдът да разграничава същите съобразно определен критерий и какъв следва да бъде този критерий; следва ли при определяне на увеличената стойност на имота да се вземе предвид освен стойността на трайните подобрения и дворни насаждения също и стойността на вложения труд за подобряването на имота и поддържането му в добро състояние,както и увеличава ли стойността на имота изработения и одобрен за него ПУП; може ли правото на задържане да бъде упражнено в производството,в което е заявена претенцията по чл.72 ЗС,ако искът по чл.108 ЗС е предявен в отделно производство и уважен.
Касационната жалба на А. Г. Е. е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че праводателите на С. Р. и Р. Р. са установили владение върху имота през 1984г. въз основа на предоставено им право на ползуване по реда на ПМС №11/1982г.,а от 10.08.2001г. владението върху имота се е осъществявало от С. Р. и Р. Р. въз основа на сключен договор за замяна, като подобренията,за които искът е основателен,са извършени в периода 1984-2001г. Прието е,че ползувателите и техните правоприемници се ползуват от правата по чл.72 ЗС и са приравнени на добросъвестни подобрители съгласно §4в ПЗР ЗСПЗЗ – с решение от 26.04.2006г. по гр.д.№2194/2005г. на В. окръжен съд,оставено в сила с решение №754/03.10.2007г. по гр.д.№865/2006г. на ВКС Р. К. Р. и С. Г. Р. са осъдени да предадат на А. Г. Е. владението върху реалната част от имота,тъй като на А. Г. с решение на ПК е възстановено правото на собственост,а е прието,че по отношение на праводателите И. Т. Д. и Г. К. Д. не са били налице предпоставките на §4а ПЗР ЗСПЗЗ за придобиване на собствеността. Прието е,че следва да бъде присъдена сумата,с която подобренията увеличават стойността на имота,но не и за онези дейности,които по естеството си не представляват подобрения по смисъла на чл.72 ЗС,тъй като могат да бъдат отделени без увреждане на имота,нито разходите за труд и поддържане на терена,които не са свързани със запазването на вещта.
Становището на касатора А. Г. Е.,че поставените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,а оттам и че обуславят наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК не може да бъде споделено.
Според указанията по приложението на чл.280,ал.1,т.3 ГПК,дадени в ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,т.4 правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело,разрешен в обжалваното решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпилите в законодателството и обществените условия промени.
В настоящия случай подобна хипотеза не е налице.
Разпоредбата на чл.72 ЗС не е неясна,нито противоречива. Същата от дълги години се прилага в съдебната практика,като в настоящия случай не се обосновава наличие на хипотеза,която да обуславя необходимост от промяна в установената практика на съдилищата,нито се сочи на такава особеност на конкретния казус,която да сочи на необходимост от даване на специфично тълкуване.
По въпроса за предмета на договор,с който се прехвърля право на собственост върху недвижим имот ВКС многократно се е произнасял и трайно приема,че подобренията и насажденията се прехвърлят заедно с дворното място,освен ако в договора същите не са изрично изключени. С тази практика въззивният съд се е съобразил изцяло и не са налице основания за нейната промяна по смисъла,указан в ТР №1 от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Въпрос за действителността на писмен договор за продажба на подобрения не е бил разглеждан от въззивния съд в обжалваното решение. Освен това,както вече беше отбелязано,по отношение правото на собственост върху подобренията,меродавна съгласно трайната практика на ВКС е волята,изразена в договора за прехвърляне правото на собственост върху терена,сключен в нотариална форма.
Поставеният въпрос следва ли да се уважава иск за подобрнения без да е посочено в коя реална част от имота се намират касае правомощията на въззивния и първоинстанционния съд да се произнесат само по искова молба,която отговаря на изискванията на процесуалния закон. В случая именно с оглед на тези правомощия исковата молба е била оставена без движение както от първоинстанционния,така и от въззивния съд и произнасянето съответствува на направените уточнения,т.е. въззивния съд е съобразил указанията,дадени в ТР 1/2000г. на ОСГК на ВКС.
Не се обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение,с което предявеният от С. Р. и Р. Р. иск е уважен. С оглед на това и на основание чл.287,ал.4 ГПК подадената от С. Р. и Р. Р. насрещна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 28.04.2010г. по гр.д.№2551/2009г. по описа на В. окръжен съд по подадената от А. Г. Е. касационна жалба вх.№20917/08.06.2010г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от С. Г. Р. и Р. К. Р. насрещна касационна жалба вх.№29113/03.08.2010г.
В частта,с която насрещната касационна жалба е оставена без разглеждане настоящето определение подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок.
В останалата част определението е окончателно.
Председател:
Членове: