О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1153
С., 06.12.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на втори декември през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 951 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Г. Б. К. и Ц. Б. П. срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд, постановено на 15.04.2010г. по гр.д.№96/2010г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от Г. Б. К. и Ц. Б. П. против С. Н. Ц. “Б. т. с.” иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на сдружението,че ищците са собственици по наследство на УПИ ІІІ-33 в кв.35 по плана на[населено място],[община] от 1993г., целият с площ от 871кв.м.,ведно с паянтова жилищна сграда с площ от 110кв.м. и стопанска постройка с площ от 85кв.м. и на УПИ ІV-33 в кв.35 по плана на[населено място],[община] от 1993г.,целият с площ от 806кв.м., незастроен.
В изложението към подадената касационна жалба като основание за допускане на касационното обжалване се поддържа,че съдът се е произнесъл по приложението на чл.79 ЗС досежно предпоставките,при наличието на които може да се приеме,че е налице този придобивен способ,като изразеното становище противоречи на решение №636/04.12.2003г. на ВКС,І ГО по гр.д.№144/2003г. и решение №404/16.06.1995г. на ВС,ІV ГО по гр.д.№1904/1994г.,т.е. поддържа се,че е налице противоречива практика на съдилищата по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба С.Н.Ц. “Б. т. с.” изразява становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че предметът на делото обхваща титулярството на собствеността върху описаните недвижимости и упражняването на владението върху същите,като въведеният с въззивната жалба довод е,че няма изтекла придобивна давност в полза на дружеството,докато последното извежда правата си именно от такава. Прието е,че придобивната давност е оригинерен способ за придобиване на собственост,който изисква в обективен план /корпус/ осъществяване на спокойно,явно,категорично,манифестирано и продължително владение на съответния имот за повече от 10 години,а в субективен план /анимус/ намерение същият да се свои,като спрямо дружеството тази хипотеза се е осъществила и то е станало собственик на процесните имоти-Б. Г. С.,наследодател на ищците,е бил собственик на процесните имоти /н.а.№44/08.03.1965г.,том І,н.д.№68/1965г./,но е преустановил фактически да владее същите от 1974г.,когато ги преотстъпил на Б.,като от този момент до 2008г. нито той,нито неговите наследници са проявявали интерес към имотите,нито са ги посещавали. Същевременно Б. е упражнявало активно владение върху имотите като собственик-извършвало е интензивна туристическа дейност,като дори е имало назначен персонал за осъществяването й в оборудваната хижа в[населено място]. Това активно ползуване на имота за туристическа дейност е продължило непрекъснато и манифестирано до 1989г. След това Б. продължава да владее имота като собственик,вкл. чрез допускане да го обитават сезонни работници,с оглед на което тезата,че има прекъсване на владението върху имота след 1992г. е приета за неоснователна. Прието е,че Б. е владяло имотите по начин,който го е направил собственик.
По въпроса за предпоставките,при наличието на които може да се приеме,че се е осъществил фактическият състав на чл.79,ал.1 ЗС в решение №636/04.12.2003г. на І ГО на ВКС по гр.д.№144/2003г. е прието,че възражението за изтекла придобивна давност на един отчасти или изцяло чужд имот може да бъде уважено само доколкото са налице елементите на фактическия състав на чл.79 ЗС по отношение на претендиращото собствеността лице и то установени с пълно и пряко доказване в процеса. Аналогичен извод досежно осъществяването на фактическия състав на придобивната давност се съдържа и в обжалваното решение,поради което не може да се приеме,че въпросът е разрешаван противоречиво в двете решения.
В решение №404/16.06.1995г. на ВС,ІV ГО по гр.д.№1904/1994г. е прието,че изтичането на срока на придобивната давност не води автоматично до възникване право на собственост в полза на владелеца,тъй като тя се не прилага служебно,а е необходимо позоваване от него на изтичането й чрез предявяване на иск за собственост,възражение срещу предявен такъв иск или чрез снабдяване с нотариален акт за собственост,издаден по обстоятелствена проверка въз основа на давностно владение. Същото становище е изразено от ВКС и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №218/30.07.2010г. по гр.д.№664/2009г. на ІІ ГО на ВКС.
Тезата,че в обжалваното решение е изразено различно становище досежно необходимостта от позоваване на изтекла придобивна давност и че именно това становище е обусловило крайния изход на спора не може да бъде споделена,доколкото по делото е представен нотариален акт, издаден по реда на обстоятелствената проверка,съставен в полза на Б. и е направено възражение в тази насока,т.е. налице е позоваване на изтеклата придобивна давност. Макар в обжалваното решение да е прието,че придобивната давност е изтекла до 1992г. и Б. е станало собственик,в същото са изложени и съображения,че тезата,че има прекъсване на владението след 1992г. е неоснователна- Б. е владяло имотите и след тази дата,което именно е обусловило крайния извод за принадлежността на правото на собственост-непрекъснато владение от 1974г. до 2008г., когато е съставен н.а.№72,том ХV,н.д.№2304/2008г. Поради това настоящият състав приема,че изразеното от въззивния съд становище не обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване- по отношение на крайния извод за предпоставките,при наличието на които може да се приеме,че правото на собственост върху недвижим имот е придобито по давност не е налице противоречие нито с посоченото от касаторите решение №404/16.06.1995г. на ІV ГО на ВС по гр.д.№1904/1994г. нито с разрешението,дадено от ІІ ГО на ВКС в решение №218/30.07.2010г. по гр.д.№664/2009г.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 15.04.2010г. по гр.д.№96/2010г. по описа на Хасковския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: