О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1006
София,26.10.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 674 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от С. С. П. и З. Д. П. от[населено място] срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 25.01.2010г. по гр.д.№172/2009г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за допустимостта на отрицателния установителен иск,предявен от лице,в полза на което е възстановена собственост по реда на ЗСПЗЗ срещу лице,придобило собствеността от ползувател,изкупил имота по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ,по който според касаторите е налице противоречива практика на съдилищата,с оглед представеното с изложението решение №1186/2007г. по гр.д.№1361/2006г. на ІІ ГО на ВКС. Поддържат също така,че въззивният съд се е произнесъл и по въпроса за началния момент,от който платилите цената по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ ползуватели могат да се позоват на придобивна давност и дали тези лица и последващите купувачи са добросъвестни владелци,ако при придобиването на правото на собстевност по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ е установено наличието на порок в административния елемент на този придобивен способ,за което тези лица нямат вина,като твърдят,че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба П. Г. П. изразява становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение В. окръжен съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е прието за установено в отношенията между страните,че С. С. П. и З. Д. П. не са собственици на недвижим имот,находящ се в землището на кв.В. на[населено място],м.”Я.”,представляващ имот №1818 по ПНИ на СО ”Д. ч.” с площ от 591кв.м.
Прието е,че в полза на праводателя на ответниците по иска В. А. В. е предоставено право на ползуване върху земеделска земя пред 1989г.,но не е установено към 01.03.1991г. в имота да е имало постройка,която да е била годна за обитаване,макар и сезонно и която да е отговаряла на действувалите към съответната дата изисквания. Прието е,че не е установено построеното да е отговаряло на изискванията за сезонно ползуване,още повече,че в имота не е имало ел.захранване,водозахранване нито изграден тоалет. Освен това е прието,че оценката е извършена за друг имот,който не е идентичен с процесния-УПИ VІІ-общ.,кв.42 или макар да е налице заплащане от ползувателя на стойност съгласно оценката,то тя не е за процесния имот и не е осъществена трансформация на правото на ползуване в право на собственост.
Възражението за придобиване правото на собственост по давност е прието за неоснователно,тъй като от 24.11.1997г. /датата на влизане в сила на чл.5,ал.2 З. /обн.ДВ.бр.107/97г./ до датата на подаване на исковата молба /08.10.2007г./ не е изтекъл необходимият 10-годишен давностен срок. Прието е,че С. С. П. и З. Д. П. са недобросъвестни владелци,тъй като не владеят имота въз основа на правно основание по смисъла на чл.70 ЗС,годно да ги направи собственици.
Поддържаната от касаторите теза,че въпросът за наличието на правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск в хипотеза на спор между лице,позоваващо се на решение за реституция по чл.14,ал.1,т.3 ЗСПЗЗ срещу лице,придобило имота от бивш ползувател с трансформирано в собственост право на собственост върху имота по реда на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ,а оттам и въпросът за допустимостта на постановеното решение сочи наличие на основание за допускане на касационно обжалване с оглед противоречивото му разрешаване в обжалваното решение и решението на ІІ ГО на ВКС по гр.д.№1361/2006г. не може да бъде споделена,тъй като с решение №463/20.10.2010г. на ВКС,ІІ ГО,постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№848/2009г. така поставеният въпрос с оглед съществувалото в практиката противоречие е разрешен,като е прието,че в подобна хипотеза предявяването на отрицателен установителен иск е допустимо. Разрешението на поставеният въпрос в обжалваното решение е аналогично,а след като изразеното в обжалваното решение становище съответствува на практиката на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК,която настоящият състав споделя, наличието на противоречиво разрешаване на същия въпрос в решения на съдилищата не обуславя наличие на основание за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Не може да бъде споделена и тезата на касатора,че въпросът за началния момент,от който платилите цената по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ ползуватели могат да се позовават на придобивна давност и дали тези лица и последващите купувачи са добросъвестни владелци при наличие на порок в административния елемент от предвиденото в §4а ПЗР ЗСПЗЗ придобивно основание обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване. На първо място по причина,че разпоредбата на чл.5,ал.2 З. е ясна по отношение началния момент,от който започва да тече придобивната давност по отношение на имоти,правото на собственост върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ. Освен това изводът на въззивния съд,че касаторите и техният праводател В. А. В. нямат качеството добросъвестни владелци не е обусловен единствено от наличието на порок в административния елемент на придобивното основание,а именно погрешно определяне на оценка за друг имот,но преди всичко с оглед липсата на застрояване в имота,с оглед на което е отречено правото на ползувателя да придобие собствеността по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ,както и с оглед липсата на валидно правно основание по смисъла на чл.70 ЗС за касаторите.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 25.01.2010г. по гр.д.№172/2009г. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от С. С. П. и З. Д. П. касационна жалба вх.№6483/23.02.2010г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: