О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1091
София,29.11.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1082 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 19.07.2011г. по гр.д.№2100/2010г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е прието за установено по отношение на [община],че Р. Г. К.,И. Г. Д. и Я. Х. Б. в качеството им на наследници на Р. Г. Б. са собственици на 1570/8557 ид.части от парцел *,кв.* по плана на [населено място],а за 435/2397 ид.части искът е отхвърлен.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е посочено,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса възстановява ли се по силата на ЗВСОНИ право на собственост върху имот,който към датата на влизане в сила на закона не е съществувал реално във вида,в който е бил отчужден и който по градоустройствения план е с отредено предназначение за обществено обслужване,което предназначение в действителност е реализирано,като в терена съществуват сгради,по отношение на които той има обслужващо значение. Поддържат,че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с указанията по приложението на закона,дадени в ТР №1/1995г. на ОСГК на ВС и ТР №6/2006г. на ОСГК на ВКС,както и в противоречие с разрешението,дадено в решение №567/21.06.2010г. по гр.д.№1112/2009г. на І ГО на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Р. Г. К. ,И. Г. Д. и Я. Х. Б. изразяват становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Заявяват,че при условие,че касационната жалба бъде допусната до разглеждане,предявяват насрещна касационна жалба срещу въззивното решение в частта,с която предявеният от тях иск е отхвърлен като неоснователен.
Касационната жалба на [община] е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане на касационното обжалване на така подадената касационна жалба,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение по поставения от касатора въпрос е прието, че имотът е отнет от наследодателя на ищците без законово основание в периода от 09.09.1944г. до 1989г. по смисъла на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ и че от бившето дворно място с площ от 7459кв.м. в м.”Д. г.” нереституирани и незастроени са 1570кв.м.,попадащи в УПИ *,кв.*,отреден за озеленяване и търговия, извън имот *,за които по силата на закона е настъпил реституционен ефект за 1570/8557 кв.м. идеални части.За попадащата в имот * част от бившето дворно място поради наличие на застрояване е прието,че ефектът на реституцията не е настъпил.
По въпроса за наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти по реда на ЗВСОНИ в т.1 на ТР №1/1995г. на ОСГК на ВС е прието,че правото на собственост върху имотите по чл.1 и чл.2 ЗВСОНИ се възстановява и при промяна на предназначението им,но не се възстановява собствеността по отношение на отчужден незастроен имот ,който след отчуждаването му е застроен, освен върху останалата незастроена част,ако тя може да се обособи като самостоятелен обект на собственост. В т.1 на ТР №6/2006г. на ОСГК на ВКС във връзка с въведеното ново основание за възстановяване на собствеността и върху имоти,които са незаконно отнети или отчуждени не по установения ред,са дадени разяснения в смисъл,че разпоредбата на чл.2,ал.2 в тази хипотеза с оглед разпоредбата на чл.2,ал.6 ЗОСОИ не третира всички строежи като незаконни,а само онези,които са извършени без надлежни строителни книжа или след 25.02.1992г.,т.е. прието е,че новото строителство в имота е пречка за реституирането му,освен ако от незастроената част може да се обособи самостоятелен обект на собственост съобразно нормативите за устройство на територията,в какъвто смисъл и разрешенията на т.1 и т.2 на ТР №1/1995г. на ОСГК на ВС.
Допълнителни съображения по този въпрос са развити и в решение №567/21.06.2010г. по гр.д.№1112/2009г. на І ГО на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК и то в хипотеза,при който имот,претендиран за реституция по реда на ЗВСОНИ с оглед измененията на чл.2,ал.2, обн.ДВ.бр.107/18.11.1997г. към датата на влизане на изменението в сила не съществува като отделна кадастрална единица,бил е предназначен за обществено обслужване и предназначението му е било реализирано. В това решение е прието,че при реституция по чл.2,ал.2 ЗВСОНИ следва да са налице предпоставките,визирани в чл.2,ал.3 от закона,в който смисъл и т.1 на ТР №6 от 10.05.2006г. по тълк.д.№6/2005г. на ОСГК на ВКС. Прието е, че нормата на закона относно това кога имотът съществува реално до размерите,в които е бил отчужден е неясна,като тълкуване на някои хипотези е дадено в т.2 на ТР №1 от 17.05.1995г. на ОСГК на ВС и в ТР №6 от 10.05.2006 по тълк.д.№6/2005г.,но хипотезите,при които един имот не съществува реално до размерите,в които е отчужден не могат да бъдат изброени изчерпателно,т.е. дали имотът съществува реално до размерите,в които е бил отчужден,следва да се преценява с оглед на всеки конкретен случай като се изхожда от целите на ЗВСОНИ. Именно с оглед така възприетото становище,което настоящия състав споделя, и с оглед изложените в решение №567/21.06.2010г. по гр.д.№1112/2009г. на І ГО на ВКС съображения,че когато след промяна на предназначението му отчужденият незастроен имот е застроен или върху него са осъществени благоустройствени мероприятия /изграждане на улици,тротоари,градинки, алеи и др./очевидно предназначението на този имот е дотолкова променено,че вече не съществува реално до размерите,в които е отчужден, според настоящия състав обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК с оглед извършване на преценка за предпоставките за възстановяване на собствеността в конкретния случай при промяна в предназначението на имота и неговото отреждане по действащия план.
И доколкото крайният извод за основателност на предявения иск е обусловен именно от отговора на въпроса за наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността при промяна в предназначението на имота,според настоящия състав касационно обжалване следва да бъде допуснато и по насрещната касационна жалба.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 19.07.2011г. по гр.д.№2100/2010г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Да се изпрати съобщение до касатора [община] и до подалите насрещна касационна жалба лица /Р. Г. К., И. Г. Д. и Я. Х. Б./в едноседмичен срок да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00лв. и за разглеждане на насрещната касационна жалба в размер на 25.00лв. и да представят доказателства,че държавната такса е внесена.
След представяне на доказателства,че държавната такса е внесена, делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: