Определение №320 от 28.3.2011 по гр. дело №1532/1532 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 320

С.,28.03.2011 година

Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и единадесета година,в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1532 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. А. Р. от[населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд-К., постановено на 28.06.2010г. по гр.д.№144/2010г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което допуснатият до делба с решение №86/07.10.2009г. по гр.д.№45/2009г. на К. районен съд недвижим имот е изнесен на публична продан.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че съдът се е произнесъл по приложението на чл.41,ал.2 ГПК в противоречие с практиката на ВКС,при наличие на противоречива практика на съдилищата, като се поддържа също така,че този въпрос е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касационна жалба не изразяват становище досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа,че изразеното в обжалваното решение становище по приложението на чл.41,ал.2 ГПК противоречи на разрешението,дадено в определение №220/06.04.2010г. на ВКС по ч.гр.д.№185/2010г. на ІV ГО,както и на разрешението,дадено в определение №5799/07.05.2009г. на ВАС по адм.д.№5596/2009г.
Съгласно указанията по приложението на чл.280,ал.1,т.1 ГПК,дадени в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,т.2 обаче основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на тази разпоредба е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на пленума на ВС,с тълкувателни решения на общото събрание на гражданската колегия на ВС,постановени при условията на чл.86,ал.2 ЗСД,обн.ДВ.бр.59 от 22.01994г./отм./,с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии,на общото събрание на гражданска колегия и на общото събрание на търговската колегия на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК. Противоречие с разрешение, дадено в определение на тричленен състав на ВКС не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Противоречиво разрешаване на правен въпрос от значение за изхода на спора не се обуславя и от становища,изразени в определения на административните съдилища с оглед указанията,дадени в т.3 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,в което е прието,че въпросът следва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.
Следва да се отбележи също така,че поставения от касатора въпрос не е от значение за изхода на спора по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК,вкл. с оглед указанията,дадени в т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Поставеният процесуално правен въпрос би могъл да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване само ако разрешаването му би могло да обуслови различни правни изводи по съществото на правния спор. В случая обаче във въззивната жалба не се съдържа искане за повторно провеждане на първото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата,нито са заявени претенции по сметки, досежно които да следва да се извърши преценка за приемане за съвместно разглеждане във втората фаза на делбеното производство. Разрешаването на поставения въпрос по приложението на чл.41,ал.2 ГПК следователно по никакъв начин не бил рефлектирало върху крайния изход на правния спор /върху извода на съда досежно избора на способ за извършване на делбата/,поради което и не може да се приеме,че този въпрос е от значение за изхода на конкретното дело по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице произнасяне по процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело,който да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в поддържания от касатора смисъл,поради което следва да се приеме,че не са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 28.06.2010г. по гр.д.№144/2010г. по описа на Окръжен съд-К..
Определението е окончателно.

Председател:

Членове:

Scroll to Top