О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
София, 21.01.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1014 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. К. от[населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд-Монтана, постановено на 21.04.2010г. по гр.д.№65/2010г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в подадената касационна жалба е посочено,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса може ли да се преценява значителността на приноса в контекста на значителност на доходите по време на брака без събирането на писмени доказателства за тези доходи и без изслушване на експертиза в тази насока,без съпоставка на размера на тези доходи със стойността на придобитото имущество от една страна и приноса на другия съпруг от друга страна,по който въпрос се поддържа,че е налице противоречива практика на съдилищата. Поддържа се също така,че съдът се е произнесъл и по въпроса правомощията на въззивната инстанция като инстанция по същество и по-специално за задължението на въззивния съд да изготви собствени мотиви,както и по въпроса за правното значение на приноса в придобиването на имуществото,съпоставен с доходите на съпрузите и за значението на съотношението между доходите и приноса като цяло,по който е налице противоречива практика на съдилищата.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба А. Н. К. изразява становище,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение,постановено в производство по чл.28,ал.3 СК/отм./,е прието,че страните са бивши съпрузи,като бракът им е прекратен с развод.А. К. е развивал търговска дейност и е осигурявал средствата,необходими не само за семейството,но и за тази търговска дейност,докато Д. Д. по време на брака не е реализирала трудови доходи.Въпреки липсата на доказателства за точния размер на реализираните през годините доходи на търговеца е прието,че такива са били налице,както и че именно с тези доходи изцяло е било обезпечено материалното състояние на семейството,предоставени са средства за цялостната му издръжка,за закупуването на имотите,вкл. имуществото, предмет на исковата претенция. Д. Д. се е грижела изключително добре за родените от брака три деца,за семейството и съпруга си,поела е изцяло домакинската работа и поддържането на семейната къща,което е ставало обаче без особени затруднения за нея и без да е лишавана от подкрепа. С оглед положения от Д. Д. труд в домакинството,за отглеждане на децата и създаване на нормална обстановка в дома,но и с оглед пълната липса на доходи по време на брака, за Д. Д. е определен принос в придобиването на имуществото в режим на СИО 1/3 ид.част. Приносът на А. К. е определен на 2/3 ид.части с оглед притежаваните от него парични средства,придобити от работата му в чужбина,средствата от търговска дейност,поведението и отношението към децата,което било грижовно и отговорно,като е прието,че доходът му от търговска дейност,вложен в придобиването на общото имущество,значително надхвърля приноса на другия съпруг, формиран от влагането на средства и труд,грижи за децата и работа в домакинството.
В подкрепа на наведените доводи за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса дали значителността на приноса по смисъла на чл.28,ал.3 СК/отм./ в контекста на значителност на доходите може да се преценява без събирането на писмени доказателства за тези доходи и без изслушване на експертиза в тази насока,както и без съпоставянето на размера на тези доходи със стойността на придобитото по време на брака имущество, касаторът сочи решение №565/25.06.1985г. на ІІ ГО на ВКС,в което е прието,че за да може да се установи дали приносът на единия съпруг в придобиването на общите вещи е явно и значително по-голям от този на другия съпруг е необходимо всяка вещ да се установи кога е придобита,каква сума е изразходвана за придобиването,какви са били доходите на всеки един от съпрузите и участието с труд и средства в домакинството по това време и общо през време на брака,в какъвто смисъл е и преобладаващата практика на съдилищата.
Тезата за противоречиво разрешаване на така поставения въпрос обаче не може да бъде споделена,въпреки че в настоящия случай действително липсват доказателства за размера на дохода на предявилия иска съпруг с оглед спецификата на настоящия казус,а именно доколкото в случая средства за издръжка на семейството и за придобиване на общото имущество са били осигурявани само от А. К.. В подобна хипотеза точното установяване на размера на доходите на съпруга при доказана липса на доходи за другия съпруг не е от съществено значение за извършването на преценката за значителност на приноса при придобиване на общото имущество. Отговорът на така поставения въпрос не обуславя крайния изход на спора,поради което не може да се приеме,че обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Не може да бъде споделена и тезата за наличие на касационно обжалване с оглед въпроса за правомощията на въззивната инстанция като инстанция по същество и за задължението на въззивния съд да изготви собствени мотиви. Указания досежно правомощията на въззивния съд са дадени в т.4 на ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС,където е прието,че въззивният съд трябва да направи самостоятелните си изводи по съществото на спора без да се съобразява с решаващата дейност на първата инстанция.
Противоречие с така дадените указания в случая не е налице,тъй като въззивният съд е изложил съображенията си по всички въпроси,имащи значение за основателността на предявения иск с оглед естеството на спорното право.
Налице е обаче основание за допускане на касационно обжалване с оглед противоречиво разрешаване на третия,поставен от касатора въпрос,а именно за правното значение на приноса в придобиването на имуществото,съпоставен с доходите на съпрузите и за значението на съотношението между доходите и приноса като цяло.
Посочените от касатора решение №212/22.04.1985г. на ІІ ГО на ВС, решение № 53/13.02.2006г. по гр.д.№1243/2004г. на ІІ ГО на ВКС,решение №3486/22.11.1982г. по гр.д.№2817/1982г. на ІІ ГО на ВС,решение №64/29.01.1998г. на ІІ ГО на ВКС и решение №23/28.01.1986г. на ІІ ГО на ВС дават основание да се приеме наличие на противоречиво разрешаване на така поставения въпрос от съдилищата.
В решение №212/22.04.1985г. на ІІ ГО на ВС е прието,че по-големият размер на трудовото възнаграждение на един от съпрузите не е основание за определяне на по-голям дял от имуществената общност,щом другият съпруг е изпълнявал задълженията си по чл.12 СК. В същия смисъл е и разрешението,дадено в решение №64/29.01.1998г. на ІІ ГО на ВКС ,в което е прието,че при разглеждането на иска по чл.28,ал.3 СК следва да се държи сметка и за това,как бившите съпрузи са изпълнявали по време на брака задълженията си по чл.18 СК.
В решение №53/13.02.2006г. по гр.д.№1243/2004г. на ІІ ГО на ВКС пък е прието,че разликата в доходите има значение независимо от изпълнението на задълженията по чл.18 СК,когато в придобиването на общото имущество са вложени доходи от търговска дейност.
Така изложените съображения по приложението на чл.28,ал.3 СК от 1985г./отм./,както и разрешението на поставения въпрос,дадено в обжалваното решение,както вече беше отбелязано,обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 21.04.2010г. по гр.д.№65/2010г. по описа на Окръжен съд-Монтана.
Да се изпрати съобщение на касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25лв. и да представи доказателства,че таксата е внесена.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: