О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 927
София,04.10.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 505 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Й. С. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд,постановено на 04.08.2009г. по гр.д.№1423/2007г. в частта,с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд е признато за установено по отношение на Г. И. М.,Ж. Й. Г.,И. Й. С.,И. П. И. и Р. С. И., С. Ж. С. и З. И. С.,че Н. С. Н. е собственик на 41.875кв.м. ид.части,М. С. Р. е собственик на 41.875кв.м. ид.части,Т. В. Т. е собственик на 20.875кв.м. ид.части и А. В. П. е собственик на 21 кв.м. ид.части от недвижим имот,находящ се в[населено място],[улица],представляващ незастроено дворно място с площ от 335кв.м., индивидуализирано като реална част с площ от 335кв.м. от поземлен имот с идентификатор 10135.2555.76 по кад.карта на[населено място],район “П.”,одобрена 2008г.,целият с площ от 883кв.м.,която реална част е защрихована със син цвят на скица,приподписана от съда и по реда на чл.33,ал.2 ЗС е допуснато Н. С. Н.,М. С. Р., Т. В. Т. и А. В. П. да изкупят съответните идеални части от недвижим имот,находящ се в[населено място], [улица],представляващ дворно място с площ от 335кв.м., съставляващ реална част от имот с идентификатор 10135.2555.76, защрихована със син цвят на приподписана от съда скица,които са продадени от И. П. И. и Росица С. И. на С. Ж. С. по време на брака му със З. И. С. с договор от 15.07.2004г.,обективиран в н.а.№61,том V,рег.6300,дело №840/2004г. на нотариус №147.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа като основание за допускане до касационно обжалване,че въззивният съд се е произнесъл по приложението на чл.49,ал.1 ЗН и чл.52 ЗН и по-специално за действията,в които може да се обективира мълчаливото приемане на наследство,по който е налице противоречива практика /решение №54/03.05.1961г. по гр.д.№36/1961г. на ОСГК на ВС/.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Н. С. Н.,М. С. Р., Т. В. Т. и А. В. П. изразяват становище,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.Претендират заплащане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че с договор за продажба, обективиран в н.а.№91/1956г. Д. Н. П. е продал на петима приобретатели имот с площ от 1000кв.м.,находящ се в[населено място],м.”Ч.”. През 1961г. между приобретателите по този договор е извършена съдебна делба по гр.д.№403/1961г. по описа на Варненския народен съд,ІІІ район, като в общ дял на Г. И. М. и М. И. М. е поставен имот с площ от 670кв.м.,идентичен с процесния. Г. И. М. е починал на 21.10.1973г., като призовани да го наследят са преживяла втора съпруга К. С. М.,поч.1984г. и децата му от първи брак Д. Г. К. и И. Г. М.. Прието е,че доводите за наличието на отказ от наследството на Г. И. М., извършен от Д. Г. К. през 1975г. не следва да се обсъждат ,тъй като през 2004г. А. П. М.,Г. И. М.,Ж. Й. и И. Й. С., които участвуват в производството и по настоящето дело, са се отказали от предявения от тях срещу Д. Г. К. по гр.д.№2668/2002г. по описа на В. районен съд отрицателен установителен иск за признаване,че същата не е собственик на ? ид.част от имота по причина извършения през 1975г. отказ от наследството,останало след смъртта на Г. М.. Прието е,че правните последици на отказа от иска се изразяват и в сила на пресъдено нещо,с която в случая се потвърждава правото на Д. Г. К. върху ? ид.част от имота и че така формираната сила на пресъдено нещо следва да бъде зачетена от съда и съответно поради това съдът не може да приеме липса на права на Д. Г. К. върху имота като придобити чрез наследяване дори вписаният на 22.04.1975г. в особената книга на съда отказ от наследство да е нищожен. Т.е. че зачитайки силата на пресъдено нещо на отказа от иска,следва да се приеме,че Д. Г. К. е била собственик на ? ид.част от имота,придобита по наследяване и договор за делба от 1992г.,след което валидно се е разпоредила с притежаваната от нея идеална част в полза на Н. Н.,М. Р.,Т. Т. и А. П.. Прието е също така,че тези лица имат правото да изкупят прехвърлената с договора за продажба от 15.07.2004г. ? ид.част от имота,тъй като същият не е бил предлаган за изкупуване.
В обжалваното решение следователно въпросът за недействителността на извършения през 1975г. отказ от наследството на Г. М. не е обсъждан. Правата на Д. Г. К. върху процесния имот са признати с оглед възприетата от съда теза за наличие на сила на пресъдено нещо като последица от отказ от отрицателен установителен иск. И тъй като според дадените в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,т.1 указания ВКС разполага с правомощието да прецени наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване само с оглед на това,дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е обусловил правните изводи за основателността на заявената претенция, следва да се приеме,че доколкото в случая соченият от касатора въпрос е приет от въззивния съд за ирелевантен,т.е. не е обусловил правните му изводи за принадлежността на правото на собственост върху процесния имот,а оттам и за основателността на предявените искове, не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.3 ГПК във вр. с чл.81 ГПК в полза на Н. С. Н. следва да бъде присъдена сумата 1500лв.,представляваща направените по делото разноски.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 04.08.2009г. по гр.д.№1423/2007г. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от И. Й. С. касационна жалба вх.№ 33282/07.10.2009г.
ОСЪЖДА И. Й. С. на основание чл.78,ал.3 ГПК във вр. с чл.81 ГПК да заплати на Н. С. Н. сумата 1500лв./хиляда и петстотин лева/,представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: