4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1003
С., 07.11.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 807 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Б. Д. и по самостоятелна касационна жалба на Н. Х. С., И. С. С. и М. С. Б. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 24.03.2011г. по гр.д.№5386/2010г.,с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е допуснато да се извърши съдебна делба между Т. Б. Д.,Е. М. И.,И. М. И.,Х. С. С.,Н. Х. С. и М. С. Б. на урегулирано дворно място от 745кв.м., представляващо поземлен имот пл.№1625 от кв.215 по плана на [населено място], м.”О.-М.” и построена в него железобетонна масивна сграда,построена на 234.30кв.м.,при квоти: по 8/36 ид.части за Т. Б. Д.,Е. М. И. и И. М. И. и по 3/36 ид.части за Х. С. С.,Н. Х. С.,И. С. С. и М. С. Б..
Т. Б. Д. обжалва постановеното от въззивния съд решение в частта,с която са определени делбените права на съделителите. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК като поддържа,че съдът се е произнесъл по въпроса как следва да се определят квотите,когато наследяват лица,които са в различна степен на родство с общия наследодател в противоречие с практиката на ВКС.
Н. Х. С.,И. С. С. и М. С. Б. обжалват постановеното от въззивния съд решение изцяло. Като основание за допускане на касационно обжалване поставят въпроса следва ли съдът да изследва предпоставките на ЗВСОНИ,за да приеме,че е налице съсобствен на съделителите имот,като поставят този въпрос във връзка с доводите си,че съдът не е изследвал дали действително имотът е бил отчужден по реда на З. и от кого-не е изследвал в кое предприятие е бил включен имотът,включено ли е това предприятие в списъка към З. и кой е бил собственик на предприятието. Поставят и въпроса трябва ли да има конкретен акт за национализация или друг писмен документ,за да се приеме от съда,че имотът е национализиран по З.,както и въпроса има ли национализация по З. на имот, собственост на физическо лице,без да е изяснено кое е национализираното частно предприятие както и кои са собствениците на предприятието или техните наследници и може ли съдът да приеме,че са налице предпоставките на ЗВСОНИ без да изясни въпроса на какво основание имотът е бил отчужден.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК Т. Б. Д. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на подадената от Н. Х. С., И. С. С. и М. С. Б. касационна жалба по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване по подадената от Т. Б. Д. касационна жалба,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че допуснатият до делба имот е съсобствен между съделителите въззивният съд е приел,че имотът е отчужден по реда на З.-завзет с акт за завземане от 20.09.1952г.,което е посочено в заповед № РД-57-320/01.03.1994г. на кмета на [населено място],с оглед на което е прието,че с влизане в сила на ЗВСОНИ правото на собственост е възстановено на наследниците на И. М.. Прието е,че качеството на лица,на които правото на собственост е възстановено по реда на ЗВСОНИ имат наследниците по закон на А. М. /преживяла съпруга на И. М.,починала през 1967г./ и наследниците по закон на И. К. С. /сестра на И. М.,починала през 1946г./,като делът на наследниците на А. М. е общо 2/3 ид.части,а делът на наследниците на И. С.-общо 1/3 ид.част от имота.
Прието е,че А. М. няма качеството “последваща съпруга” по смисъла на чл.9а ЗН,тъй като бракът е сключен преди одържавяването на имота. Прието е също така,че дяловете на наследниците на А. М. от припадащите им се общо 2/3 ид.части са равни,като Т. Д. е дъщеря на починалата през 1975г. сестра на наследодателката П. И.,а И. И. и Е. И. са внуци на П. И. /деца на починалата през 1988г. нейна дъщеря Е. И..
В подкрепа на поддържаната теза за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по въпроса как следва да се определят квотите,когато наследяват лица,които са в различна степен на родство с общия наследодател, съделителката Т. Д. се позовава на разрешението,дадено в решение №164/01.06.2010г. на ВКС,ІІ ГО по гр.д.№538/2009г.,постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК,в което е прието,че делът на съответното коляно се определя към момента на откриване на наследството на общия наследодател като впоследствие при смърт на наследник от това коляно неговите права преминават към неговите наследници по закон. Изразеното от въззивния съд становище противоречи на разрешението,дадено в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение на ВКС,поради което следва да се приеме,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по така поставения въпрос по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Не е налице обаче основание за допускане на касационно обжалване по въпросите,поставени от касаторите Н. Х. С.,И. С. С. и М. С. Б..
На първо място следва да се отбележи,че въпроси,свързани с наличие на основание за отчуждаване на имота,различно от посоченото в заповед № РД-57-32-/01.03.1994г. на кмета на [населено място] и възприето като осъществило се от въззивния съд,в хода на производството не са били повдигани и поставяни на разглеждане от съда,в какъвто случай тези въпроси щяха да бъдат обсъдени в обжалваното решение. По тези въпроси не е изразявано съответно и становище от останалите съделители,нито е прието,че е необходимо допълнително събиране на доказателства за установяване на основание за отчуждаване,различно от посоченото в заповедта. Изразеното от Н. Х.,И. С. и М. С. становище по иска се е изразявало в твърдение,че имотът е възстановен само на тях именно на основанието,посочено в заповедта,тъй като само те имат качеството наследници на И. М.,от когото имотът е бил отчужден. Не е правено оспорване на факта,че имотът е отчужден от наследодателя И. М.,нито за реда,по който е отчужден,а оттам и за предпоставките за възстановяване на собствеността. И доколкото такъв въпрос не е бил поставян на разглеждане пред въззивния съд,то не би могъл да обоснове и наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 24.03.2011г. по гр.д.№5386/2010г. по описа на Софийски градски съд по подадената от Т. Б. Д. касационна жалба в частта,с която са определени делбените права на съделителите.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 24.03.2011г. по гр.д.№5386/2010г. по описа на Софийски градски съд в останалата му част по подадената от Н. Х. С.,И. С. С. и М. С. Б. касационна жалба.
Указва на касатора Т. Б. Д. в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 30.00 лв./тридесет лева/ държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи доказателства, че таксата е внесена.
След представяне на доказателства,че дължимата държавна такса е внесена делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за определяне на дата за разглеждането на делото в открито съдебно заседание,след което да се призоват страните.
Председател:
Членове: