О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 329
С.,29.03.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1551 от 2010 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. В. Х., С. Х.,В. Ю. Х.,К. С. Х., Е. К. П. и по самостоятелна касационна жалба на Д. С. А. срещу въззивното решение на С. градски съд, постановено на 21.06.2010г. по гр.д.№3933/2006г.
Като основание за допускане на касационно обжалване сочат,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса дали пристрояването може да обуслови извод,че сградата не съществува във вида,в който е била отчуждена в противоречие с ТР №1/1995г. на ОСГК на ВС; по въпроса дали плътното застрояване и липсата на достъп до път е пречка да бъде обособен самостоятелен парцел,по който поддържат,че е налице противоречива практика на съдилищата; по въпроса дали разпоредбата на чл.97 и чл.98 може да бъде приложена към съвкупност от активи,каквито представлява по същността си производствен комплекс,без да е налице изследване на взаимовръзките в този процес и функционалните характеристики на всеки един производствен цикъл и какво значение има това при възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ,за който въпрос поддържат,че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; по въпроса дали за съда е достатъчно въз основа на заверен архитектурен проект и свидетелски показания да извърши правно-обвързваща преценка,че дадено строителство е започнало и реализирано в цялост както е предвидено по проект,за който въпрос поддържат,че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; по въпроса дали всички доказателства по делото следва да бъдат взети предвид.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 21.06.2010г. по гр.д.№3933/2006г. С. градски съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което са отхвърлени исковете с правно основание чл.108 ЗС,предявени от Г. В. Х.,С. Х.,В. У. Х.,К. С. Х. Ш.,О. Х., Д. С. А.,М. Б.,М. Л., К. К. С. и Е. К. П. срещу [фирма] за предаване владението на дворно място с площ от 9500кв.м.,съставляващо част от имот с пл.№311 по кад. план на[населено място],м.”С. г.-4к.” и част от УПИ ІІ,отреден за “Л.-Р” и озеленяване,кв.17 по регулационния план на[населено място], м.”К. Б.-4к..”, находящ се в[населено място], бул.”Ц. шосе”№89,очертан с пресечен контур по приложение №3 на приетото в с.з. на 28.02.2004г. заключение на в.л.П.,заедно с построените в него три сгради /№1,2 и 6/ и фабричен комин.
Прието е,че в имота след национализацията,извършена по реда на ЗНЧИМП са изградени 19 постройки,които в своята съвкупност представляват текстилно предприятие с предишно наименование завод “Л. Д.”,а сега [фирма],като от сега съществуващите 19 сгради три имат връзка със съществувалите към момента на национализацията постройки-№1,№2 и №6 по приложение №2 към допълнителното заключение от 18.02.2005г. и по скицата на тричленната експертиза от 03.05.2007г.
Прието е,че сграда №1 е различна и не съответствува на старата национализирана постройка,тъй като не представлява самостоятелен обект,към същата е извършено пристрояване през 1956г. и 1969г.,а при извършена реконструкция и модернизация през 1986г. старата сграда е била изцяло разрушена,на което сочи увеличената повече от два пъти кубатура на сега съществуващата сграда в сравнение със сградата, съществувала към 1939г.
Прието е,че постройка №2 е изградена още през 1946г.,но тя е функционално свързана със сграда №1,в нея е извършен основен ремонт и реконструкция,а сграда №6 е амортизирана и не се използува,поради което е прието,че тези две постройки,макар и запазени във вида,в който са съществували към момента на национализацията,не са самостоятелни вещи,а принадлежности към главната вещ по смисъла на чл.97 ЗС.
Прието е,че предприятието,разположено на терена,по своята същност представлява съвкупност от недвижими имоти /цехове/ и съоръжения,разположени вътре в тях,които са свързани в общ производствен цикъл. Именно като съвкупност предприятието притежава значително по-висока стойност,отколкото механичното събиране на стойността на отделните цехове като недвижим имот. Поради това сгради №2 и №6 не са самостоятелни сгради,независимо,че физически могат да бъдат отделени,поради което е прието,че дружеството е придобило собствеността,а предявилите иска лица имат само право на обезщетение по реда на чл.2 ЗВСОНИ.
Материалноправните въпроси,по които съдът,според представеното от касаторите изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се е произнесъл, касаят приложното поле на разпоредбата на чл.2,ал.3 ЗВСОНИ и по-специално кога може да се приеме,че сградите съществуват във вида,в който са били отчуждени по смисъла на тази разпоредба.
В т.1 на ТР №1/1995г. на ОСГК на ВС е прието,че необходимо и достатъчно изискване е имотите да са налице,да съществуват реално като обекти на собственост до размерите,в които са били отчуждени,а извършените промени в тях,свързани с функционалното им предназначение,са без правно значение за действието на реституцията. Прието е,че ако при промяна във вида или предназначението на имота е било извършено пристрояване или надстрояване,в резултат на което той е увеличил размерите си,собствеността се възстановява само по отношение на онази част,която е съществувала към момента на одържавяването.В такъв случай за останалата част в зависимост от положението й спрямо възстановената или се запазва собствеността на държавата,респ. на някое от другите лица по чл.2,ал.2 ЗВСОНИ,които стопанисват имота при влизане на закона в сила,или се присъединява към възстановената част по силата на правилото на чл.97 ЗС,като вътрешните преустройства,колкото и значителни по обем да са,не водят до създаване на нов обект на собственост,поради което и в този случай няма пречка за възстановяване на собствеността.
Налице е противоречие по първия поставен въпрос дали пристрояването може да обуслови извод,че сградата не съществува във вида,в който е била отчуждена,както и по въпроса по приложението на чл.97 ЗС в хипотеза на възстановяване на собствеността,който обаче следва да бъде разрешен и с оглед възприетата от въззивния съд и изложена по-горе теза по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Не са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по останалите,поставени от касаторите въпроси.
Въпросът за плътността на застрояването и възможността да бъде обособен самостоятелен парцел не е от значение за изхода на спора по настоящето дело,тъй като подобен въпрос при възстановяване на правото на собственост по реда на ЗВСОНИ при извършено последващо застрояване на имота е ирелевантен.
Въпросът дали е достатъчно за съда въз основа на заверен архитектурен проект и свидетелски показания да извърши правно-обвързваща преценка,че дадено строителство е започнало и реализирано в цялост както е предвидено в проекта и въпросът дали всички доказателства по делото следва да бъдат взети предвид засягат правомощията на съда да извърши самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства според определените в процесуалния закон правила и случая са свързани с оплаквания за допуснати нарушения на тези правила,т.е. за неправилност на решението по смисъла на чл.281 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 26.10.2010г. по гр.д.№3933/2006г. по описа на С. градски съд.
Указва на касаторите в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС общо сумата 2482.00лв./две хиляди четиристотин осемдесет и два лева/ държавна такса за разглеждане на касационните жалби и да представят доказателства,че таксата е внесена.
След представяне на доказателства,че държавната такса е внесена, делото се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за определяне на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание,след което да се призоват страните.
Председател:
Членове: