О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
София, 08.02.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1171 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Г. П.,С. Г. П.,И. Й. М.,Г. Й. И.,Д. И. Д. и Т. И. Д. срещу въззивното решение на В. окръжен съд, постановено на 27.05.2010г. по гр.д.№282/2010г. в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което предявеният от тях иск е отхвърлен в частта за предаване на владението на реална част от ПИ №235 по ПНИ на СО”Д. чешма” с площ от 288кв.м.,както и по касационна жалба на М. В. К. срещу същото въззивно решение в частта,с която след отмяна на постановеното от първоинстанционния съд решение по отношение на нея е признато за установено,че П. Г. П.,С. Г. П.,И. Й. М.,Г. Й. И.,Д. И. Д. и Т. И. Д. са собственици на този имот.
Като основание за допускане на касационно обжалване в подадената касаторите-ищци касационна жалба е посочено,че въззивният съд се е произнесъл по приложението на чл.127,ал.2 ГПК/отм./ и по-специално за начина,по който следва да бъде преценявано изходящо от едната страна по спора признание на факт,съдържащо се в нейното становище по иска; следва ли то да бъде кредитирано доколкото по делото няма данни в противен смисъл и когато ответникът е направил възражение за придобиване на имота по давност това достатъчно ли е съдът да приеме,че той владее имота,щом няма данни да го владее някой друг,по който въпрос поддържат,че е налице противоречива практика на съдилищата.
Като основание за допускане на касационно обжалване в подадената от касатора-ответник касационна жалба е посочено,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса може ли по предявен осъдителен иск да бъде постановен само установителен диспозитив,по който поддържа,че е налице противоречива практика на съдилищата;по въпроса за определяне на конститутивното действие на реституционните решения по чл.14 ЗСПЗЗ /респ. с оглед чл.18ж,ал.1 ППЗСПЗЗ/ с оглед различните редакции на закона и по-специално за изискването за посочване на граници и прилагане на скица към решението,както и за правомощието на ПК да възстановява правото на собственост върху имоти в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ,по който въпрос поддържа,че е налице противоречива практика на съдилищата, както и че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Сочи,че въззивният съд се е произнесъл и по въпроса относно разпределяне на доказателствената тежест при оспорване на нотариални актове с конститутивно действие,както и по въпроса относно качеството “добросъвестен владелец” на лице,което владее имота въз основа на възмездна сделка,извършена в надлежна форма.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК касаторите-ищци поддържат,че не са налице посочените от М. В. К. основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че ищците се легитимират като собственици на имота,тъй като с решение №544/17.08.1998г. на ПК-В. в качеството им на наследници на Д. Г. М. е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху нива с площ от 3.766дка,находяща се в територия по §4 на В.,м.”Я. Т.”,представляващ имот №6524 по КП от 1956г.,който е идентичен с ПИ №235 по ПНИ на СО”Д. ч.” за 288кв.м.
Възражението за липса на идентичност с имота,притежаван от наследодателката преди образуване на ТКЗС е прието за недопустиво вкл. с оглед разрешението,дадено в решение №426/21.07.2009г. по гр.д.№2713/2008г. на ІІ ГО на ВКС,постановено по реда на чл.290-293 ГПК.
Възражението за недопустимост на иска по причина,че имотът не е индивидуализиран и липсва скица към решението на ПК,т.е. процедурата по възстановяване на собствеността не е завършена,е прието за неоснователно. Прието е,че решение №544 от 17.08.1998г. на ПК-В. е постановено при редакцията на разпоредбата на чл.14,ал.1 ЗСПЗЗ до изм. ДВ.бр.68/1999г. и има конститутивно действие като реституираният имот е достатъчно индивидуализиран-посочен е неговият стар пл.№ по КП от 1956г.,а от 2004г. е влязъл в сила и ПНИ,с която окончателно е определено местоположението на имота и неговите граници в СО”Д. ч.” и страните не са водили помежду си административни дела по повод обжалване на заповедта за одобряване на ПНИ.
Прието е,че по делото не е установено на праводателите на ответниците да е било предоставено надлежно право на ползуване до 01.03.1991г. върху имота и в него да е имало постройка по смисъла на §4а ПЗР ЗСПЗЗ,не е издадена от компетентния орган оценка,която те да са заплатили в срок,поради което е недоказано твърдението праводателите им В. В. А. и А. К. А. да са придобили собствеността по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ,съответно да са им прехвърлили валидно правото на собственост.
Прието е,че не е доказано М. В. К. и Е. П. К. да са владяли имота от м.август 1994г.,когато е сключен договор за продажба с техните праводатели,до предявяването на иска още повече,че съгласно разпоредбата на чл.5,ал.2 З. изтеклата давност до влизане в сила на този закон /22.11.1997г./ не се зачита и започва да тече нова давност в случай на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. И след тази дата обаче не е установено да са упражнявали фактическа власт върху имота с намерение за своене в продължение на поне 5 години непрекъснато,като представените доказателства,издадени от [фирма] и “В.” са недостатъчни.
Прието е обаче,че след като не е установено ответниците да упражняват фактическата власт върху имота,то исковете са основателни само в установителната,но не и в осъдителната им част. Прието е,че признанието на ответниците в първото по делото заседание,че владеят имота от м.август 1994г. до датата на завеждане на исковата молба не е достатъчно,тъй като същото е опровергано впоследствие от становището на техния пълномощник,че е останало недоказано кой владее имота.
С изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК касаторитеи-ищци представят решение №2975/14.10.2009г. по гр.д.№8834/2007г. на В. районен съд,34 състав,в което е прието,че възражението на ответниците по предявен ревадникационен иск за изтекла в тяхна полза придобивна давност до предявяване на иска само по себе си съдържа имплицитно признание на обстоятелството,че упражняват фактическа власт по отношение на имота.
И тъй като в обжалваното решение по въпроса,касаещ приложението на чл.127,ал.2 ГПК/отм./ е изразено различно становище,настоящият състав приема,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по така поставения въпрос по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Не може да бъде споделена тезата на касатора-ответник за наличие на противоречива практика на съдилищата по въпроса дали е възможно при предявен осъдителен иск да бъде постановен само установителен диспозитив.
На първо място следва да се отбележи,че в представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №2119/13.10.1960г. по гр.д.№3461/1960г. на І ГО на ВС не е била разглеждана подобна хипотеза,а само наличието на предпоставките за уважаване на предявен по реда на чл.108 ЗС ревандикационен иск. Освен това в преобладаващата понастоящем практика на съдилищата категорично се приема,че не съществува пречка да бъде уважена само установителната част на ревандикационния иск,ако съществуват пречки за уважаването на осъдтиелната му част,но по делото е установено по категоричен начин,че имотът е собственост на ищеца.
Не може да бъде споделена и тезата на касатора-ищец за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за определяне на конститутивното действие на реституционното решение по чл.14 ЗСПЗЗ с оглед различните редакции на закона и по-специално за изискването за посочване на граници и прилагане на скица към решението, както и за правомощията на ПК да възстановява правото на собственост в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ.
Дори да се приеме,че в посочените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решения на съдилищата този въпрос е бил разрешаван противоречиво, то по реда на чл.290-293 ГПК това противоречие е разрешено като с решение №588/29.06.2010г. по гр.д.№1350/2009г. на І ГО на ВКС е прието,че с изменението на чл.14,ал.1 ЗСПЗЗ /ДВ.бр.98 от 1997г./ е приета нова редакция,с която е предвидено,че ПК издава решение за възстановяване на правото на собственост на гражданите върху земеделски земи при условията на §4-4л в срок до 31.01.1998г. и едва с изменението на тази норма в редакцията от ДВ.бр.68 от 30.07.1999г. е предвидено,че ОСЗГ не възстановява правото на собственост на бившите собственици,респ. наследниците им,които са притежавали земи в терени,раздадени за ползуване по §4 ПЗР ЗСПЗЗ,за които са налице условията по §4-4л,а само признава това право на собственост. Прието е също така,че тъй като в първоначалната редакция на чл.14,ал.1,т.3 ЗСПЗЗ до изменението й, публикувано в ДВ.бр.68 от 30.07.1999г. няма изискване в решението да се посочат граници на имота по кадастралния план,обстоятелството,че няма доказателства за одобряване на ПКП е без значение,доколкото на новата редакция на чл.14,ал.1,т.3 ЗСПЗЗ законодателят не е придал обратно действие и тя намира приложение само за висящите производства,по които процедурата по възстановяване на собствеността не е приключила с влязло в сила решение на ПК.
И. в обжалваното становище становище по поставения въпрос съответствува на разрешението,дадено в решение №588/29.06.2010г. по гр.д.№1350/2009г. на І ГО на ВКС,на което касаторите-ищци изрично се позовават в подадения отговор срещу касационната жалба на касатора-ответник,поради което по така поставения въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по поставените от касатора-ответник въпроси за разпределяне на доказателствената тежест при оспорване на нотариални актове с конститутивно действие,както и по въпроса за качеството “добросъвестен владелец” на лице,което владее имота въз основа на възмездна сделка,извършена в надлежна форма.
По първия от тези два въпроса в изложението към подадената от М. В. К. касационна жалба не е посочено кое от изброените в разпоредбата на чл.280,ал.1 основания за допускане на касационно обжалване е налице. И доколкото за така поставения въпрос не може да се приеме с оглед дадените в ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,т.4 указания,че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,а касаторът-ответник не обосновава наличие на противоречива практика на съдилищата,то следва да се приеме,че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице.
По отношение на втория от тези два въпроса следва да се отбележи, че не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване,доколкото в обжалваното решение качеството “добросъвестни владелци” на М. В. К. и Е. П. К. не е отречено. Възражението им за придобиване по давност е прието за неоснователно по причина липса на доказателства за упражняване на непрекъсната фактическа власт върху имота за сочения период,като изрично е посочено,че липсват доказателства фактическата власт да е била упражнявана непрекъснато и през 5-годишния период,достатъчен за придобиване по пътя на кратката придобивна давност.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 27.05.2010г. по гр.д.№282/2010г. по описа на В. окръжен съд в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в частта,с която предявеният от С. Г. П.,П. Г. П.,И. Й. М.,Г. Й. И.,Д. И. Д. и Т. И. Д. ревандикационен иск е отхвърлен в осъдителната му част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 27.05.2010г. по гр.д.№282/2010г. по описа на В. окръжен съд в частта,с която след отмяна на постановеното от първоинстанционния съд решение е признато за установено по отношение на М. В. К.,че С. Г. П.,П. Г. П.,И. Й. М.,Г. Й. И.,Д. И. Д. и Т. И. Д. са собственици на реална част от ПИ №235 по ПНИ на СО”Д. ч.” с площ от 288кв.м.
Да се изпрати съобщение на касаторите-ищци в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25лв. и да представят доказателства,че таксата е внесена.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: