О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
София, 21.01.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1063 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЖСК”Б. х.” срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 03.05.2010г. по гр.д.№3455/2009г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в подадената касационна жалба е посочено,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса тече ли придобивна давност в периода 1990-2000г. при действието на ограничителната норма на чл.31,ал.2 ЗК/отм./,по който поддържа,че е налице противоречива практика на съдилищата; по въпроса възможно ли е придобиване по давност на обект,който не е въведен в експлоатация,т.е. според касатора съществува законова забрана за обитаване на този обект , както и когато за имота не са били съставени в придобивния период официални документи,удостоверяващи степента на завършеност,по който поддръжа,че е налице противоречива практика на съдилищата,както и по въпроса какви са белезите на упражняването на фактическата власт като акт на лице,за да може да се обосноват предпоставките на чл.79 ЗС и следва ли да е налице манифестиране на своене,за да може лицето да се ползува от давностния срок и това намерение следва ли да е насочено срещу собственика и доведено до знанието му,по който въпрос също поддържа,че е налице противоречива практика на съдилищата.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба П. Н. Н. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване,като съображенията за това са следните:
На първо място следва да се отбележи,че възражението на ответника по касационна жалба,че касаторът не е формулирал въпроси,които да са от значение за изхода на правния спор е неоснователно. Изводът на въззивния съд за принадлежността на правото на собственост върху процесния недвижим имот е основан именно на приетото за доказано от страна на ответника основание за придобиване на собствеността /придобивна давност/, с предпоставките за осъществяването на което са свързани и поставените от касатора въпроси.
В обжалваното решение въззивният съд е приел,че П. Н. е упражнявал фактическата власт върху имота непрекъснато от 06.09.1995г.,когато е получил ключовете,и до настоящия момент,като през този период е извършвал редица ремонтни работи и липсват каквито и да е доказателства ЖСК ”Б. х.” да е прекъсвала течението на придобивната давност преди 19.05.2006г./датата на предявяването на иска с квалификация чл.59 ЗЗД/.Прието е,че владението е продължило от 06.09.1995г. до 06.09.2005г. непрекъснато и необезпокоявано,като субективният елемент се презюмира от закона и при липса на проведено обратно доказване от страна на ЖСК презумпцията е необорена и е приложима. Прието е,че действалата от 1991г. до 1999г. разпоредба на чл.31,ал.3 ЗК/отм./,съгласно която е съществувала забрана да се придобива по давност вещ,която е собственост на кооперация,е неприложима към собственост на ЖСК поради спецификата на имуществените отношения, които З. урежда,а и поради материалноправния характер на посочената норма. Прието е,че сградата,в която се намира процесният апартамент,още към 1994г. е била завършена в груб строеж и следователно към този момент е възникнал годен обект на вещно право.
Тезата на касатора за наличие на основание за допускане на касационно обжалване с оглед наличието на противоречива практика на съдилищата по въпроса за приложимостта на разпоредбата на чл.31,ал.3 ЗК/отм./ не може да бъде споделена. Наличието на противоречива практика на съдилищата към настоящия момент е преодоляно,като по реда на чл.290 ГПК в решение №527/16.06.2010г. по гр.д.№1136/2009г. на І ГО на ВКС и в решение №434/11.11.2010г. по гр.д.№387/2010г. на ІІ ГО на ВКС е прието,че разпоредбата на чл.31,ал.3 ЗК/отм./,действувала за периода от 03.08.1991г. до 03.01.2000г.,съдържаща забрана да се придобие по давност имущество на кооперация,не намира приложение към имотите, придобити от ЖСК,тъй като целта,средствата за постигането й, функционирането и прекратяването на ЖСК са уредени отделно в специален закон,който дерогира приложението на ЗК/отм./. И тъй като изразеното в обжалваното решение становище съответствува на така даденото от ВКС разрешение на поставения въпрос,следва да се приеме,че по същия касационно обжалване не следва да се допуска.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса,касаещ белезите на упражняваната фактическа власт,които биха могли да обосноват придобиване правото на собственост по давност и по-специално за субективния елемент на това придобивно основание.
В посоченото от касатора решение №221/1997г. на ВКС,І ГО е прието,че като елемент на придобивната давност владението трябва да бъде явно и несъмнено,т.е. владелецът да манифестира поведенеие,което да не оставя никакво съмнение,че той упражнява фактическата власт за себе си. Аналогично становище е изразено и в обжалваното решение. И доколкото преценката дали е установено по категоричен начин наличието на всички елементи от този придобивен способ е винаги конкретна с оглед установените по делото факти и обстоятелства,крайният извод за осъществяването или неосъществяването на придобивното основание сам по себе си не може да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване,ако въпросът за белезите,които упражняваната фактическа власт следва да има не е разрешен противоречиво.
Налице е обаче основание за допускане на касационно обжалване по третия, поставен от касатора въпрос,а именно по въпроса за възможността да бъде придобит по давност обект,който не е въведен в експлоатация и за който не са били съставени в придобивния период официални документи, удостоверяващи степента на завършеност.
По така поставения въпрос в обжалваното решение е прието,че е достатъчно сградата да е била завършена в груб строеж,за да може правото на собственост да бъде придобито по давност.
Сочените от касатора решение №186/19.02.1987г. по гр.д.№154/1986г. на ОСГК на ВС и решение №2743/07.07.1983г. по гр.д.№1573/1983г. на І ГО на ВС съдържат становише за възможността да бъде придобита по давност реална част от парцел,която хипотеза е съвършено различна от разгледаната по настоящето дело,т.е. не обосновават наличие на противоречива практика по поставения въпрос.
В решението на СРС,28 състав по гр.д.№20239/2006г. е прието,че не може да бъде придобит по давност обект,който не е завършен в груб строеж,т.е. изразено е становище,сходно на съдържащото се в обжалваното решение и липсват данни това решение да е влязло в сила.
В решение №304/29.01.2009г. по гр.д.№549/2008г. на СГС обаче е прието,че придобиване по давност може да има само по отношение на завършен до фаза груб строеж имот,като наличието на забрана от компетентните органи по строителен контрол,с която е наредено да се преустанови обитаването на сградата представлява пречка имотът да бъде придобит по давност,тъй като осъществяваната фактическа власт не е била явна,а скрита,което препятствува изтичането на давностния срок. Така изразеното становище сочи на противоречиво разрешаване на поставения въпрос по смисъла на чл.280,ал.,1,т.2 ГПК,като следва да се отбележи,че решение №304/29.01.2009г. по гр.д.№549/2008г. на СГС не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила.
Налице е противоречива практика на съдилищата по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК,а оттам и основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 03.05.2010г. по гр.д.№3455/2009г. по описа на Софийски градски съд.
Да се изпрати съобщение на касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 427лв. и да представи доказателства,че таксата е внесена.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: