О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1092
София, 29.11.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1085 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. З. Н., М. Т. Д.,З. М. Д. и Б. М. З. срещу решение от 07.03.2011г. на СГС,ІІ-А въззивен състав,постановено по гр.д.№3297/2000г.,с което е оставена без уважение молбата им за поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение на СГС от 11.03.2010г. по същото дело,както и по касационна жалба на Й. З. Н., М. Т. Д.,З. М. Д. и Б. М. З. срещу въззивното решение на СГС,ІІ-А въззивен състав,постановено на 11.03.2010г. по гр.д.№3297/2000г. в частта,с която е отхвърлен предявеният от тях ревандикационен иск срещу ответниците П. М. Т.,И. Е. В. и С. Е. В. и по касационна жалба на М. С. Т. срещу въззивното решение на СГС,ІІ-А въззивен състав,постановено на 11.03.2010г. по гр.д.№3297/2000г. в частта,с която спрямо нея е прието за установено,че Й. З. Н.,М. Т. Д.,З. М. Д. и Б. М. З. са собственици на реална част от ПИ с пл.№*,к.л.* по актуалния кадастрален план на [населено място], в.з.Д. І-ва част-Б. г. и е осъдена да им предаде владението.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към касационната жалба на Й. З. Н.,М. Т. Д.,З. М. Д. и Б. М. З. срещу решението на СГС,ІІ-А въззивен състав от 07.03.2011г. е посочено,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса налице ли е очевидна фактическа грешка, която следва да бъде изправена от съда по реда на чл.192,ал.2 ГПК/отм./ когато при произнасяне от съда по предявен иск за собственост по чл.108 ЗС в мотивите съдът е обосновал извод и формирал воля,че правото на собственост върху спорния имот принадлежи на ищците,но в диспозитива на решението този извод не е намерил отражение и съответно липсва установителната част за принадлежността на правото на собственост въпреки формираната от съда воля по въпроса за собствеността,както и по въпроса искът по чл.108 ЗС съдържа ли установителна част за правото на собственост на ищците върху спорния имот и тази част следва ли да намери отражение в диспозитива на решението,за да се преустанови спора за собственосот предвид факта,че мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо /т.18 ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС/. Поддържат,че по така поставените въпроси е налице противоречие със становището,изразено в решение №347/30.07.2010г. по гр.д.№1151/2009г. на ІІ ГО на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.
В решението си от 07.03.2011г. по гр.д.№3297/2000г. СГС е изложил съображения,че е сезиран с иск с основание чл.108 ЗС за предаване владението на недвижим имот и като е приел за установено,че само М. Т. упражнява фактическа власт върху имота,то само спрямо нея искът е основателен,а спрямо останалите ответници следва да бъде отхвърлен. Прието е,че диспозитива на решението отразява именно тези решаващи мотиви. Изложени са съображения,че искът по чл.108 ЗС е по правната си същност осъдителен,а не установителен,предполага установяване правото на собственост на ищеца като една от предпоставките за неговата основателност,но не означава,че ако не се установи другата предпоставка /че ответникът упражнява фактическа власт върху имота/ то искът следва да се уважи частично като се установи правото на собственост,но се отхвърли осъдителната част,тъй като право на ищеца е да избере пътя на защита на правото на собственост /дали да установи действителното правно положение спрямо друго лице,което владее имота му или да реализира правото си в пълен обем като предяви осъдителен иск/,а в случая е предявен само осъдителен иск и след като втората предпоставка не е доказана,то съдът следва да отхвърли иска изцяло.
В представеното с изложението решение №347/30.07.2010г. по гр.д.№1151/2009г. на ІІ ГО на ВКС по реда на чл.290 и сл. ГПК е прието,че при предявен иск по чл.108 ЗС след като в мотивите си въззивният съд е приел,че ищцовата страна е собственик на процесния имот на твърдяното правно основание,то неотразяването в диспозитива на тази констатация представлява очевидна фактическа грешка.
Налице е следователно противоречиво разрешаване на поставения въпрос и наличие на основание за допускане до касационно обжалване на решението на СГС,ІІ-А въззивен състав,постановено на 07.03.2011г. по гр.д.№3297/2000г. по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Според настоящия състав от съществено значение за очертаване на спорния предмет и на пределите на силата на пресъдено нещо е обстоятелството дали въззивното решение ще съдържа установителен диспозитив за правата на касаторите Й. З. Н.,М. Т. Д.,З. М. Д. и Б. М. З. по отношение на всички страни в производството,вкл. и по отношение на П. М. Т.,И. Е. В. и С. Е. В.. Преди постановяване на решение,което окончателно да тури край на спора досежно съдържащите се в диспозитива на решението констатации за спорното право пределите на силата на пресъдено нещо,с които ще се ползува решението по отношение на ответниците П. М. Т.,И. Е. В. и С. Е. В. не могат да бъдат приети са определяеми,а оттам тези лица не биха могли да преценят и дали е налице правен интерес от обжалване на решението на въззивния съд. Поради това според настоящия състав в производството по настоящето дело следва да бъде разгледана само касационната жалба на Й. З. Н.,М. Т. Д.,З. М. Д. и Б. М. З. срещу решението на СГС от 07.03.2011г. по гр.д.№3297/2000г. и след приключване на това производство с оглед изхода на спора за наличието на очевидна фактическа грешка в решението от 11.03.2010г. по същото дело следва да бъдат разгледани и останалите касационни жалби.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 07.03.2011г. по гр.д.№3297/2000г. по описа на Софийски градски съд,ІІ-А въззивен състав.
Да се изпрати съобщение до касаторите Й. З. Н., М. Т. Д.,З. М. Д. и Б. М. З. в едноседмичен срок да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00лв. и да представят доказателства,че държавната такса е внесена.
След представяне на доказателства,че държавната такса е внесена, делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Подадените от Й. З. Н.,М. Т. Д.,З. М. Д. и Б. М. З.,както и от М. С. Т. касационни жалби срещу решението на СГС,ІІ-А въззивен състав от 11.03.2010г. по гр.д.№3297/2000г. да се докладват за образуване на самостоятелно производство след приключване на производството по настоящето дело.
Председател:
Членове: