ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 884
гр.София 27.08.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 16 юли през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
като разгледа докладваното от съдия 3. А.
гр.д. № 741 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от С. с нестопанска цел „А. У. в Б.“, със седалище и адрес на управление в[населено място], чрез адв. П. П. и адв.Д. Г. срещу решение от 26.11.2009 г. по гр.дело № 2618/2008 г. на С. градски съд, с което е оставено в сила решението от 23.04.2008 г. по гр.дело № 4083/05 г. на С. районен съд. С последното са отхвърлени предявените от „А. У. в Б.“[населено място] срещу А. П. Б. искове с чл.108 от ЗС за предаване на владението върху следните недвижими имоти – поземлен имот № 219 в кв.81а по плана на[населено място] с площ от 4040 кв.м., който е идентичен с част от пл.№ 1585 и поземлен имот с пл. № 1615 от кв. 81а по плана на[населено място] с площ от 4860.50 кв.м. и искането по чл.431,ал.2 от ГПК за отмяна на н.акт № 90, д. № 256.
Жалбоподателят мотивира доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението към касационната жалба поддържа, че въззивния съд е решил правните въпроси както следва: 1. относно необходимостта от изрично упълномощаване с описание на недвижимия имот при продажба на такъв имот, чрез пълномощник, че индивидуализацията на продавания имот е съществено условие на договора за покупко-продажба, извършен чрез пълномощник на продавача, че сключения договор от представителя без в пълномощното да е индивидуализиран имота и без потвърждаване от упълномощите ля е нищожен, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 2102/17.01.2003 г. по гр.дело № 2670/01 г. на ВКС IV г.о., определение № 110/23.02.2009 г. по т.дело № 728/08 г. на ВКС II т.о., определение № 29/19.01.2009 г. по гр.дело № 5219//2008 г. на ВКС I г.о., 2. че с обжалваното решение въззивният съд не се произнесъл по всички основания за нищожност на сключените договори, наведени от жалбоподателя, решен в противоречие с практиката на ВКС -решение № 223/27.03.2009 г. по гр.дело № 6158/2007 г. на ВКС I г.о., решение № 1193/10.01.2009 г. по гр.дело № 4702/07 г. на ВКС V г.о., 3. по приложното поле на чл.42,ал.2 от ЗЗД, че за да се санира действието на договор без представителна власт е необходимо потвърждение на конкретния договор, че потвърждаване на действителността на други пълномощия, какъвто е и смисъла на пълномощното от 22.09.95 г., приложено по делото не може да изпълни саниращата воля по чл.42,ал.2 от ЗЗД, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 1047/16.10.2008 г. на ВКС по гр.дело № 4459/07 г. на II г.о.
Ответниците по жалбата А. П. Б. и третото лице помагач Г. К. Ц. не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявените обективно съединени искове с пр.осн.чл.108 от ЗС от първоначалната ищца А. К. Ч., заместена на осн.чл.120 от ГПК/отм./ от наследник по завещание С. с нестопанска цел „А. У. в Б.“ гр. Б. са неоснователни. Исковите претенции са за признаване собствеността и предаване владението на два имота — 1. ПИ с пл.№ 219 в кв.81а по плана на[населено място] с площ по скица от 4040 кв.м., а по нотариален акт 4150.50 кв.м., който е идентичен с част от имот пл. № 158, нанесен по кадастрален лист № А-3-8-А и № А-3-8-В, заснет през 1995 г. и 2. ПИ пл. № 1615 от кв.81а по плана на[населено място] с площ от 4860.50 кв.м.
Прието е от съда по отношение на имот с пл. № 1615 с площ от 4860.50 кв.м., че с решение № 1296/09.11.93 г. на ПК“Б. на първоначалната ищца А. Ч. и брат й И. Ч. е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ имот с пл. № 1615 с площ от 3820 кв.м.От името на А. и И. Ч. посоченият имот е бил продаден с н.акт № 8/98 г. на М. П. Д., а част процесния имот с площ от 1040.50 кв.м., за която не са налице данни да е възстановена собствеността по реда на ЗСПЗЗ е била продадена от името на А. Ч., единствен наследник по закон на починалия на 11.02.99 г. И. Ч. с н.акт № 105/28.03.2000 г.на М. Д.. Целият процесен имот от 4860.50 кв.м. е бил прехвърлен от М. Д. на М. Б. С. и С. П. С. с договор за замяна, извършен с н.акт № 193/22.11.2000 г., които с н.акт № 120/17.02.2004 г. го продали на М. П. Б., която с н.акт № 90/30.03.2005 г. го дарила на А. Б..
Прието е от съда, че при сключване на продажбата по н.акт № 8/98 г., чрез пълномощника на продавачите Г. К. Ц. последната се е легимирала с нотариално заверено пълномощно per. № 13330/15.08.95 г., с което А. Ч. лично и като пълномощник на И. Ч. на основание пълномощно per. № 646/28.03.95 г. е упълномощила и преупълномощила Г. Ц.. Прието е, че пълномощно № 13330/15.08.95 г. дава право на пълномощника да извърши продажба в нотариална форма на недвижими имоти, намиращи се в[населено място], собственост на А. и И. Ч. при определен от него купувач, като пълномощника определи и всички останали условия по сделката – цена, начин на плащане и др. Според въззивния съд пълномощното е достатъчно конкретизирано за обосноваване на представителната власт на Г. Ц. за извършване на продажбата. Относно обема на представителната власт на А. Ч. и включването в същия на разпореждане с недвижими имоти, собственост на И. Ч. съдът е приел, че преупълномощаването , извършено от Ч. от името на И. Ч. е било потвърдено от същия с последващо нотариално заверено пълномощно с № 2140/22.09.95 г. С оглед на това съдът е приел, че продажбата по н.акт № 8/98 г. е сключена от пълномощника Г. Ц. с необходимата представителна власт и поради това същата не е нищожна, поради липса на съгласие на продавачите. Според съда, извършената продажба с н.акт № 8/98 г. е валидна и съответно е настъпил вещнопрехвърлителния й ефект, какъвто имат и последващите прехвърлителни сделки, включително и сключената[населено място].
Относно продажбата, извършена с н.акт № 105/28.03.2000 г. съдът е приел, че е сключена без представителна власт на пълномощника Г. Ц., тъй като преди сключвенот й упълномощителката А.Ч. е оттеглила всички пълномощни, дадени на Ц. с нотариално заверен отказ от пълномощно от 15.04.99 г., за което Ц. е уведомена на 20.04.99 г. Прието е, че сделката е сключена без съгласие на продавача, поради липса на представителна власт на пълномощника му и поради това всички последващи сделки не са прехвърлили правото на собственост, включително и по сделката[населено място]. Прието е, че в полза на А. Б. не е изтекъл предвидения давностен срок в чл.79 от ЗС. В тази насока съдът е приел, че купувачът по продажбата с н.акт № 105/28.03.2000 г. М. Д. не е добросъвестен владелец на имота, тъй като продажбата е нищожна. Последващите приобретатели, последният от които А. Б. имат качеството на добросъвестни владелци, но от 22.11.2000 г. до предявяване на иска – 13.05.2000 г. не е изтекъл 5-годишния давностен срок по чл.79,ал.2 от ЗС. Съдът е направил извода, че ответницата А. Б. не се легитимира за собственик на тази част от имота, както и че за същия не се легитимира като собственик и ищеца, поради липса на доказателства за възстановяване на тази част от имота по реда на ЗСПЗЗ в полза на А. и И. Ч. или за друг титул за собственост. При тези съображения съдът е приел, че искът с пр.осн.чл.108 от ЗС за имот пл. № 1615 е неоснователен.
По предявения иск относно имот пл. № 219 с площ от 4040 кв.м. съдът е приел, че е идентичен с част от имот пл. № 1585 с площ от 6700 кв.м., възстановен по реда на ЗСПЗЗ на А. и И. Ч. с решение на ПК Б.. Прието е, че имот пл. № 1585 с площ от 6700 кв.м. е продаден от името на А. и И. Ч. на И. Г. С. и П. С. С. с н.акт № 153/21.03.97 г., чрез пълномощник на продавачите Г. Ц.. Съдът е приел, че пълномощника е имал надлежна представителна власт за да извърши процесната продажба и поради това валидно е прехвърлено правото на собственост на приобретателите, включително и на последващите. Прието е, че в полза на А. Б. е изтекла придобивната давност по чл.79,ал.2 от ЗС, поради това, че същата и всички последващи приобретатели след сделката с н.акт № 153/21.03.97 г. са добросъвестни владелци. Според съда всеки от приобретателите по последващите сделки М. и С. С., М. Б. и А. Б. са упражнявали непрекъсната фактическа власт върху имота от 1999 г. С оглед на тези съображения съдът е приел, че ищецът, като наследник на първоначалната ищца не е собственик на процесния имот и искът с пр.осн.чл.108 от ЗС е неоснователен.
Съдът намира, че по първия правен въпрос се установява наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК. С решение № 2102/17.01.2003 г. по гр.дело № 2670/01 г. на ВКС IV г.о. състав на ВКС се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.108 от ЗС. Прието е, че генералното пълномощно не е достатъчно за извършване на сделка с недвижим имот, тъй като за такова разпореждане се изисква изрично упълномощаване, поради което договорът за продажба се явява нищожен, като сключен от лице, действуващо като представител на собственика на продадения имот без да има представителна власт. Правният въпрос относно необходимостта от изрично упълномощаване с описание на недвижимия имот при продажба на такъв имот, чрез пълномощник, че индивидуализацията на продавания имот е съществено условие на договора за покупко-продажба, извършен чрез пълномощник на продавача, че сключения договор от представителя без в пълномощното да е индивидуализиран имота и без потвърждаване от упълномощителя е нищожен е решен от въззивния съд в противоречие с посоченото решение на ВКС. Следователно по същият правен въпрос следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК. В изложението са цитирани определения на състави на ВКС. Същите не обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК, тъй като са извън обхвата на този текст.
Следва да се допусне касационно обжалване и по третия правен въпрос, формулиран от жалбоподателя по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК по приложното поле на чл.42, ал.2 от ЗЗД, че за да се санира действието на договор без представителна власт е необходимо потвърждение на конкретния договор, че потвърждаване на действителността на други пълномощия, какъвто е и смисъла на пълномощното от 22.09.95 г., приложено по делото не може да изпълни саниращата воля по чл.42,ал.2 от ЗЗД.
С решение № 1047/16.10.2008 г. на ВКС по гр.дело № 4459/07 г. на II г.о. състав на ВКС се е произнесъл по предявен иск по чл.19,ал.З от ЗЗД. Застъпено е становище, че правните действия, които са извършени от чуждо име без представителна власт могат да обвържат мнимо представлявания, ако той изяви воля за това – т.е. ако ги потвърди, че доколкото упълномощаването за сключване на предварителния договор следва да се извърши в писмена форма, то и потвърждаването на извършените правни действия без представителна власт не може да се извърши чрез конклудентни действия, а само писмено. Прието е, че от съдържанието на едностранното волеизявление на мнимо представлявания потвърждаващо съответното действие трябва ясно да личи за какво правно действие се отнася – например конкретна правна сделка с посочен предмет и страни, от кого и спрямо кое трето лице е извършено действието и да се изразява желание да се приемат правните последици в неговата правна сфера. Правният въпрос по приложението на чл.42,ал.2 от ЗЗД въззивният съд е решил в противоречие с посоченото решение на състав на ВКС. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по този правен въпрос по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК.
Останалите доводи в изложението касаят правилността на обжалваното решение и са основания за касационна отмяна по чл.281,т.З от ГПК. Същите не подлежат на преценка в настоящото производство, в което се преценява само наличието или не на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска касационно обжалване на решение от 26.11.2009 г. по гр.дело № 2618/2008 г. на С. градски съд по касационна жалба вх. № 2748/18.01.2010 г., подадена от ищеца С. с нестопанска цел „А. У. в Б.“ със седалище и адрес на управление[населено място], ул..“Г. И. – М.“ № 1, чрез адв. П.П. и Д.Г..
Указва на жалбоподателя С. с нестопанска цел „А. У. в Б.“ със седалище и адрес на управление[населено място] в едноседмичен срок от съобщението да внесе сумата 272 лв. държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба по същество и да представи платежен документ, като при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на II г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: