О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 958
София,12.10.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана КалиноваЗоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 568 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Б. И.”А. и по касационна жалба на Ц. Ц. Ц. срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд, постановено на 13.01.2010г. по гр.д.№953/2009г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в подадената от “Б. И.”А. е посочено,че въззивният съд се е произнесъл по приложението на чл.76 ЗН,без обаче да е посочено на кое основание се поддържа наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване; по приложението на чл.68,чл.69 и чл.79 ЗС,а именно за възможността за присъединяване на владение върху недвижим имот,за съобразяването на вътрешните отношения между лицето,което е придобило имота по силата на договор за покупко-продажба и предходния собственик и възможността за противопостава на тяхното владение на трето лице,по който въпрос поддържа,че е налице противоречива практика на съдилищата с оглед посочените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решения на ВС и ВКС;по въпроса за необходимостта от обсъждане показанията на разпитаните по делото свидетели,по който въпрос поддържа,че е налице противоречива практика с оглед посоченото в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение на ВС.
Като основание за допускане на касационно обжалване в подадената от Ц. Ц. Ц. касационна жалба се поставя на първо място въпросът за допустимостта на решението,като се поддържа,че е налице разлика в определеното от двете съдилища спорно право,както и разрешаване на въпроса за допустимостта на иска по чл.76 ЗН в противоречие с указанията,дадени в ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС. Поддържа се също така,че съдът се е произнесъл по въпроса за определяне дяловете на сънаследници в хипотезата на чл.8,ал.3 ЗН при наследяване между еднокръвни и еднородни братя и сестри,по който е налице противоречива практика с оглед посочените от касатора решения на ВС и ВКС.
Ответникът по касационна жалба Б. Ф. Т. не изразява становище досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване по един от поставените от касаторите въпроси,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 13.01.2010г. по гр.д.№ 953/2009г. Плевенският окръжен съд, е отменено изцяло решението на първоинстанционния съд и вместо това е отменен н.а. №180/28.11.2001г.,том ХІІІ,рег.№3711,н.д.№631/2001г.,с който е признато правото на собственост на Ц. Ц. Ц. върху описаните в същия земеделски земи до размера на ? ид.част от същите,които са собственост на Б. Ф. Т.,осъдено е на основание чл.108 ЗС “Б. И.”А. да отстъпи собствеността и предаде владението на Б. Ф. Т. върху ? ид.част от земеделските земи, описани в исковата молба и е отхвърлен предявеният от Б. Ф. Т. срещу Ц. Ц. Ц. и “Б. И.” А. иск за признаване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот,отразен в н.а.№181 от 19.05.2006г.,том V,рег.№2432, н.д.1015/2006г.
Прието е,че Б. Ф. Т. и Ц. Ц. Ц. са син и дъщеря и съответно наследници по закон на починалия на 25.02.1990г. Ф. Ф. Т.,като с решение №17/11.04.1995г. на ПК-Г. на наследниците на този общ наследодател е възстановена собствеността върху процесните земеделски земи.Прието е,че с възстановяване на собствеността и след смъртта на техния брат Г. Ф. Т., Б. Ф. Т. и Ц. Ц. са придобили собствеността върху земеделските земи съответно по ? идеална част.
Възражението на Ц. Ц.,че е придобила по давност и идеалната част на Б. Т. е прието за неоснователно независимо,че само тя е упражнявала фактическата власт върху имотите, тъй като не е установено да е отблъснала владението на своя брат,като е била напълно наясно с факта,че имотите са съсобствени между нея и брат й,който също е наследник по закон на Ф. Ф. Т.. Прието е,че за периода от 1995г. до 2001г.,когато Ц. Ц. се снабдява с констативен нотариален акт за собственост,не е изтекъл предвидения в закона 10 годишен срок,а такъв не е изтекъл и до 2006г. С оглед на това е прието,че констативният нотариален акт не отразява реалните права на собственост, което е основание за отмяната му. Прието е също така,че договорът за продажба,сключен на 19.05.2006г. /н.а. №181,том V,н.д.1015/2006г./ не е нищожен на твърдяното основание /чл.76 ЗН/,тъй като в случая е налице продажба на имот,като продавачът не притежава пълното право на собственост. С оглед на това е прието,че дружеството не е придобило собствеността изцяло-Ц. Ц. е прехвърлила само правото,което е притежавала,Б. Т. е запазил правото си на собственост,а оттам има правото да ревандикира своите идеални части от имота.
В обжалваното решение следователно е прието,че идеалната част от имотите, които Б. Т. е придобил по наследство след смъртта на Ф. Т. не е придобита по давност от оспорващите иска лица, тъй като не му е било противопоставено намерение за своене,а оттам и че неговото владение не е било отблъснато,в какъвто смисъл е и константната практика на ВКС по отношение на имоти,придобити по наследство и притежавани в съсобственост. Изводът за неоснователност на възражението е основан на сънаследствения характер на имотите,с оглед на което е необходимо изрично противопоставяне на намерение за своене от страна на упражняващото фактическа власт лице,доколкото разпоредбата на чл.69 ЗС в този случай не намира приложение,а оттам и при липса на доказателства за такова противопоставяне е ирелевантно дали е налице присъединяване на владение. Не е налице противоречие с разрешението,дадено в посочените от касатора “Б. И.”А. решения на ВС и ВКС/ решение №803/21.10.1994г. по гр.д.№662/1994г. на І ГО на ВС;решение №304/04.05.1995г. по гр.д.№75/1995г. на І ГО на ВС/, а оттам не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпросите по приложението на чл.68,чл.69 и чл.79 ЗС,така както са формулирани от касатора.
Не е налице противоречие и по въпроса за необходимостта от обсъждане на показанията на разпитаните по делото свидетели с разрешението,дадено в представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №87/04.09.1958г. по гр.д.№55/1958г. на ОСГК на ВС, разглеждащо хипотеза,при която следва да се извърши преценка на противоречиви показания на свидетели,тъй като в настоящия случай подобна хипотеза не е налице-съдът не е констатирал противоречие в показанията на свидетелите досежно упражняването на фактическата власт върху имотите,а оттам и не е извършвал преценка на показанията с оглед на такова противоречие.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора Ц. Ц. въпрос за определяне дяловете на сънаследниците в хипотезата на чл.8,ал.3 ЗН при наследяване на еднокръвни и еднородни братя и сестри с оглед становището,изразено в решение №548/12.03.1977г. по гр.д.№2883/1976г. на І ГО на ВС и решение №1278/11.12.2008г. по гр.д.№2782/2007г. на І ГО на ВКС,в които е прието,че еднокръвните и едноутробни братя и сестри получават половината от това,което получават родните братя и сестри,когато към наследяване са призовани само наследници от трети ред.
По поставените от Цвената Ц. въпроси, касаещи допустимостта на решението и допустимостта на иска по чл.76 ЗН предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, тъй като поставеният въпрос за разликата в определеното от двете съдилища спорно право засяга дадената от съда правна квалификация на спора с оглед изложените в исковата молба фактически твърдения и не обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване в поддържания от касатора смисъл.
По въпроса са допустимостта на иска по чл.76 ЗН не е налице противоречие с изразеното в ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС становище, тъй като в т.1 на ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС е прието,че правото да се прогласява относителната недействителност по чл.76 ЗН може да се упражни като инцидентен,преюдициален и обуславящ установителен иск или чрез възражение,вкл. при иск за собственост,какъвто иск е предмет на разглеждане и по настоящето дело.
Наличие на противоречива практика,а оттам и на основание за допускане на касационно обжалване следователно е налице само по въпроса за определяне правата на еднородни и еднокръвни братя и сестри в хипотеза,при която към наследяване са призовани само наследници от трети ред,като постановеното от Плевенския окръжен съд въззивно решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване в частта,с която е отменен н.а.№180/2001г. и е признато правото на Б. Т. върху ? ид.част от процесните земеделски земи и в частта,с която “Б. И.”А. е осъдено да предаде владението върху ? ид.част от имотите с оглед обусловеността между така предявените искове.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 13.01.2010г. по гр.д.№953/2009г. по описа на Плевенския окръжен съд в частта,с която след отмяна на постановеното от първоинстанционния съд решение е отменен н.а. №180/28.11.2001г.,том ХІІІ,рег.№3711,н.д.№631/2001г.,с който е признато правото на собственост на Ц. Ц. Ц. върху описаните в същия земеделски земи до размера на ? ид.част от същите,които са собственост на Б. Ф. Т.,осъдено е на основание чл.108 ЗС “Б. И.”А. да отстъпи собствеността и предаде владението на Б. Ф. Т. върху ? ид.част от земеделските земи, описани в исковата молба по въпроса за определяне дяловете на сънаследниците в хипотезата на чл.8,ал.3 ЗН при наследяване на еднокръвни и еднородни братя и сестри.
Да се изпрати съобщение на касаторите в едноседмичен срок да представят удостоверение за данъчната оценка на имотите и да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационните жалби в размер на 2% от данъчната оценка и да представят доказателства,че таксата е внесена.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: