О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 794
гр. София 21.07.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 24 март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 284 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците И. М. Я., С. Г. Я., М. Г. Я., Х. М. П. и Н. Г. П., чрез адв. С. Г.-Т. срещу решение № V – 140 от 10.11.2010 г. по в. гр.дело № 1482/2010 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 93/15.06.2010 г. по гр.дело № 666/2009 г. на Районен съд [населено място]. С последното е отхвърлен, предявения иск от жалбоподателите против [община] за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], представляващ дворно място с площ от 4400 кв.м., съставляващо поземлен имот № * с начин на трайно ползване нива в м.”К. с.” по плана на землището на селото, а съгласно кадастралния план на [населено място], [община] от 1975 г. поземлен имот пл. № * с площ от 4370 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда от 60 кв.м. и останалите подобрения и насаждения в дворното място, като неоснователен. Жалбоподателите поддържат основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба поддържат, че въззивният съд е разрешил процесуално правния въпрос за разпределение на доказателствената тежест от съда по реда на чл. 146,ал.2 ГПК, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата [община] не е изразила становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Предмет на исковата претенция е предявен положителен установителен иск за собственост на недвижим имот с пр.осн.чл.124 ГПК ал.1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че жалбоподателите И. Я. и Х. П. са наследници по закон на М. И. П. – починал на 25.03.1991 г. Наследник по закон е и съпругата му и тяхна майка С. С. П..
С нот.акт № */1974 г. М. П. е признат за собственик на основание давностно владение на дворно място с площ от 4370 кв.м., образуващо имоти пл. № * и * извън регулационния план на [населено място], Бургаска област, а заедно със съпругата му С. П. е признат за собственик на основание давностно владение на построената в дворното място жилищна сграда. С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, извършен с нот.акт № */18.02.1994 г. С. П. прехвърлила на И. Я. и Х. П. собствените си по 1/6 ид.част от дворното място, заедно с по 2/6 ид.части от жилищната сграда и направените подобрения в мястото, срещу задължението на приобретателките за гледане и издръжка. Договорът е сключен през време на брака на приобретателките – И. Я. с Г. Я., а Х. П. с Н. П.. Г. Я. починал на 30.05.2008 г. и оставил наследници съпругата му И. Я. и деца С. Я. и М. Я..
Възоснова на изслушана СТЕ е прието, че е налице идентичност между имот пл. № * по плана за земеразделяне на [населено място] и имот пл. № * и * по отменения план от 1938 г. За имот пл. № * записан по разписен лист на И. П., а по-късно на М. П. и С. П. е отреден парцел * в кв.*, а за имот пл. № *, записан по разписен лист на И. П., М. П. и С. П. е отреден парцел *, кв.*.Прието е, че впоследствие имотите са изключени от регулацията на селото на осн. ПМС № 216/08.11.61 г. и не са включвани в регулация. Прието е, че на място имотът е ограден с мрежа на бетонови колове, а на места с жив плет и в него е изградена жилищна сграда с площ 60 кв.м. и стопанска постройка.
Възоснова на установените факти съдът е направил извода, че с изключване на имота от регулация същият се счита внесен в ТКЗС и загубва своите реални граници, че собствеността върху същия следва да се възстанови по реда на ЗСПЗЗ освен ако представлява единствен стопански двор и жилище на членовете на ТКЗС, твърдения за което в исковата молба не са изложени. Поради отчуждаване на имота по реда на ПМС № 216/61 г. и включването му в ТКЗС в полза на наследодателя на жалбоподателите не е изтекъл съответния придобивен давностен срок. Наследодателят не е придобил собствеността върху процесния имот на основание давностно владение. Поради това съдът е приел, че наследниците му И. Я. и Х. П. не са наследили частта от имота – ? ид.част, останала в наследство след смъртта на М. П.. Прието е, че И. Я. и съпругът й Г. Я. не са придобили 1/6 ид.част от дворното място и 2/6 ид.части от жилищната сграда на основание сключения договор за издръжка и гледане през 1994 г., а след смъртта Г. Я. И. Я. да е наследила частта, останала в наследство от същия имот заедно с децата им С. Я. и М. Я.. Въззивният съд е приел, че Х. П. и Н. П. същите не са придобили собствеността върху 1/6 ид.част от дворното място и 2/6 ид.части от жилищната сграда на основание сключения договор за издръжка и гледане към 1994 г., тъй като праводателката не е била собственик на имота на основание давностно владение.
С оглед на тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на предявения положителен установителен иск за собственост на процесия имот.
По правния въпрос:
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения процесуално правен въпрос за разпределение на доказателствената тежест от съда по реда на чл. 146,ал.2 ГПК. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № V – 140/10.11.2010 г. по в.гр.дело № 1482/2010 г. на Бургаския окръжен съд по касационна жалба вх. № 11022/16.12.2010 г., подадена от ищците И. М. Я., С. Г. Я., М. Г. Я., Х. М. П. и Н. Г. П., чрез адв. С. Г.-Т..
Указва на жалбоподателите И. М. Я., С. Г. Я., М. Г. Я., Х. М. П. и Н. Г. П. в едноседмичен срок от съобщението да внесат сумата 30 лв. държавна такса по сметка на ВКС и да представят платежен документ за разглеждане на касационната жалба.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на II г.о. на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: