3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
гр. София 01.03.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 04 ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр.д. № 1150 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Г. В. В. срещу решение № 295 от 07.06.2010 г. по в.гр. дело № 387/2010 г. на П. окръжен съд, с което е отменено решение № 5/30.12.2009 г. по гр.дело № 1737/2008 г. на П. районен съд, в частта, с която е прието за установено по отношение на Д., п. от М. на з. и х., че ищецът Г. В. В. е собственик на недвижим имот с площ от 1.521 дка в м.”Б.”, за който е отреден имот № 000863 по картата на възстановената собственост на землището на[населено място], обл.П. и вместо отменената част е отхвърлен предявения положителен установителен иск от касатора за описания имот.
Касаторът поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба е формулиран правния въпрос за установяване членството в ТКЗС и произтичащите от това правни последици за процесния имот, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Д., п. от М. на з.и х. и [община] не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Настоящият състав, като прецени доводите на жалбоподателя по допустимостта на касационното обжалване намира за установено следното:
Въззивният съд е приел за неоснователен предявения положителен установителен иск за собственост на недвижимия имот с площ от 1.521 дка в м.”Б.”, за който е отреден имот № 000863 по картата на възстановената собственост на землището на[населено място], обл. П..
Прието е, че касаторът Г. В. В. и ищецът Г. Л. В., по отношение на който е постановено влязло в сила въззивно решение № 150/24.03.2010 г. по в.гр.дело № 107/2010 г. на П. окръжен съд са наследници на Г. В. В., починал на 13.01.94 г. Ищецът Г. В. В. е внук на общия наследодател – син на В. Г. В., починал на 18.10.95 г., а Г. Л. В. също е внук – син на Л. Г. В..
Възоснова на събраните писмени доказателства е прието, че поземлените имоти № 231 и процесния ПИ № 232 попадат извън регулацията на[населено място] и са записани – първия на Г. Л. В. с площ от 1110 кв.м., а втория записан на името на касатора Г. В. В. с площ от 1480 кв.м., ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда от 38 кв.м.
Прието е, че възоснова на договор за продажба, сключен в писмена форма на 10.08.1941 г. общият наследодател Г. В. В. закупил нива от 2.5 дка в землището на[населено място], м.”С.”, който е вписан със записка от 08.07.1943 г.
Възоснова на изслушана съдебнотехническа експертиза е установена идентичност между този имот и поземлен имот № 231, съответно с процесния ПИ № 232, които по подробния устройствен план на[населено място] от 2001 г. са заснети и съществуват в кадастрални граници, като са извън регулация. ПИ № 232 е идентичен с имот № 000863 по КВС с площ от 1521 кв.м. и е записан на името на касатора, без да е посочено основанието за това. ПИ № 231 е идентичен с имот № 002005 по КВС с площ от 1166 кв.м. и е записан на Г. Л. В..
Съдът е приел, че по отменените планове на[населено място] от 1948 г. и от 1962 г. имотите са попадали извън регулацията на селото, без кадастрална основа и са отразени със знак за общност „Z” към имот пл. № 428, записан в разписния лист на общия наследодател Г. В..
От правна страна е прието, че процесната нива от 2.5 дка е представлявала земеделска земя към 1941 г. и че общия наследодател на ищците, който я е закупил е станал член на ТКЗС през 1956 г. Прието е за неустановено към момента на образуване на ТКЗС процесната нива да е застроена със жилищна сграда и стопански постройки. Според въззивния съд към момента, когато общият наследодател е станал член-кооператор същият е имал пет деца, като не е установено дали всичките са живяли в едно домакинство с родителите си и са влезли заедно в ТКЗС или са били отделни семейства и самостоятелно са станали член-кооператори.
Прието е, че нито към 1948 г. нито към момента на образуване на ТКЗС през 1956 г., съответно към 1980 г. не е доказано имот № 000863 да е застроен с жилищни и стопански сгради. За първи път имота е заснет като кадастрална основа през 2001 г. и е заснета и жилищна сграда, като не е установен момента, когато същата фактически е изградена. Възоснова на тези съображения съдът е приел за неустановен селищния характер на имота с оглед на което същият да се владее в реални граници и да се придобие по давност. Прието е също, че по делото няма данни имотът да е попадал в група от застроени имоти, обитавани постоянно, с изградени канализация, водопровод, пътна структура и др., за да има селищен характер.
Изложени са и съображения от въззивния съд за невъзможността да се придобие имота по давност с оглед забраната на чл.86 от ЗС, като съдът е съобразил и разпоредбите на чл.5,ал.2 от ЗВСОНИ. При тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на исковата претенция.
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения правен въпрос от касатора – установяване членството в ТКЗС и произтичащите от това правни последици за процесния имот. Правният въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и по същият няма трайно установена практика. Поради това е налице хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК – правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 295 от 07.06.2010 г. по в. гр. дело № 387/2010 г. на П. окръжен съд.
Указва на жалбоподателя Г. В. В. от[населено място], [улица], чрез адв. И. П. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 30 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи платежен документ. В съобщението до жалбоподателя да се отрази, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на документ за внесена държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: