О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1063
гр. София 23.11.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 29 септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 699 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца П. Д. Д., чрез адв. Ст. Г. срещу решение № 1208/20.10.2010 г. по в.гр.дело № 1015/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1197/09.04.2010 г. по гр. дело № 7587/2008 г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя кумулативно съединени искове за осъждане на ответниците И. Г. М.-М. и А. М. П. да предадат на жалбоподателя владението върху недвижим имот, представляващ 4/6 ид.части от сутеренен етаж от жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица] площ от 96 кв.м., както и 4/36 ид. части от дворното място върху което е построена посочената сграда, съставляващо УПИ № * в кв.* по плана на [населено място] на осн.чл.108 ЗС, както и са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове за осъждане на ответниците да му заплатят всеки от тях по 13 140. лв. обезщетение за ползване на имота без правно основание за времето от 10.10.2003 г. до 10.10.2008 г. в общ размер от 26 280 лв. на осн.чл.59 ЗЗД.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Иска отмяна на въззивното решение и постановяване на ново, с което да се уважат предявените искове.
В изложението са формулирани въпросите: 1. при постановяване на обжалваното решение съдът допуснал закононарушения както следва – с решение № 1539/2006 г. на В., приложено по дело № 1015/2010 г., което е влязло в сила е обезсилено решение № 4269/2002 г. на В. в частта, с която е отречено правото на собственик на жалбоподателя върху спорния имот, т.е. същият е признат за собственик, че с обжалваното решение съдът е пререшил спора между страните по делото, 2. по правния въпрос при хипотеза на изградена жилищна сграда със сутеренен етаж към 1949 година за приложимите строителни правила и норми при извършване на преценката дали част от жилищна сграда представлява самостоятелен обект – следва ли да се вземат предвид строителните правила и норми към момента на построяване на сградата или към момента на извършване на разпоредителната сделка – решен в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 106 по гр.дело № 73/66 г. на ОСГК на ВС, ТР № 270 по гр.дело № 2651/77 г. на ОСГК на ВС, ТР № 96/71 г. на ОСГК на ВС, 3. че с обжалваното решение съдът неправилно приел, че процесния сутеренен етаж няма отделен вход, 4. че с решението е допусната и друга грешка, посочено е, че жалбоподателят е заветник по т.4, а същият е такъв по т.5 и т.9.
Ответниците по жалбата И. Г. М. – М. и А. М. П., чрез адв.Б. Ж. в писмен отговор са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно и субективно съединени искове с пр.осн.чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД.
От фактическа страна е прието, че от наследодателя Д. К. С. на основание разпоредбите на ЗОЕГПНС с ПМС № 68/04.08.1949 г. е отчуждена масивна едноетажна къща – вътрешната и един магазин откъм главния вход към улицата и 9.4% ид.части от общите части на сградата, само за магазина и 34.4% ид.части от дворното място за отчуждената вътрешна къща и магазина от външната къща, цялото от 816 кв.м., находящо се в [населено място], [улица].
Общият наследодател Д. К. С. продал на Т. Г. Н. с нот.акт № */1949 г. апартамент, находящ се в партера зад магазините в същата постройка от зданието, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, клозет ведно с 10.50% ид.части от дворното място с площ от 816 кв.м.
Прието е, че със Заповед № 623/17.03.92 г. на кмета на [община] на осн.чл.88 , ал.4 от ПМС № 48/23.03.92 г. вр. ЗВСОНИ е постановено да се отпише от актовите книги за недвижими имоти недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], № 59, представляващ масивна едноетажна сграда-вътрешна със сутерен със застроена площ от 110 кв.м. и магазин от масивна двуетажна сграда към улицата със застроена площ от 30 кв.м., заедно с 34.4% ид.части от дворното място с площ от 816 кв.м., одържавен с акт № */1950 г. от Д. К. С..
Съдът е приел, че един от наследниците на Д. С. – К. Д. С. след смъртта си на 01.12.97 г. оставил наследници по закон – братовчеди лицата С. Г. С., Г. Г. П., А. К. С., П. К. С., Б. К. С., Е. И. М. и О. И. С..
Със саморъчно завещание от 10.11.96 г. К. С. завещал на жалбоподателя П. Д. 4/6 ид.части от сутерена в сградата на * [населено място] както и завещал на В.Р., К.Р., Г. С., С. С. и Л. К. и на жалбоподателя 4/6 ид.части от дворното място. С протокол за обявяване на саморъчно завещание от 04.12.97 г. е обявено саморъчното завещание на К. С., оставена у В. И. Р..
Прието е, че с констативен нот. акт № */2008 г. жалбоподателят П. Д. е признат за собственик на 4/6 ид.части от сутеренния етаж от жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица] площ от 96 кв.м., както и 4/36 ид.части от дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от 816 кв.м., представляващо УПИ * в кв.* по плана на 3-ти микрорайон на [населено място].
Съдът е приел, че с нот.акт № */2002 г., поправен с нот. акт № */2003 г. ответницата по жалбата И. М. закупила от П. С. С. /съсобственик/ 138.16 кв.м.ид.части от дворно място в [населено място], [улица] № 59А, цялото с площ от 816 кв.м. и 4/21 ид.части от построените в него две къщи – едната едноетажна, построена във вътрешността на дворното място на регулационната линия с имот пл. № *и състояща се от изба, етаж и таван и другата двуетажна, построена на уличната регулационна линия, състояща се от търговски обект, етаж над него и таван, а с нот.акт № */2007 г. Е. И. М. и М. И. М. продали на ответницата по жалбата И. М. 4/21 ид.части от две къщи, находящи се в [населено място], [улица] № 59 А, както и 89.50% ид.части от дворното място.
Установено е по делото, че са сключени пет договора за продажба на наследство с купувач И. М..
Съобразно изслушаната по делото тричленна СТЕ е прието, че процесния сутерен заема полуподземния етаж във вътрешната сграда, а подът е на около 60 см. под нивото на прилежащия тротоар и се състои от преддверие, четири стаи и сервизно помещение и има самостоятелен вход. Към момента се ползва като картинна галерия, офис и склад. Според становището на вещите лица към момента на смъртта на завещателя 01.12.97 г. сутеренният етаж представлява полуподземен етаж и не отговаря на изискванията за самостоятелни обекти в етажна собственост съгласно Наредба № 5/95 г./отм./.
От правна страна въззивният съд е приел, че в завещателното разпореждане в п.4-ти и 9-ти от завещанието на К. С., направено в полза на жалбоподателя П. Д. последният е посочен с първото си име П., абревиатурата Д. И фамилията Д., без да са посочени други индивидуални белези – ЕГН, адрес и/или родствена връзка, годни да го определят като лицето, в чиято полза е извършено разпореждането. Според съда в цитираните клаузи по отношение на лицето, в полза на което е извършено завещателното разпореждане е налице несигурност, която не може да се отстрани по пътя на тълкуването и на това основание същото е нищожно.
Прието е, че завещателното разпореждане в п.4-ти от завещанието е нищожно, тъй като завещаният имот – сутерен, който е полуподземен етаж не отговаря на нормативните изисквания за самостоятелен обект в етажна собственост, които са в сила към момента на завещателното разпореждане, поради което не може да бъде обект на разпореждане. В същият смисъл са изложени съображения и относно дворното място, предмет на завещателното разпореждане в п.9-ти от завещанието. Прието е, че сградата е в режим на етажна собственост от 1949 г. и в дворното място съществува и друга сграда, което прави мястото обща част.
При тези съображения съдът е направил извода за нищожност на завещателните разпореждания. С оглед на това е прието, че жалбоподателят не е придобил правото на собственост върху процесния сутерен на основание процесното завещание, независимо от съставения възоснова на него констативен нотариален акт № */2008 г. Решаващият извод на съда е за неоснователност на исковата претенция с пр.осн.чл.108 ЗС, както и на иска с пр.осн.чл.59 ЗЗД.
По правните въпроси:
Основателни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос, формулиран в п.2-ри от изложението. С ТР № 96/16.11.1971 г. ОСГК на ВС, макар и по приложението на чл.39,ал.2 ЗС е изразено становището, че когато се решава въпросът дали е възможно самостоятелно ползване на етаж или част от етаж следва да се вземе предвид, че пар.155 ППЗПИНМ от 1950 г. и пар.38 и 39 от Строителните правила и норми до изменението им от 05.04.1960 г. уреждат изключително положението на сградите, които ще се строят след влизането им в сила. Прието е, че според пар.158 ППЗПИНМ от 1950 г., пар.121 и 290 от новия ППЗПИНМ построените по време на стари строителни правила и норми сгради си остават да съществуват със старите им вид и архитектурно устройство, че същите могат да се преустройват и съобразяват с новите правила и норми при изрично предвидените в цитираните текстове условия. Прието е, че самостоятелното ползване на тези заварени сгради, макар и частично неотговарящи на изискванията на новите строителни правила и норми е позволено от закона. Изразено е и становището, че при делба на заварени към 17.05.63 г. съсобствени жилищни сгради отредени в реална собственост етажи или части от етажи могат и да не отговарят на нормите на пар.38 и 39 от Строителните правила и норми, ако тези етажи или части от етажи представляват обособени от по-рано отделни жилища.
С въззивното решение съдът е разрешил правния въпрос в противоречие с посоченото тълкуване, като е приел, че процесният сутеренен етаж, находящ се в жилищна сграда, изградена към 1949 г. не отговаря на нормативните изисквания за самостоятелен обект, които са били в сила към момента на извършване на завещателното разпореждане – 10.11.96 г. – т.е. на разпоредбите на Наредба № 5/Д.в. бр.48/95 г./. По този правен въпрос следва да се допусне касационно обжалване.
Останалите доводи на жалбоподателя, изложени в п. 1,3-ти и 4-ти са по правилността на обжалваното решение и са основания за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Същите подлежат на преценка, само ако се допусне касационно обжалване на обжалваното въззивно решение при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 1208/20.10.2010 г. по в.гр.дело № 1015/2010 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба вх. № 46261/19.11.2010 г., подадена от П. Д. Д. от [населено място], [улица], ет.5, ап.57, чрез адв. Ст.Г..
Указва на жалбоподателя П. Д. Д. в едноседмичен срок от съобщението да внесе сумата 678 лв. държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба по същество.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на II г.о. на ВКС за насрочване в с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: