3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
гр. София 12.01.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 14 октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
Зоя Атанасова
като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр.д. № 1054 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата Д. А. Р. срещу решение № 330/04.12.2009 г. по в.гр.дело 0 578/09 г. на П. окръжен съд в частта му, с която е отменено решение № 904/07.11.2005 г. поправено с решение № 69/28.02.2007 г., по гр. дело № 1144/05 г. на П. районен съд в частта, с която е отхвърлен иска за делба на недвижиМ. имоти, включени в делбената маса по реда на чл.278, ал.2 от ГПК/отм./ – нива от 1.359 дка в м. ”Д.” имот № 012022 по картата на землището, разсадник от 0.880 дка в м. ”Г. л.” имот № 015006 по картата на землището,, разсадник от 0.771 дка в същата местност имот № 015069, пасище мера 1.715 дка в същата местност имот № 016041, ливада 0.465 дка в м. ”М.” имот № 018007, пасище мера от 1.501 дка в м. ”О.” имот № 020006, нива от 2.001 дка в м. ”С.” имот № 021039 и вместо отменената част е допуснато да се извърши съдебна делба между касаторката Д. А. Р., М. Б. А. и П. Б. А. върху 1/5 идеална част от посочените имоти, останали в наследство от А. М. Г., б.ж. на гр. П. при делбени части – 2/20 ид.части за Д. Р. и по 1/20 ид.части за П. и М. А.. Касаторката поддържа основания за неправилност на обжалваното решение нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба е поставила правния въпрос по приложението на чл.283 ГПК/отм./ и по-точно как следва да се допуснат до делба недвижими имоти, които наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица, решен в противоречие с практиката на ВКС – ППВС 4/64 г. – т.3, решение № 1651/12.08.1969 г. по гр.дело № 1137/69 г. на ВС I г.о., решение № 442/18.08.2003 г. по гр.дело № 82/2003 г. на ВКС I г.о. Според касаторката правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допустимост на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответниците по жалбата П. Б. А. и М. Б. Д. не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Делото е делбено във фазата по допускане на делбата.
Въззивното решение е обжалвано в частта му, с която е допуснато да се извърши съдебна делба между съделителите върху идеална част от няколко земеделски имота, находящи се в землището на гр.П., кв. ”Б. в.”.
Съдът е приел, че страните по делото са наследници по закон на А. М. Г., б.ж. на гр. П., починал на 20.06.1991 г. – касаторката негова дъщеря, а ответниците по касация деца на починал на 05.12.99 г. син на наследодателя Б. А. М..
С решение № 142/14.11.94 г. на ОСЗ гр.П., неразделна част от което са и приложени скици на имоти на наследниците на М. Г. У. б.ж. на гр. П. е възстановено правото на собственост в съществуващи/възстановими/ стари реални граници върху имотите, посочени в решението – нива от 1.359 дка в м. ”Д.” имот № 012022 по картата на землището, разсадник от 0.880 дка в м. ”Г. л.” имот № 015006 по картата на землището,, разсадник от 0.771 дка в същата местност имот № 015069, пасище мера 1.715 дка в същата местност имот № 016041, ливада 0.465 дка в м. ”М.” имот № 018007, пасище мера от 1.501 дка в м. ”О.” имот № 020006, нива от 2.001 дка в м. ”С.” имот № 021039. Прието е, че наследодателят на страните А. М. Г. е пряк наследник на общия наследодател М. Г. В. – негов син. Съдът е приел, че процесните земеделски имоти са съсобствени на съделителите и трети лица, което не е пречка за допускане на съдебна делба на съответната наследствена идеална част, притежавана в съсобственост от страните по делото. Прието е, че на осн.чл.283 от ГПК/отм./ до съставянето на разделителния протокол следва да се ликвидира съсобствеността с третите лица, като в противен случай тези имоти следва да се изключат от делбата. Съдът е приел, че всеки от процесните земеделски имоти са годни обекти на делба, тъй като съобразно решението на ОСЗ гр.П., придружено със скици процедурата по възстановяване на собствеността е приключила.
Въззивният съд е приел, че страните по делото са собственици на 1/5 идеална част от процесните земеделски земи – след смъртта на общия наследодател М. Г. В. – починал на 25.03.72 г. наследници по закон са останали Н. М. Й., Г. М. Г. – син, И. М. Г. – син-починал на 19.04.2005 г. и оставил наследници две дъщери, В. М. Г., починал на 12.12.02 г. и оставил наследници съпруга и две дъщери, А. М. Г. – син – наследодател на страните по делото. Възоснова на тези съображения съдът е приел, че следва да се допусне съдебна делба между страните по делото на притежаваната в съсобственост 1/5 ид.част процесните земеделски имоти при делбени части 2/20 за касаторката и по 1/20 ид.част за всеки от ответниците по касация.
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по поставения правен въпрос на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК. С ППВС № 4/64 г. на ВС – т.3-та е прието, че при съсобственост на делбения имот между наследодателя и трети лица следва да се допусне делба на имота и ако до съставяне на разделителния протокол не се извърши делба между наследниците и третото лице съсобственият имот се изключва от делбата. Прието е, че делбата с третото лице може да се извърши в същото или в отделно производство. Въззивният съд е разрешил правният въпрос в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика, като е допуснал до делба идеална част от земеделските имоти, предмет на съдебната делба и е указал, че ако до съставяне на разделителния протокол не се извърши делба между наследниците и третите лица съсобствените имоти ще се изключат от делбата. Налице е основанието за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
По поставения правен въпрос не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Цитираната практика на съдебни състави на ВС и ВКС – решение № 1651/12.08.1969 г. по гр.дело № 1137/69 г. на ВС I г.о., решение № 442/18.08.2003 г. по гр.дело № 82/2003 г. на ВКС I г.о. не касаят аналогични казуси. Правните изводи на съдебните състави по посочените решения са различни, поради различните хипотези, по които са се произнесли.
По поставения правен въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като правната норма на чл.283 ГПК/отм./ е ясна и непрапиворечива и не се нуждае от тълкуване. По приложението й е налице обилна съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 330/04.12.2009 г. по в. гр.дело № 578/2009 г. на П. окръжен съд по касационна жалба вх. № 809/11.02.2010 г., подадена от Д. А. Р. от гр.П., ул. ”К.” № 30, чрез адв. К. Б..
Указва на жалбоподателката Д. А. Р. в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на сумата 25 лв. и да представи доказателства за внасянето на сумата. При неизпълнение на указанието жалбата ще бъде върната, което да се впише в съобщението до жалбоподателката.
След представяне на документ за внесена държавна такса делото да се докладва на Председателя на II г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: