О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 782
гр. София 15.07.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 09 юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 597 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците М. И. Ш. и М. П. Ш., чрез адв.А. П. против решение № 183/25.02.2011 г. по в.гр.дело № 1549/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1990/07.06.2010 г. по гр.дело № 4650/2007 г. на Варненския районен съд. С последното са отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателите срещу [фирма] [населено място] искове за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост както следва – ответника да освободи и възстанови път за преминаване към имот № * по действащата КК на [населено място]/идентичен със стар пл. № * в [населено място],[жк], с площ от около 26 кв.м. и със самостоятелен кадастрален № * по действащата КК на [населено място], основан на твърдения за нарушено право на собственост на ищците върху придобития от тях имот пл. № */нов * по действаща КК/, чрез отнемане на достъпа на ищците до собствения им имот от страна на ответника, чрез изграждане върху посочената пътека на ограда от дървени колове и оградна мрежа както и ответника да преустанови строителството и да премахне построеното от него в имот № * по действаща КК на [населено място], чрез което строителство е заета пътеката за достъп с № * по КК на [населено място] до собствения на ищците имот № * по КК на [населено място] и чрез осъществяването на което е нарушено отстоянието от границата на собствения на ищците имот № * по действаща КК на [населено място], идентичен със стари имоти пл. № * и *, като за втория стар имот ищците са придобили собствеността на основание покупко-продажба, обективирана в н.акт № */95 г., на основание чл.109 ЗС.
Жалбоподателите поддържат доводи за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба поддържат, че въззивният съд е разрешил правните въпроси: 1. кога едно неправомерно състояние в един имот засяга пълноценното упражняване на правото на собственост в съседен имот, решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата 2. представлява ли унищожаването от съсобственик на един съсобствен недвижим имот/път за преминаване/, поради наличие на друг път за достъп действие, което пречи на останалите съсобственици да упражняват своето право и за възможността съсобственик да иска прекратяване на неоснователните действия на друг съсобственик, които му пречат да упражнява своето право, решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата – решение № 962/16.12.2009 г. по гр.дело № 2348/2008 г. на ВКС III г.о., решение № 139/23.11.85 г. ОСГК на ВС, решение № 1245/04.05.94 г. по гр.дело № 2149/92 г. на ВС IV г.о., решение № 1803/11.11.2002 г. по гр.дело № 2124/2001 г. на ВКС IV г.о., 3. процесуално правния въпрос може ли съдът /В. и В./ да откаже извършването на оглед на място по реда, предвиден в чл.195 ГПК/отм./ в случай, че същия е необходим за установяване на твърденията на ищцовата страна, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма] [населено място], чрез адв. С. С. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че предявените негаторни искове от жалбоподателите са неоснователни.
За да направи изводите си от фактическа страна съдът е приел, че жалбоподателката М. Ш. придобила правото на собственост с н.акт № */17.09.97 г. върху незастроено място, представляващо пл. № * в кв.* по плана на [населено място],[жк]с площ от 620 кв.м. и с н.акт № */97 г. придобила правото на собственост върху незастроено място, представляващо имот пл. № * с площ от 468 кв.м., заедно с 1/2 ид.част от пътека с площ от 96 кв.м. при граници-път, пл. № *, пл. № *, пл. № *, пл. № * и пл. № *. Процесните имоти са в режим на съпружеска имуществена общност, като придобити през време на брака на М.Ш. и М. Ш..
С н.акт № */1995 г. ответникът по жалбата [фирма] [населено място] придобил правото на собственост върху имот с площ от 468 кв.м., представляващ пл. № * в кв.* по плана на [населено място],[жк]с включена ? ид.част от пътека с площ от 96 кв.м.
Възоснова на издадено разрешение за строеж № */05.05.2006 г. на ответното по жалбата дружество е разрешено да извърши строеж на жилищна сграда в УПИ *, кв. *по плана на [населено място],[жк].
Прието е, че СМР по фундаментите на строежа са завършени, че същият съответства на издадените строителни книжа и не са допуснати отклонения, както и че подробния устройствен план е приложен по отношение на застрояването.
Възоснова на СТЕ е прието, че процесната пътека е заснета с пл. № *, съществува, но е затрупана от строителни отпадъци, същата не попада в имот № *, че достъпа до имота на ищците се осъществява по друг път, че при извършване на строителството в имот № * не са налице отклонения от проектите, като отстоянията до границите на имот № * са 3.06 м. и 4.17 м.
Като е взел предвид тричленната СТЕ съдът е приел, че със Заповед от 08.04.1987 г. от имот № * са обособени три имоти – пл. № *, № * и № *. За имот № * е предвиден път за достъп, включен в площта на имот №*, както по кадастрален план, така и фактически и друг достъп до този имот е невъзможен. Д. между имот пл. № * и имот пл. № * е 3.50 м. Жилищната сграда е въведена в експлоатация и при изграждането й не са констатирани отклонения от строителните правила и норми. Същата попада в имот № *, без да засяга имот № *. Прието е, че разстоянието до границата на имот № * е спазено. Към момента на изготвяне на заключението пътеката под № * не съществува реално на място, че тя не е материализирана както към имот *, така и към съседния имот към югоизточна страна № *, че представлява част от празен запустял терен.
Съдът е приел че, имота на ответното дружество със стар № * е идентичен с имот с пл. № *, че по стария КП процесната пътека не е притежавала самостоятелен номер, по съдебната делба е обозначена с № *, а според новия план е с № *. С изготвяне на ПУП имотите на ищците № * и * са обединени в имот пл. № *, до който има самостоятелен достъп до пътя.
С оглед показанията на разпитаните свидетели е прието, че до имота на жалбоподателите е имало път, който е различен от този, който се ползва към момента, че поради осъществяване на строеж в съседен имот е унищожен, че в момента те ползват друг път, който е съществувал и преди строежа на сградата, че между имотите на страните има денивелация около 3-4 м., поради което е изградена подпорна стена, за да се избегне спадане на земни маси.
От правна страна е прието, че с изготвяне на ПУП имотите на жалбоподателите № * и * са обединени в имот с пл. № *, до който има самостоятелен достъп до пътя. Прието е, че процесната пътека съществува и е затрупана от строителни отпадъци, поради което е невъзможно ползването й. Според въззивния съд не е установено отпадъците да са натрупани като последица от строежа на сградата на ответника.
Прието е, че строежът на ответника не засяга пътеката, че сградата е построена в рамките на нормативно предвидените отстояния.
Съдът е приел, че наличието на самостоятелен достъп до имота на ищците, извършването на строителството в имота, собственост на ответника в рамките на съответните строителни правила и норми и липсата на доказателства за насипване на строителни отпадъци от ответника налагат извода за липса на неправомерни действия от страна на ответника, които да засягат нормалното упражняване на правото на собственост от ищците. Прието е за неустановено наличието на неоснователни действия, извършени от ответника, представляващи посегателства, които пречат на собствениците на имота да осъществяват правомощията си спокойно. При тези съображения съдът е приел, че не е налице фактическия състав на чл.109 ЗС, поради което исковете като неоснователни следва да се отхвърлят.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос. С решение № 782/05.07.2010 г. по гр.дело № 946/09 г. на ВКС I г.о., постановено по чл.290 ГПК по предявен иск с пр.осн.чл.109 ЗС съдът се е произнесъл по правния въпрос, кога едно неправомерно състояние в един имот засяга пълноценното упражняване на правото на собственост в съседния имот и по въпроса когато е налице твърдение за навлизане на стреха над съседен имот, необходимо ли е в исковата молба да се уточни допълнително с какво това състояние пречи на собственика на съседния имот и може ли пред въззивната инстанция да се посочват нови пречки, съставляват ли те нови основания на иска по чл.109 ЗС. С решението е прието, че негаторният иск е средство за правна защита от всяко пряко или косвено неоснователно действие, или създадено състояние имащо вредно отражение върху имота и създаващи пречки на собственика да упражнява пълноценно правото си на собственост. С обжалваното решение въззивният съд е разрешил правния въпрос по аналогичен начин. С оглед липсата на противоречие с посочената задължителна практика на ВКС по поставения правен въпрос съдът намира, че не следва да се обсъждат останалите решения на състави на ВКС.
По втория правен въпрос, формулиран от жалбоподателите представлява ли унищожаването от съсобственик на един съсобствен недвижим имот/път за преминаване/, поради наличие на друг път за достъп действие, което пречи на останалите съсобственици да упражняват своето право и за възможността съсобственик да иска прекратяване на неоснователните действия на друг съсобственик, които му пречат да упражнява своето право съдът преценява за установено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. С решение № 139/23.11.85 г. на ОСГК на ВС е прието, че съсобственик може да поиска защитата срещу друг съсобственик на правото си на собственост, че съсобственик може да иска прекратяване на неоснователните действия на друг съсобственик, които му пречат да упражнява своето право. Правният въпрос съдът е разрешил в противоречие с посоченото разрешение.
Относно останалите цитирани решения на състави на ВС и ВКС – решение № 962/16.12.2009 г. по гр.дело № 2348/2008 г. на ВКС III г.о., решение № 1245/04.05.94 г. по гр.дело № 2149/92 г. на ВС IV г.о. и решение № 1803/11.11.2002 г. по гр.дело № 2124/2001 г. на ВКС IV г.о. със същите не е дадено разрешения на поставения правен въпрос.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по третия правен въпрос. Същият касае приложното поле на чл.162 и чл.195 ГПК/отм./ ./, които норми са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е налице трайно установена и непротиворечива съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 183/25.02.2011 г. по в.гр.дело № 1549/2010 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба вх. № 11978/13.04.2011 г., подадена от М. И. Ш. и М. П. Ш., [населено място], [улица], чрез адв.А. П..
Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 87.52 лв. и да представят платежен документ, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на II г.о. на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: