О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1173
гр. София 19.12.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 13 октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 889 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците А. Р. П. и Д. Х. П., чрез адв.М.М. против решение № 113/25.05.2011 г. по в.гр.дело № 96/2011 г. на Сливенския окръжен съд, с което е отменено решение № 72/18.12.2010 г. по гр.дело № 203/2009 г. на Районен съд [населено място] и е признато за установено по отношение на ответниците – сега жалбоподатели, че ищците Х. А. П., А. Х. П., Х. Х. О. и Ф. Х. В. са собственици на основание придобивна давност и наследство на 1 700 кв.м., находящи се в източната част на ПИ с идентификатор № * по кадастралната карта на [населено място], [община], целият с площ от 2 678 кв.м. – като първият ищец е собственик на 5/8 ид.части, а останалите трима на 1/8 ид.част и е отменен частично нот.акт № */2008 г. относно описаната реална част от 1700 кв.м.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси: 1. Допустимо ли е ако към момента на предявяване на иска имота е в урбанизирана територия и важат правилата на чл.200 ЗУТ, то същите да не се прилагат, ако се приеме, че имотът е придобит по времето, когато статутът му е бил земеделска земя, 2. ако се прилага разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ следва ли съдът да събира доказателства относно това подлежал ли е имотът на възстановяване съобразно разпоредбите на ЗСПЗЗ, не следва ли тази разпоредба да се прилага само тогава, когато спорният имот вече е възстановен, като в противен случай следва да се приложи разпоредбата на чл.25 ЗСПЗЗ и да се приеме, че невъзстановена земеделска земя става собственост на общината, решени в противоречие с практиката на ВКС – решение от 17.03.2009 г. по гр.дело № 3440/2005 г. на Софийски градски съд, решение № 373/21.05.2010 г. по гр.дело № 369/2009 г. на ВКС и които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците по жалбата не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл с обжалваното решение по предявен положителен установителен иск за собственост на недвижимия имот представляващ 1700 кв.м. находящи се в източната част на ПИ с идентификатор № * по кадастралната карта на [населено място], общ.К., целият с площ от 2 678 кв.м., като Х. П. е собственик на 5/8 ид.части, а останалите А. П., Х. О. и Ф. В. – на по 1/8 ид.част.
От фактическа страна е прието, че с писмен договор с нотариална заверка на подписите от 13.05.1951 г. М. А. П. продал на Х. Х. Б. недвижими имот сграда със застроена площ от 45 кв.м. и дворно място от 2000 кв.м., находящи се в [населено място].
Прието е, че през 1957г. имота бил предаден без да е сключен писмен договор на ищеца Х. П. и съпругата му А. П.. Последните придобили фактическата власт върху имота и започнали да го владеят. Прието е, че понастоящем имота е с идентификационен № * с площ от 914 кв.м.
Прието е, че през 1957 г. е създадено ТКЗС в [населено място] и имота бил завзет от стопанството. Според въззивният съд отнетите земи в района били раздавани за лично ползване. До 1990 г. на ищеца бил даден за лично ползване съседния имот на процесния УПИ *, а на бащата на ответника А. П. бил даден за ползване имот УПИ *, граничещ с УПИ *.
Съдът е приел, че през 1989 г. ответникът и съпругата му се изселили в Р., където живеят постоянно.
Прието е, че от 1990 г. при започване процеса по реституиране на отнетите имоти ищецът и семейството му установили фактическа власт върху част от УПИ *. Прието е, че фактическата власт върху имота е осъществявана до предявяване на иска.
С нот. акт № */2008 г. ответникът е признат за собственик на недвижимия имот представляващ ПИ с идент. № * в землището на [населено място] с площ от 2678 кв.м.
Възоснова на изслушана СТЕ е прието, че първият регулационен план на [населено място] е одобрен през 1964 г., като процесния имот не е нанесен в него. През 1992 г. е бил заснет и отразен в плана, без да е включен в регулационните граници. С одобрения ПУП на [населено място] от 2008 г. ПИ с идентиф. № * с площ от 2 678 кв.м. е включен в регулационния план на селото като УПИ * в кв.*.
От правна страна е прието, че ищецът и семейството му са осъществили владение върху част от имот – ПИ № * от 1700 кв.м., находящ се в източната му част явно, непрекъснато, спокойно и недвусмислено с намерение да го своят за себе си, което са демонстрирали явно и открито. За да направи този извод съдът е приел, че имота е бил ограден заедно със съседни, собствен на ищците имот, което е продължило десет години, считано от 21.11.97 г. до 22.11.2007 г., поради което са го придобили на основание давностно владение. Според съда издаденият констативен нотариален акт през м.06.2008 г. в полза на ответниците е извършено след като ищците са придобили правото на собственост върху имота и изтеклия в тяхна полза 10-годишен давностен срок не е прекъснат.
Прието е за недоказано възражението на ответниците за придобиване на имота на основание давностно владение. Съдът е обсъдил показанията на разпитаните свидетели и събраните писмени доказателства и е приел, че ответниците са напуснали Б. през 1989 г. и се установили да живеят в Т., като посещавали страната спорадично и за кратък период от време, за който не е установено да са осъществявали фактическа власт върху процесния имот. Прието е за неустановено и възражението им, че сестрата на ответника е осъществявала владение върху имота за своя брат и ответник по делото.
С оглед на тези съображения съдът е приел, че ищците са придобили собствеността върху спорния имот на основание десетгодишно давностно владение. Прието е, че процесния имот не е бил включен до 31.07.2008 г. в регулационния план на [населено място], нито в строителните граници – т.е. до одобряването на ПУП през 2008 г. имотът е имал статут на земеделска земя. Поради това според съда не е попадал в приложното поле на ЗУТ и забраните и ограниченията, въведени в чл.200 и чл.19 ЗУТ не следва да се прилагат към него.
С оглед на изложеното съдът е направил решаващия извод за основателност на предявения установителен иск.
По правните въпроси:
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос за допустимостта на съдебното решение, тъй като съществува вероятност същото да е недопустимо. При тази хипотеза съобразно даденото тълкуване в ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК съдът служебно допуска касационно обжалване, като преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по съществото на подадената касационна жалба. Правният въпрос за допустимостта на съдебното решение е свързан с преценката за наличие на правен интерес от търсената с иска с пр.осн.чл.124,ал.1 ГПК защита. Решаващите изводи на въззивният съд за основателност на исковата претенция са обосновани с наличието на изтекла придобвна давност в полза на ищците върху процесния имот към момента на влизане в сила на регулационния план на [населено място], [община] от 2008 г., съобразно който имота за първи път е включен в регулация, като част от друг-съседен имот – УПИ *, записан като собственост на ответника А. Р. П., а до този момент според съда същият е представлявал земеделска земя. Съобразно предвижданията по кадастралната карта от 2007 г. на [населено място] процесния имот също е отразен като част от друг имот с идентификатор № * с обща площ 2678 кв.м. При тези съображения съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението на Сливенския окръжен съд на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК за преценка допустимостта на решението.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по първия въпрос, формулиран в изложението. Въпросът не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а е по правилността на обжалваното решение и е основание за касационна отмяна по чл. 281,т.3 ГПК. Така поставен въпросът не подлежи на преценка в настоящото производство, а само ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по същество.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос по п.2-ри от изложението. С решение № 373/21.05.2010 г. по гр.дело № 369/2009 г. на ВКС, постановено по чл.290 ГПК съдът се е произнесъл по правния въпрос дали разпоредбата на чл.10,ал.3, изр.2 ЗСПЗЗ според която лицата на които са предоставени от държавни или общински органи земеделски земи не могат да се позовават на давност се отнася и за лицата по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ на които с ПМС са били дадени за ползване земеделски земи и за правоприемниците на тези лица. Посоченият правен въпрос е различен от поставения от жалбоподателите и разрешението му е дадено при хипотеза съвсем различна от настоящата. Поради това не се установява основание за допускане на касационно обжалване по ч.280,ал.1,т.1 ГПК.
Цитираното решение на СГС по гр.дело 3440/2005 г. е без отбелязване за влизането му в сила, поради което същото е извън обхвата на понятието противоречиво разрешаван правен въпрос от съдилищата по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК, за да се извърши преценка за предпоставката, предвидена в този текст. По този правен въпрос не се установява и хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като разпоредбите на 5,ал.2 ЗВСОНИ и чл. 25 ЗСПЗЗ са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 113/25.05.2011 г. по в.гр.дело № 96/2011 г. на Сливенския окръжен съд по подадена касационна жалба вх. № СО-05-01-4390/27.06.2011 г. от А. Р. П. и Д. Х. П., чрез адв.М.М..
Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат сумата 109.65 лв. държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба по същество. При неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната и производството по делото прекратено, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на II г.о. на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: