О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 860
София, 10. 08. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4283/2008 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. И., чрез адв. К срещу решение № 102 от 26.06.2008 г. по гр.д. № 2764/07 г. по описа на Софийски градски съд. Обжалваното решение оставя в сила решението на Софийски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен, предявения от касатора иск с правно основание чл. 37 ал.1 от ЗН за отмяна на продажба на два апартамента, извършена с нотариален акт № 25, том І, рег. 339, дело № 18/2001 г. на Нотариус № 046 на НК.
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила при събиране на доказателствата.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи, че касационното обжалване е допустимо на основание чл. 280 ал. 1 т. 1, тъй като с въззивното решение съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практикта на Върховния касационен съд относно момента, към който следва да се определи стойността на подлежащата на допълване запазена част на ищцата. В противоречие с практиката на Върховния касационен съд, въззивната инстанция е възприела и приложила разпоредбите на материалния закон, свързани с допълване на накърнена запазена част, а именно, че стойността на тази част се определя към момента на откриване на наследството, а не към момента на възстановяване на запазената част.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който освен аргументите по същество в защита на обжалваното решение, се твърди и недопустимост на касационното обжалване поради липса на предпоставките на чл. 280 ал.1 т.1. Излагат се съображения, че под практика на Върховния касационен съд се разбира Тълкувателни решения и Постановления, а не решения по конкретни дела. Освен това се излага и довода, че не е налице и противоречие между обжалваното решение и представеното решение на Върховния касационен съд, тъй като същото касае друга хипотеза на допуснат до делба имот, продаден на трето лице, без да е уважен иск с правно основание чл. 37 от ЗН.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.т. 1 ГПК- въззивният съд не е решил поставения материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС отразена в тълкувателни решения, решения на ОСГК на ВКС , както и решенията на тричленни състави постановени при действието на новия ГПК. Такива данни в случая не са налице и затова не следва да се допуска касационно обжалване на това основание ,а доколкото се позовава на решение на ВКС по конкретно дело следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. В случая и това основание не е налице,тъй като обжалваното решение с нищо не противоречи на представеното от жалбоподателя решение- № 582 от 20.07.2004 год.по гр.д. № 168/04 год.,І г.о.,в което е прието,че само влязлото в сила решение по иска по чл.30 ал.1 ЗН може да възстанови наследствените права на наследника по закон и именно от този момент бенефициера/облагодетелстваното от завещанието или от дарението лице/ губи права над онази част,с което е намалено завещанието или дарението,защото възстановяването на запазената част няма обратно действие и само доколкото завещания или подарения недвижим имот се намира в патримониума на облагодетелстваното лице,съсобствеността възниква по силата на уважения и влязъл в сила конститутивен иск по чл.30 ал.1 ЗН.
Повдигнатият с касационната жалба въпрос е момента, към който следва да се определи стойността на подлежащата на допълване запазена част. По делото е представено влязло в сила решение на СГС на IV В отд., СГС, постановено по гр.д. № 1088/2001 г., с което е остойностена запазената част на касатора. Съдът е приел, че запазената част следва да се възстанови, като се намали завета за 235/750 по отношение на ? от двата имота, които са оставени в завет, където 235 е стойността за допълване, определена в деноминирани лева, а 750 е стойността на заветите, отново определена от съда в деноминирани лева. Следователно по отношение на допълването на накърнена запазена част има формирана сила на пресъдено нещо, която не може да бъде променена по иска с правно основание чл. 37 от ЗН. Съдът с влязло в сила решение е определил стойността на подлежащата на допълване запазена част и видно от събраните доказателства тя е изплатена от приобретателя на двата имота.
В производството по чл.37 ал.1 ЗН следва да се установи,дали тази вече установена стойност е заплатена или „допълнена в пари”,но е недопустимо стойността отново да се преизчислява,защото определянето на стойността,необходима за допълване на запазената част,се извършва в производството по чл.30 ЗН и по правилото на чл.31 ЗН.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложеното,Върховният касационен съд,състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 102 от 26.06.2008 г. по гр.д. № 2764/07 г. по описа на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: