О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
гр.София, 17.08.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЗЛАТКА РУСЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
ч.гражданско дело под № 241/2009 година
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частната касационна жалба на Н. Л. Д. от гр. П. против определение № 351/24.04.2009 год. по ч.гр.дело № 298/2009 год. на Окръжен съд- П. , с което е отменено определение от 14.03.2009 год. по ч.гр. дело № 1604/2009 год. на Плевенския районен съд и е оставена без уважение молбата му за допускане на обезпечение на бъдещ иск, с правно основание чл. 124 ГПК, чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 184/2009 година.
Касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, регламентирано в чл. 280, ал. , т. 1 ГПК, защото съдът се бил произнесъл по съществен материалноправен въпрос, относно преклудирането на всички възражения срещу претенцията за собственост на наследниците на В. Б. , основаващи се на правото му на собственост върху същия апартамент, по силата на направеното в негова полза завещание. В подкрепа на довода си, че този съществен материалноправен въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, касаторът цитира решение № 601/08.11.2005 год. по гр. д. № 302/2005 год. на І-во г.о. и т. 18 от ТР № 1/2001 год. по гр. д. № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС.
Ответниците по частната жалба изразяват становище за нейната неоснователност и молят да им се присъдят разноските за всички инстанции.
Касационният съд счита, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като отсъстват предпоставките за това, регламентирани в процесуалната норма. С молба, по чл. 390, ал. 1 ГПК молителят Д. е поискал от съда да допусне обезпечение на бъдещ иск срещу ответниците В. К. , И. К. , Б. Й. , В. Д. , П. А. , К. Н. , Е. К. и В. П. за установяване на правото му на собственост, по отношение на тях, върху апартамент № 5 в гр. П., ул. „Ш”, № 26, бл. 4, вх. А, ет. 2, на основание завещание от 14.09.2005 год., направено от В. Т. Б. Сезираният с молбата по чл. 390 ГПК районен съд е допуснал обезпечение на бъдещ иск, чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 184/2009 год. между същите страни, по повод издадения изпълнителен лист по влязло в сила решение, с което молителят е осъден да предаде владението върху същия апартамент на собствениците му В. К. , И. К. , Б. Й. , В. Д. , П. А. , К. Н. , Е. К. и В. П. , които с въззивна жалба допуснатото обезпечение са сезирали въззивния съд, който го е отменил, с мотива, че спорът за собственост между страните, за апартамент № 5 вече е разрешен със сила на пресъдено нещо.
Касационният съд споделя изводите, че позоваването на жалбоподателя на друг факт, на който основава правото си на собственост, а именно завещанието от 14.09.2005 год., което не е било предмет на разглеждане по приключил спор по чл. 108 ЗС с влязло в сила решение, а друго завещание, в негова полза от същото лице, но с дата 24.09.2009 г. се е преклудирало от силата на пресъдено нещо. Жалбоподателят е следвало да изчерпи всички свои възражения по предявения иск по чл. 108 ЗС и пропуснатото възражение, основаващо се и на завещанието от 14.09.2005 год. се преклудира независимо от това, дали завещанието от тази дата му е било известно, или не, защото в последния случай пред него е открита възможност за защита, чрез отмяна на влязло в сила решение.
В същия смисъл е съдебната практика на касационния съд в решение № 27 по гр. д. № 251/2000 год. на І-во г.о. и решение № 1* по гр.дело № 1919/1993 год. на ІV-то г.о., на която се позовават ответниците по частната жалба, в писмения си отговор срещу нея.
Цитираната от касатора съдебна практика на касационния съд е неотносима към същественият материалноправен въпрос, разрешен от съда, защото представлява изразено становище по приложението на процесуалната норма на чл. 15, ал. 1-3 и чл. 16 ГПК /отм./, както и на материалноправната норма на чл. 25, ал. 1 и по чл. 42,б. „б” ЗН.
Водим от горните съображения касационният съд счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение и като констатира, че ответниците са направили разноски за частното производство, в размер на 300 лева, ги постави в тежест на касатора, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно определение № 351 от 24.04.2009 год. по ч. гр.дело № 298/2009 год. на Плевенския окръжен съд, по частната касационна жалба на Н. Л. Д. от гр. П., с вх. № 2* от 30.04.2009 година.
ОСЪЖДА Н. Л. Д. от гр. П. да заплати на В. К. К. , И. К. К., Б. П. Й., В. Л. Д. , П. Л. А., В. И. П. , К. Д. Н. и Е. Д. К. разноските, в размер на 300 лева за всички инстанции на частното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: