Решение №25 от по гр. дело №3866/3866 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 25
 
София, 22.01.2009 г.
 
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ  гражданско   отделение,  в  закрито  заседание  на девети януари, две хиляди и девета година, в състав:
 
 
           ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА   
                                             ЧЛЕНОВЕ:         СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                                                    
                                                                         ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА
 
изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова гр. дело № 3866/2008 г.
                                    Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Н. Г. и М. Й. Х.,гр. Варна, срещу въззивно решение №302 от 27.03.2008г. по гр. дело № 2472/2007 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от тях иск за признаване за установено по реда на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ правото на наследниците на Н. Д. К. на възстановяване на собствеността върху земеделска земя от 13 дка, находяща се в землището на гр. В., м.”А”. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси по отношение правната същност на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, предмета на доказване и изследване дали имотът е зает от строителни или други мероприятия, които са пречка за възстановяване на собствеността, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, а освен това са решавани противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответниците по касационната жалба О. В. и Общинска служба Земеделие и гори-Варна, не изразяват становище.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е прието, че макар да съществува в стари реални граници, имотът не може да бъде възстановен по реда на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, тъй като едновременно са налице законовите пречки по чл.2, ал.1 и по чл.10, ал.7 in finе ЗСПЗЗ а именно местонахождение в рамките на урбанизирана територия, определена с ПУП и наличие на законно извършено застрояване. При това положение искът е неоснователен, макар ищците да имат право на обезщетение, което обаче е извън предмета на това производство.
Приложеното към касационната жалба решение №137/2008г. на Варненския окръжен съд не установява противоречиво разрешаване на изложените по-горе въпроси по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК,тъй като се отнася до извършената от съда преценка на доказателствата относно активната легитимация на ищеца поради което и не е налице това основание за допускане на касационно обжалване.
Налице е обаче основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на което се позовава касаторът. Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Въпросите относно предмета на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, а оттук и на доказване предпоставките за успешното му провеждане са съществени и даденото разрешение в обжалваното решение е в противоречие на трайната практика на ВКС, вкл. ТР № 2/1996г. ОСГК. Това е така, защото предметът на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е правото на възстановяване собствеността върху земеделските земи, относимо към претендирания имот. Въпросите дали са налице пречките по чл.10, ал.7 in finе ЗСПЗЗ са релевантни за последващото административно производство пред ОСЗГ след успешното провеждане на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ с влязло в сила позитивно съдебно решение. Предметът на доказване на така предявения иск е принадлежността на правото на собственост на заявителя на земеделската земя, респ. неговия наследодател, към момента на обобществяването. След като даденото с обжалваното решение разрешение на тези въпроси противоречи с трайната съдебна практика, то следва да се допусне неговото касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №302 от 27.03.2008г. по гр. дело № 2472/2007 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба на Д. Н. Г. и М. Й. Х.,гр. Варна.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните. Делото да се докадва на Председателя на ІІ г.о. за определяне на дата.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
 
        2.
 

Scroll to Top