Р Е Ш Е Н И Е
№ 218
София, 26.05.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на шести април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 869/2008г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2,ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Г. Т., гр. Х., срещу въззивно решение от 10.10.2007г. по гр. дело № 462/2007г. на Хасковския окръжен съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Сочи се, че не са събрани исканите от касатора доказателства –отхвърлено е искане за представяне от общината на доказателства по чл.56, ал.3 ЗС – документи, установяващи възникването или изменението правото на собственост на общината върху имота за което е издаден акт за общинска собственост. Не е съобразена експертизата, сочеща, че имотът не е отчуждаван. Неправилен е изводът, че спорният имот не съществува реално. Отхвърлено е искане за експертиза, макар ответната община да не е изпълнила определението, с което е задължена да представи извадки от регулационните и кадастрални планове от 1957г. до сега.
Ответникът по касация О. Х. не изразява становище.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
С атакуваното решение Хасковският окръжен съд е оставил в сила решение № 145/15.05.2007г. по гр.д. № 937/2005г. на Хасковския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Е. Г. Т. Т. срещу О. Х. иск с правно основание чл.108 ЗС по отношение предаване владението на недвижим имот с площ 500 кв.м., понастоящем част от парка-общинска собственост, с граници: УПИ ХІV-5324, УПИ ХІІІ-5325, парк за отдих на О. Х. и УПИ ХVІ-5322,съгласно кадастрален план на гр. Х., одобрен със заповед №145/2002г. и регулационния план, одобрен със заповед № 461/2002г. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищцата не е доказала да е собственик на процесния имот – 500 кв.м., представляващи бивша овощна градина. Представеният от нея нотариален акт за дарение № 92/97г. я легитимира като собственик само на УПИ ХІV-5324, кв.12 по плана на гр. Х., който е с площ 400 кв.м. и който не е предмет на спора.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Ищцата е твърдяла, че е собственик на недвижим имот УПИ ХІV-5324 с площ 400 кв.м., кв.12 по плана на гр. Х., одобрен със заповед №2/77г. съгласно нот.акт № 92/97г. по силата на дарение от баща и Г. Т. и чичо и К. Т. , дотогавашни собственици по наследство от баща им Н. Т. Собствеността на имота е трябвало да бъде 932 кв.м., които са придобити от дядо и с нотариален акт № 69/1963г. Освен парцел **** ХІV, кв.12 с площ 432 кв.м. отреден за имот пл.1946, имотът е включвал и овощна градина с площ 500 кв.м., собственост на дядо и Н. Т. , описана в емлячния регистър на Х. С нот.акт № 57/1996г. той е прехвърлил ? ид.ч. от парцел **** с площ 432 кв.м. на Х. Ж. , на когото е продал и част от градината в североизточния ъгъл на парцела. Понастоящем имотът е 500 кв.м. и е част от парка-общинска собственост с граници на това място : УПИ ХІV, УПИ ІІІ-5325, парк за отдих на О. Х. и УПИ ХVІ-5322, съгласно кадастрален план и регулационен план от 2002г.
Въззивният съд е установил фактическа обстановка, съгласно която с нот.акт №92/1997г. ищцата е получила като дарение от Д. Т. и Г. Т. 1/5 ид.ч. от парцел **** с площ 400 кв.м., кв.12 по плана от 1977г, отреден за имот пл. № 5* и 1/5 ид.ч. от построената в парцела източна половина на сграда, и като дарение от Г. Т. и К. Т. 4/5 ид.ч. от парцел **** с площ 400 кв.м., кв.12 по плана от 1977г, отреден за имот пл. № 5* Недялко Т. с нот.акт № 69/1962г. е признат за собственик по давностно владение на парцел **** по плана на Х. от 1957г. с пространство от 544,74 кв.м. и парцел **** по плана на Х. от 1957г. с пространство 432 кв.м. С нот.акт № 57/68г. Недялко Т. е прехвърлил на Х. Ж. ? ид.ч. от парцел ****, кв.12, който е отреден за дворища с пл. № 1* и 1947,заедно с едната половина от построената в същия парцел ****илищна сграда със самостоятелен вход от север. Със същия нот.акт е разпределено и ползването на мястото между съсобствениците. По емлячния регистър на Х. Н. Т. е имал записана овощна градина в с.м. 0.5 дка. Липсват данни за проведено реституционно производство по реда на ЗСПЗЗ, както и такива градината да е включвана в регулацията на гр. Х.. От данните по делото и техническата експертиза и след проследяване на имота по регулационните планове от 1957г. до 2002г.,въззивният съд е установил, че градината представлява източна част от имот 1946 по плана от 1957г., за тази част няма регулационно отреждане, т.е. не е попадала никога в парцела, на който ищцата е собственик. Кадастралният план от 2002г. е допълване /поправка/ на този от 1977г., регулационният план от 2002г. не променя УПИ ХІV-5324 нито по площ, нито по граници. Ищцата се легитимира като собственик само на имот УПИ ХІV-5324,кв.12 с площ 400 кв.м., за който обаче не претендира. Нейният имот е идентичен с бившия УПИ ХІV-1946,1947. За претендираните 500 кв.м. тя няма никакъв титул за собственост.
Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради необсъждане доводите във въззивната жалба и отказ за събиране на доказателства. Въззивният съд е направил анализ на всички релевантни за делото факти и е обсъдил всички относими доказателства. Отказът за събиране на доказателства – документите към акта за общинска собственост съобразно чл.56 ЗС, не се е отразил върху правилността на решението, тъй като тези документи са неотносими към спора, по който ищцата претендира да е собственик на имота , а оттук е нейна е доказателствената тежест да установи твърдяното основание за собственост. Това тя не е сторила. Тя не е не доказала твърдението си, че е собственик на имота на някое от предвидените от закона придобивни основания. Ето защо са обосновани и законосъобразни и изводите на въззивния съд, че са изцяло недоказани твърденията и за включване към имота на процесните 500 кв.м. Правилно е прието от решаващия съд, че обстоятелството дали дядото на ищцата Н/няма данни за родствената връзка/ е бил записан в Емлячния регистър или не, е без значение. Това е така защото, тя не е извела основанието за собственост от наследствено правоприемство или въз основа на друг деривативен или оригинерен способ. Нотариален акт № 92/1997г. не установява правото и на собственост върху процесния имот, както и нотариален акт №57/68г.
Не са допуснати визираните съществени процесуални нарушения. За твърденията, че не са представени регулационните планове- тя не е твърдяла придаване по регулация, не са въведени в предмета на спора и като основание за собственост.
С оглед изложеното решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното и на основание чл.218ж ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 10.10.2007г. по гр. дело № 462/2007г. на Хасковския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.