О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 867
София, 10.09.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на десети септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2071 /2008 година, образувано по описа на I отд., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба вх. Nо 397/21.03.2008 година на ЕТ”Г” гр. П. срещу въззивно Решение No 109 от 15.02.2008 година, постановено по гр.възз.д. Nо 13/2008 г. на Плевенския окръжен съд, с което е отменено Решение Nо 137 от 30.10.2007 година, постановено по гр.д. Nо 116/2007 година на Плевенския районен съд.
С обжалваното решение , след отмяна на решението на първата инстанция , въззивният съд е постановил решение с което , заявените от А. К. А. обективно съединени искове по чл. 344 ал. 1-3 КТ са уважени, като Заповед Nо 46/30.12.2006 година на Управителя на търговската фирма за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325 т. 4 КТ е приета за незаконосъобразна и е отменена , уволненият работник е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност- „гаров работник-разтоварна станция” , а работодателят е осъден да заплати обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ в размер на 2 226 лв. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон – чл.68 КТ и чл. 225 ал.1 КТ, както и в нарушение на процесуалните правила- чл.188 ГПК /отм./ ,основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
По делото е представено изложение съгласно изискванията на чл.284 ал. 3 т.1 ГПК, с което допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание по см. на чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК , тъй като с решението на въззивния съд са разрешени два съществени материално правни въпроса- за стесненото тълкуване нормата на чл. 68 ал. 4 КТ от гл.т. смисъла на законовите условия при сключване на срочни трудови договори, както и по приложение разпоредбата на чл. 225 ал.1 КТ от гл.т. съдържанието на понятието „останал без работа” дали касае само хипотези на липса на заетост по трудово правоотношение или гражданки договор , сключени на територията на България, ако уволненият работник не е пребивавал в страната за исковия период и евентуално е полагал труд в чужбина.
С атакуваното въззивно решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция е приел, че трудовото правоотношение между уволнения А. К. е прекратено поради изтичане на уговорен срок, а не поради извършване на определена работа, като този срок е свързан с обема на работа и времето на сключения с възложител „Плевенски цимент”АД договор за експлоатация на въжената линия,обект на който е било работното място на К. Според естеството на възложената работата съдът е приел, че не се касае такава със временен характер по см. на закона, която да се диктува от икономически или други обективни фактори, имащи значението на изтекъл срок. За да бъде уважен иска по чл. 344 ал.1 т.3 КТ във вр. с чл. 225 ал.1 КТ съдът е приел, че е доказана лисата на сключено трудово правоотношение или граждански договор в България, без да обсъди възражението за полаган труд в чужбина и релевантността на това обстоятелство за основателността на заявения иск.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация- А. К.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
При преценка на доказателствата по делото и характера на заявения иск – обективно съединяване на конститутивните искове по чл. 344 ал.1 т.1 КТ и по чл. 344 ал.1 т. 2 КТ/ искът за обезщетение е с обжалваем интерес над 1000 лв.,/ следва да се приеме, че са спазени изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК досежно допустимостта на касационната жалба.
Налице са и основания за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Поставените с изложението съществени материално- правни въпроси , с оглед на които се обосновава допустимостта на касационното обжалване, следва да бъдат квалифицирани като такива “ от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото ”предвид липата на трайно установена съдебна практика по приложение на същите , а с касационната жалба се обосновава именно тази необходимост.
Съгласно изискванията закона , касаторът-работодател дължи при допуснато касационно обжалване внасянето на т.н. пропорционална ДТ, съобразно чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси…/ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК, възлизаща на сумата 45 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 397/21.03.2008 година на ЕТ”Г” гр. П. срещу въззивно Решение No 109 от 15.02.2008 година, постановено по гр.възз.д. Nо 13/2008 г. на Плевенския окръжен съд, с което е отменено Решение Nо 137 от 30.10.2007 година, постановено по гр.д. Nо 116/2007 година на Плевенския районен съд и е постановено ново, с което са уважени обективно съединени искове на А. К. А. по чл. 344 ал.1 т.1-3 КТ.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.11.2009 година от 9.00 часа, за която дата да се призоват страните.
УКАЗВА на ЕТ „Г” гр. П. да внесе сумата от 45 лв. / четиридесет и пет лева /, дължима пропорционална държавна такса по сметка на ВКСказанието да му се съобщи с призовката за съд. Заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: