О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1191
София, 30.12.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1059/2009г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на «Здравец-99» АД, гр. В., срещу въззивно решение от 09.07.2009г. по гр.дело № 810/2008г. на Плевенския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото- основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Твърди се, че в противоречие с практиката на ВКС по приложение разпоредбата на чл.188,ал.1 ГПК /отм./ е дадено разрешение на група въпроси относно доказателствената стойност на несъбрани по делото доказателства- протокол и договор между неучастващи по делото лица. В противоречие с практиката на ВКС е зачетена СПН по административноправен спор при липса на идентитет относно обективните субективни елементи, а същевременно не е зачетена СПН между страните по делото по отношение на решението по иска с правно основание чл.97,ал.3 ГП/ /отм./. Сочи се, че съдът се произнесъл по нередовна искова молба предвид това, че не съдържала обстоятелствата, на които се основава ревандикационният иск.
Ответникът по касация О. К. счита в писмено становище по чл.287, ал.1 ГПК, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е обезсилено на основание чл.209,ал.1 ГПК /отм./ решение от 02.09.2008г. по гр.д. № 55/2007г. на Районен съд-Кнежа в частта по иска с правно осонвание чл.431,ал.2 ГПК и е отменено същото решение в останалата част – по иска с правно основание чл.108 ЗС. По реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./ в тази част е постановено друго, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от «Здравец-99» АД,гр. Враца, срещу О. К. иск с правно основание чл.108 ЗС за недвижим имот – селскостопанско летище, изградено извън регулацията на гр. К. върху държавна земя с прилежащия терен от 173 492,90 кв.м., състоящ се от подробно описани сгради и обекти. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че правото си на собственост ищецът основава на извършен в негова полза от ЗПК”З” апорт на имота, вписан в СВ-Кнежа на 13.10.2006г. С нотариален акт № 183/1996г. ЗПК”З” е призната за собственик на същия имот въз основа на протокол от 19.05.19895г. на Общото събрание на правоимащите по чл.27,ал.1 ЗСПЗЗ, протокол от 21.11.1996г. на пълномощниците по § 29 ПЗР ЗСПЗЗ и договор от 22.11.1996г. по чл.18 ЗС, с който те са прехвърлили на ЗПК”З” собствеността върху летището. С влязло в сила решение по гр.д. № 235/2006г. на Районен съд – Кнежа е отхвърлен предявеният от О. К. срещу „З” АД и ЗПК”З” иск за установяване неистинност на нотариални актове № 1* и 201 от 1996г. Със заповед № 226/11.11.1999г. на Областен управител В, издадена на основание §29,ал.9 ЗСПЗЗ са обявени за нищожни, като извършени в нарушение на §29 ЗСПЗЗ протокол № 1/21.11.1996г. на пълномощниците по § 29 и договор от 22.11.1996г. и е разпоредено изземване на процесния имот по реда на чл.80 ЗДС. Заповедта е обжалвана от ЗПК „З”, но е потвърдена от ВАС с решения по адм.д. № 3167/2002г. и по адм.д. № 6873/2001г. – 5-членен състав. От правна страна въззивният съд е приел, че доказателствената сила на констативен нот.акт № 183/1996г. е оборена, тъй като е издаден на обявени по надлежния ред за нищожни актове. ЗПК”З” не е била собственик на летището, поради което и не е могла да го внесе като апортна вноска в капитала на ищцовото дружество. Нищожността на придобивното основание е обявена по предвидената административна процедура, приключила с решение на ВАС.
Групата въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК относно редовността на исковата молба не могат да обусловят допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1 ГПК. Даденото от въззивния съд в случая разрешение не е в противоречие с трайно установената съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл.98 и чл.100 ГПК /отм./. Решаващият съд е обсъдил заявените от самия касатор фактически обстоятелства, на които е основал ревандикационния иск, в т.ч. и посоченото придобивно основание. Ето защо позоваването на ТР №1/2001г., ОСГК относно правомощията на въззивния съд при констатирана нередовност на исковата молба, е неотносимо към разглежданата хипотеза.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението и по втората група правни въпроси, посочени в изложението. В съответствие с трайно установената съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл.188, ал.1 ГПК /отм./ вкл. решенията на ВКС, посочени от касатора, въззивният съд е обсъдил събраните по делото и относими към спора доказателства. Посоченото от касатора относно доказателствената сила на „неприетите документи”, на които се основали решаващите изводи на съда, не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като в разглеждания случай не се касае за обсъждане на непредставени по делото доказателства, а за изводи относно твърдяното от ищеца придобивно основание и доказателствената сила на представения от него констативен нотариален акт, издаден на основание чл.483 ГПК /отм./ вр. §29 РЗР ЗСПЗЗ. Изводите, че е опровергана доказателствената сила на този нотариален акт, са направени в съответствие с трайната съдебна практика и конкретните доказателства по делото в тази насока. Позоваването на наличие на СПН на решение по иск с правно основание чл.97,ал.3 ГПК /отм./е неоснователно, тъй като решението, с което е отхвърлен искът за установяване неистинността на този документ е ирелевантно към доказателствената сила на обективираните в него констатации. Посоченото от касатора решение № 1670/27.11.2000г. по гр.д. №791/2000г., ВКС, ІV г.о. относно пределите на СПН е неотносимо и не сочи противоположно на даденото в обжалваното решение разрешение на значим за изхода на спора въпрос. Това е така, защото в разглеждания случай не се касае за преюдициален въпрос, разрешен между страните с влязло в сила решение. Не може да обоснове допускане на касационно обжалване и поставеният от касатора въпрос относно СПН на административните актове. Въпросът не е релевантен към изхода на делото, тъй като решаващите изводи на въззивния съд касаят нищожността на придобивното основание на праводателя на касатора, обявена по предвиден в закона ред – §29,ал.9 ЗСПЗЗ с влязъл в сила административен акт, който го обвързва. С него по определена от закона процедура са обявени за нищожни действията на събранието на правоимащите по §29 ПЗР ЗСПЗЗ и по този начин е опровергана доказателствената сила на констативния нотариален акт № 183/96г. Ето защо решаващите изводи в обжалваното решение се основават не на СПН на решението по административното дело, в каквато насока са доводите на касатора, а на опроверганата доказателствена сила на констативния нотариален акт и обстоятерството, че праводателят на касатора не е могъл да му прехвърли права, които сам не е притежавал към момента на апорта.
С оглед горното, не са налице предпоставките на закона за допускане касационно обжалване на въззивното решение. На ответника по касация следва да се присъдят направените от него за настоящото производство разходи – възнаграждение за един а. в размер на 150 лева, съгласно договор №3926/2009г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 09.07.2009г. по гр.дело № 810/2008г. на Плевенския окръжен съд.
ОСЪЖДА «Здравец-99» АД, гр. В., да заплати на О. Кнежа разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 150 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.