О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 511
София, 02.12.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на първи декември през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 446 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение №812,постановено на 18.05.2009г. по ч.гр.д. №354/2009г. Окръжен съд-Благоевград е оставил без уважение частната жалба,подадена от М. Л. П. против разпореждане от 11.11.2008г.,постановено по гр.д. №779/2004г. по описа на Районен съд-гр. Разлог,с което е върната частната й жалба вх. №2090/30.10.2008г. като просрочена.
Определението е обжалвано от М. Л. П.,която поддържа,че същото е неправилно,тъй като с него неправилно е разрешен въпрос от материалноправен характер в противоречие с практиката на ВКС по повдигнатия процесуалноправен въпрос. Поддръжа,че макар действително подадената от нея частна жалба да е просрочена,касационно обжалване следва да се допусне,тъй като с обжалваното определение съдът се е произнесъл и по въпрос от материалноправно естество,а именно по въпроса дали искът по чл.84 ГПК/отм./-иск за наследство,е идентичен с иска по чл.108 ЗС и подлежи ли на вписване исковата молба,както и представлява ли вписването на такава искова молба изискване за редовност на исковата молба,чието неспазване да обуслови връщане на същата,след като в разпоредбата на чл.98 ГПК /отм./ това не е изрично предвидено.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по смисъла на чл.280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
По смисъла на чл.280,ал.1 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища,в които съдът се е произнесъл по материалноправни или процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС,по които е налице противоречива практика на съдилищата или имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая нито една от предвидените в процесуалния закон хипотези не е налице. В обжалваното определение съдът се е произнесъл единствено по въпроса следва ли да бъде върната частна жалба,която е подадена след изтичането на предвидения в закона срок,като преценката на съда е извършена в съответствие с трайната практика на ВКС ,което обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателката. По поставените в частната жалба въпроси следва ли да бъде вписана искова молба,с която е предявен иск за наследство,каква е правната природа на този иск,както и дали изискването за вписване представлява изискване за редовност на исковата молба,неспазването на което има за последица връщането й въззивният съд не се е произнасял в обжалваното определение. Същото съдържа само констатации за извършените от първоинстанционния съд процесуални действия,които имат за последица връщането на подадената от М. Л. искова молба,но доколкото съдебният акт,с който тази искова молба е била върната не е предмет на обжалване,правилността на тези действия не е била обсъждана. Обстоятелството,че тези въпроси са били обсъждани от първоинстанционния съд в друг негов акт,който не е бил предмет на обжалване пред въззивния съд,не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационното обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №812, постановено на 18.05.2009г. по ч.гр.д. №354/2009г. по описа на Окръжен съд-Благоевград по подадената от М. Л. П. частна жалба вх. №1802/09.06.2009г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: