O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 866
София, 10.09.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на десети септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 623 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 13891/16.12.2008 година на К. Д. К. от гр. С. срещу въззивно Решение Nо 543 от 05.11.2008 година постановено по гр.възз.д. Nо 1262/2006 година на Великотърновския окръжен съд, В ЧАСТТА с което е отменено Решение Nо 266 от 20.04.2006 година по гр.д. Nо 95/2005 година на районен съд гр. Г. и е било прието за установено по отношение на „Д” Е. гр. Г., че К. Д. К. е собственик на 22.18 % идеални части от съсобствен имот пл. Nо 324 , УПИ I-за индустриален квартал в кв. 43а по ПУП на с. К. и на същия процент на съсобственост по отношение на сградите, както следва част от площ от 250 кв.м. от склад за слънчогледово семе на един етаж , целият от 1500 кв.м., панелена конструкция; склад за слънчогледово семе на един етаж от 475 кв.м., сграда-кантар с площ от 180 кв.м., част с площ от 40 кв.м. от автоподемник с канал, целият с площ от 90 кв.м. и кухня-столова с площ от 230 кв.м., както и на 22.18 % идеални части от земя с площ от 640 кв.м., съставляваща част от имот пл. Nо 318 в кв. 43а по ПУП на с. К., попадащ в УПИ- I- индустриален квартал в кв. 43а по ПУП на с. К. и е постановил ново решение , като е отхвърлил така заявените установителни искове за собственост по чл. 97 ал.1 ГПК/отм./ ,както и е отменил решението на първата инстанция в частта по уважения иск по чл. 431 ал.2 ГПК /отм./.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е недопустимо, поради неправилно конституиране на страната, процесуален представител на държавата, както и неправилно, постановено в нарушение на съществени процесуални правила и материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т. 2 и т. 3 ГПК.
По делото е представено изложение, съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, с което допустимостта на касационното обжалване на посоченото решение на въззивния съд се мотивира с наличие на основание по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК . Поддържа се , че материално- правният въпрос, който е разрешен в противоречие с задължителната практика на ВКС, изразена с ТР Nо 6/2006 година на ОСГК, касае правилното тълкуване и приложение на разпоредбите на ЗВСОНИ и ЗОСОИ за признаване правото на собственост на възстановени имоти, отчуждени по ЗНЧМИП.
По делото не е подаден отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК от ответника по касация и участвалите трети –лица по делото.
Състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. при данните за оценка на недвижимите имоти, предмет на равандикационния иск.
При преценка на наведените доводи с изложението и касационната жалба , настоящият състав на ВКС намира , че не е налице основание за допустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК, тъй като поставеният съществен материално правен въпрос за приложимостта на чл. 2 ал.6 от ЗОСОИ в противоречие с ТР на ВКС ОСГК 6/2006 година, не е предмет на спора по чл. 108 ЗС.
ТР на ВКС ОСГК 6 /2006 година дава разяснение по приложение на закона – чл. 2 ал.6 ЗОСОИ и чл. 2 ал.2 ЗВСОНИ и касае възстановяване правото на собственост в хипотези , когато без да е налице национализация или отчуждаване на конкретен недвижим имот , последният е отнет от неговия собственик неправомерно, без акт за това ,към влизане в сила на посочените законови норми през 1997 година се намира в патримониума на държавата и в него извършено”незаконно строителство”. Именно факта , че завземането на имота от собственика без правно основание за това от страна на държавата, дава основание за възприетото разрешение на ОСГК на ВКДС , а именно , че ако строителството в имота е извършено без надлежни строителни книжа , то имотът се рестититуира на собствениците или техните наследници заедно с подобренията.
В случая настоящата хипотеза по делото няма спор . че дворното място , в установения обем от 7 200 дка е национализиран имот по ЗНЧИМП т.е. не е налице хипотеза на незаконно завземане на недвижим имот. Извършеното строителство на сградите , за който ищецът-касатор има претенции за собственост на основание чл. 92 ЗС като собственик на възстановената собственост на терена , макар и извършено без надлежни строителни книжа , доколкото това е установено по делото, по силата на приращението възниква в патримониума на онзи собственик, който е бил такъв на законното основание към момента на построяване на сградите т.е. възниква и става собственост на държавата, която към този момент е собственик на имота на основание национализация. Това разрешение е трайно установена практика на ВКС- като пример Решение Nо 313/16.04.2009 г. ВКС-III отд.
След като разгледаната по делото хипотеза не касае приложението на чл. 2 ал.2 ЗВСОНИ респ. чл. 2 ал.6 ЗОСОИ, то и позоваването на противоречие с ТР 6/2006 година не може да обуслови основание за допустимост на касационното обжалване на посоченото снование- чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
По изложените съображения , настоящият състав приема , че не е налице само основание за допускане на касационното обжалване на релевираното основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК,поради което и на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на касационната жалба вх. Nо 13891/16.12.2008 година на К. Д. К. от гр. С. срещу въззивно Решение Nо 543 от 05.11.2008 година постановено по гр.възз.д. Nо 1262/2006 година на Великотърновския окръжен съд, В ЧАСТТА с което е отменено Решение Nо 266 от 20.04.2006 година по гр.д. Nо 95/2005 година на районен съд гр. Г. и е било прието за установено по отношение на „Д” Е. гр. Г., че К. Д. К. е собственик на 22.18 % идеални части от съсобствен имот пл. Nо 324 , УПИ I-за индустриален квартал в кв. 43а по ПУП на с. К. и на същия процент на съсобственост по отношение на сградите, както следва: част от площ от 250 кв.м. от склад за слънчогледово семе на един етаж , целият от 1500 кв.м., панелна конструкция; склад за слънчогледово семе на един етаж от 475 кв.м., сграда-кантар с площ от 180 кв.м., част с площ от 40 кв.м. от автоподемник с канал, целият с площ от 90 кв.м. и кухня-столова с площ от 230 кв.м., както и на 22.18 % идеални части от земя с площ от 640 кв.м., съставляваща част от имот пл. Nо 318 в кв. 43а по ПУП на с. К., попадащ в УПИ- I- индустриален квартал в кв. 43а по ПУП на с. К. и е постановено ново решение , като са отхвърлени така заявените установителни искове за собственост по чл. 97 ал.1 ГПК/отм./ ,както и е отменил решението на първата инстанция в частта по уважения иск по чл. 431 ал.2 ГПК /отм./.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: