Р Е Ш Е Н И Е
№ 617
София, 15.12.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на девети ноември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 226/2009г.
Производството е по §152,ал.2 ПЗР ЗИДГПК /отм./ вр.чл.225 и сл. ГПК /отм., ред. ДВ бр.124/1997г./.
С решение № 106/09.03.2004г., постановено по гр.д. № 471/2003г. на ВКС, І г.о. е отменено по реда на надзора влязлото в сила решение на Кюстендилския окръжен съд от 10.03.2003г. по гр.д. № 796/1996г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при условията на чл.208,ал.2 ГПК /ред. ДВ, бр.28/1983г./.
И. Б. Б., гр. С. баня, е поискал да се отмени по реда на надзора влязлото в сила решение на Кюстендилския окръжен съд от 28.10.2008г. по гр.д. № 221/2004г., поради допуснати нарушения, основания за отмяна по чл.207 /отм./ ГПК/1951г./.
Ответницата по молбата В. И. Р., гр. В., не изразява становище.
Молбата за преглед е подадена в срока по чл.226,ал.1 /отм./ ГПК /1951г./ и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна, поради следното :
С посоченото решение Кюстендилският окръжен съд е допуснал да се извърши съдебна делба между В. И. Р., гр. В., и И. Б. Б., гр. С. баня, на следния недвижим имот : двуетажна масивна еднофамилна жилищна сграда, построена в държавен парцел ****, кв.4 по плана на С. баня, с урегулирана площ 448 кв.м. при равни права – по 1/2 ид.ч. за страните.
Конкретно развитите доводи за незаконосъобразност на решението, чиято отмяна се иска по реда на прегледа, се свързват с изводите на съда, че след като процесната сграда не е придобита в СИО от страните по време на брака им, а е еднолична собственост на И. Б. , то последващото възмездно разпореждане от негова страна с ? ид.ч. от това лично имущество в полза на В. Р. , отново по време на брака им е действително и не противоречи на чл.22,ал.1 СК. Незаконосъобразни са изводите на съда относно квотите в съсобствеността, тъй като с оглед разпоредбата на чл.19 и чл.24 СК придобитата по тази възмездна сделка от В. Р. по време на брака ? ид.ч. от имота също е СИО. Поради това квотите, при които следва да се допусне делбата са ? ид.ч. за Б. и ? ид.ч. за Р.
В атакуваното решение е прието, че процесната жилищна сграда е построена въз основа на учредено право на строеж върху държавен парцел. Трансформирането на вещното право на строеж в полза на Б. в право на собственост след завършване на сградата се е осъществило преди сключване на брака между страните през лятото на 1986г., защото правото на строеж към този момент е било реализирано. Процесната сграда е представлявала еднолична собственост на съпруга и не е била подчинена на режима на СИО, откъдето и за Р. не са възникнали права в съсобствеността на основание прекратена СИО. Извършените довършителни работи по време на брака не рефлектират върху правото на собственост.
Процесната жилищна сграда е построена въз основа на отстъпено право на строеж и собствеността е придобита в момента на реализиране на това право. С оглед събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност по реда на чл.188 ГПК /отм./ е установено, че сградата е построена до степен да бъде годен обект на собственост, преди сключването на брака между страните, поради което и същата е еднолична собственост на И. Б. и не е в режим на СИО. С нотариален акт № 137/1991г. И. Б. е продал на съпругата си В. Р. ? ид.ч. от делбения имот. Налице е извършено по време на брака разпореждане с лично имущество, а не с дял от СИО, поради което сделката не противоречи на чл.22,ал.1 СК/1985г./. Действителността на този договор е била предмет на иск по чл.29 ЗЗД, предявен от И. Б. срещу В. Р. за унищожаване на договора поради сключването му чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Искът е отхвърлен с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 236/2006г. на Кюстендилския окръжен съд.
За да приеме равни квоти в така формираната съсобственост по силата на възмездната сделка между страните, съдът е счел, че след извършването и в патримониума на Б. е останала ? ид.ч. от имота. Съдът не е отчел обаче разпоредбата на чл.19,ал.1 СК /1985г./,съгласно която вещите, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това, на чие име са придобити. Тъй като съвместният принос, съобразно ал.3 се предполага до доказване на противното, а по делото не са представени доказателства в тази насока, то изводът на съда относно равните квоти е незаконосъобразен. С оглед изложеното следва да се приеме, че квотите в съсобствеността са ? за И. Б. /1/2 ид.ч. след прехвърлителната сделка и ? ид.ч. от прекратената СИО по отношение на другата ? ид.ч., т.е.1/4// и ? за В. Р.
По изложените съображения решението трябва да бъде отменено в частта относно квотите, при които е допусната делбата и се постанови друго, с което се определят нови квоти, съгласно мотивите по-горе.
С оглед горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА ПО РЕДА НА НАДЗОРА влязлото в сила решение на Кюстендилския окръжен съд от 28.10.2008г. по гр.д. № 221/2004г. в ЧАСТТА относно квотите, при които е допусната съдебната делба на недвижим имот – двуетажна масивна еднофамилна жилищна сграда, построена в държавен парцел ****, кв.4 по плана на С. баня, с урегулирана площ 448 кв.м. и в тази част ПОСТАНОВЯВА :
ОПРЕДЕЛЯ квоти,при които да се извърши делбата, както следва : за В. И. Р., гр. В. ид.ч., и за И. Б. Б., гр. С. баня – 3/4 ид.ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.