О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 995
София, 04.11.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 737/2009г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. А. и А. Д. А., гр. С., срещу въззивно решение от 26.02.2009г. по гр.дело № 2887/2007г. на Софийския градски съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Твърди се, че в противоречие с практиката на ВКС е дадено разрешение на група въпроси относно правната квалификация на иска, с който се претендира връщане на даденото по нищожна прехвърлителна сделка – чл.34 ЗЗД или чл.108 ЗС. Сочи се, че съдът се произнесъл недопустимо по непредявен иск, тъй като е предявен за връщане на имота, който се владее от ответника въз основа на нищожна придобивна сделка. Втората група въпроси, които са разрешени в противоречие с трайната съдебна практика са относно това налице ли е отнемане при изкупуване на обект по ПМС № 60/1975г. с оглед ЗВСВНМРСА и приложимостта на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ по отношение на имоти, отнети без законово основание. Сделката по изкупуването е обявена за нищожна, поради което той е отнет без законово основание. Ето защо е приложима забраната по чл.5, ал.2 ЗВСОНИ за придобиването му по давност. В този смисъл е и съдебната практика – Р 1164/2009г. по гр.д. № 5043/2007г., ВКС, ІІ г.о., Р № 1653/1999г. по гр.д. № 1124/99г., ВКС, ІVг.о., Р№7/2008г. по гр.д. № 2528/2006г. на Пловдивския районен съд.
Ответникът по касация Софийска а. колегия, гр. С., счита в писмено становище по чл.287, ал.1 ГПК, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Ответниците по касация Л. Д. Б. и Ч. И. Н. не изразяват становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 09.02.2007г. и решение от 14.05.2007г. /постановено в производство по чл.193 ГПК /отм./ по гр.д. № 5906/2006г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от Н. Д. А. и А. Д. А. срещу Софийска а. колегия, Л. Д. Б. и Ч. И. Н. искове с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на недвижим имот – а. кантора № 3* находяща се в сградата на ул. «. № 33, гр. С.. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че с нотариален акт № 48/1979г. ищците са признати за собственици по наследство и давностно владение на процесната кантора. С нотариален акт № 86/1980г. те са продали на САК, представляван от Председателя и Секретаря процесната кантора. С решение от 28.06.1993г. по гр.д. № 547/1993г. на СГС, е отхвърлен искът на настоящите ищци против САК с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението върху същата на основание реституция по чл.10 ЗВСОНИ. С решение № 88/2004г. по гр.д. № 1110/2002г. на ВКС, ІІ г.о. е провъзгласена нищожността на договора от 09.12.1980г., обективиран в нотариален акт № 86/1980г. С договор от 24.01.2005г. САК е отдал под наем кантората на ответниците – физически лица. От правна страна въззивният съд е приел, че ищците претендират да са собственици на имота и искат връщане на владението, поради което искът е с правна квалификация чл.108 ЗС. Те не са установили, че са собственици на процесната кантора, тъй като е основателно възражението на ответника, че имотът е придобит по давност. САК владее имота още след сключване на договора за покупко-продажба през 1980г. Фактическото положение не е променено и след решението на ВКС за провъзгласяване нищожността на този договор. С иска по чл.26 ЗЗД не се прекъсва придобивната давност досежно имота, предмет на настоящия иск. Освен това към момента на завеждане на иска по чл.26 ЗЗД – 19.01.2001г. САК вече е придобила имота на основание давностно владение, тъй като го е владяла повече от 10 години, считано от 1980г. След като не е уважен и предявеният по гр.д. №547/1993г. на СГС иск по чл.108 ЗС и то при друго от твърдяното в настоящия процес придобивно основание – по чл.10 ЗВСОНИ, то и давността на може да се счита за прекъсната. Не намира приложение разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, тъй като процесният имот не е бил одържавяван.
Първата група въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК относно правната квалификация на предявения иск не могат да обусловят допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Дадената от въззивния съд в случая квалификация на иска съответства на трайно установената съдебна практика, съгласно която съдът дава правна квалификация на иска въз основа на изложените фактически твърдения и направеното искане за защита на спорното право. Така предметът на предявения иск според исковата молба е за предаване на ищците като собственици владението на имота от ответника С от ответниците физически лица. Този иск е разгледан от решаващия съд, който е приел за основателно възражението на ответника САК за придобиване на имота по давност. Ето защо и поставените от касатора въпроси за разграничаване претенциите по чл.34 ЗЗД и чл.108 ЗС не са обуславящи изхода на спора и са неотносими за конкретната хипотеза. В тази връзка и приложените решения на ВС -№380/1988г., съгласно което при един нищожен договор дадените от страните по него имуществени ценности, трябва да се разместят като всяка страна получи обратно даденото по договора и Р №5/1980г., ОСГК, съгласно което в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, е налице начална липса на основание, която дава възможност да се търси престираното без основание, не представляват съдебна практика, в противоречие на която да е постановено обжалваното решение. Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението и по втората група правни въпроси, посочени в изложението. Приетото от въззивния съд по приложението на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ не противоречи на практиката на ВКС, в т.ч. на посочените от касатора решения. Решение № 1164/2009г. по гр.д. № 5043/2007г. е постановено по иск с правно основание чл.108 ЗС и приложното поле на чл.10, ал.1 ЗВСОНИ по отношение реституция на имот – а. кантора, собствеността, върху която е прехвърлена по реда на ПМС № 60/1975г. То е неотносимо и не сочи противоположно на даденото в обжалваното решение разрешение на релевантен за изхода на спора въпрос. Това е така, защото в разглеждания случай въззивният съд не се е произнасял по въпроса за предпоставките за реституция на основание чл.10 ЗВСОНИ, тъй като от една страна ищците не са се позовали на реституция, а от друга вече е налице влязло в сила съдебно решение, с което е отхвърлен предявен от тях срещу ответника САК иск с правно основание чл.108 ЗС като със СПН са отречени правата им върху имота на основание реституция по чл.10 ЗВСОНИ. Решение № 606/2006г. по гр.д. №1487/2005г., ІV г.о. и Решение № 1653/1999г. по гр.д. № 1124/1999г. третират прилагането разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ в хипотезата на реституция по реда на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, за каквато в настоящия случай няма данни да е налице. Решаващият извод на въззивния съд относно това, че в разглеждания случай не е налице хипотезата на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ не е направен в противоречие с цитираните решения, след като по делото не е било установено отнемане без законово основание или отчуждаване не по установения законов ред от държавата, общините или народните съвети. Прогласеният с решението на ВКС за нищожен, поради противоречието му със закона, договор за продажба на САК по нот.акт № 86/1980г., не сочи на отнемане на имота или отчуждаване по смисъла на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ. Престациите на страните по такава нищожна облигационна връзка подлежат на връщане /restitutio in integrum/, но престираното по тяхно съгласие в съответствие с договора, не е равнозначно на отнемане без законово основание или отчуждаване не по установения законов ред от държавата, общините или народните съвети.
С оглед горното, не са налице предпоставките на закона за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 26.02.2009г. по гр.дело № 2887/2007г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.