O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 613
София, 20.07.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 492 /2009 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК и чл. 274 ал.2 ГПК .
Образувано по касационната жалба вх. Nо 293/29.01.2009 година от Й. Х. С. и Д. С. М. , и двете от Т. манастир, заявена чрез адв. С от АК Л. срещу въззивно Решение Nо 262 от 18.12.2008 година по гр.д. Nо 228/2008 година на Габровския окръжен съд , в частта по отхвърления иск за делба на дворно място- УПИ V-789 в кв. 44 по плана на с. Д., община С. с площ от 667 кв.м. , заедно с построените в него жилищна и второстепенни стопански сгради.
Подадена е и ЧАСТНА ЖАЛБА от същите лица , срещу протоколно О. от 09.10.2009 година, по гр.д. Nо 228/2008 година на Габровския окръжен съд , с което на основание чл. 65 ГПК /отм./ е наложена допълнителна глоба на страните в размер на 100 лв. Иска се отмяната на наложената глоба, тъй като причина за несвоевременното ангажиране на гласните доказателства се дължи на обективни причини-заболяване.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение, в частта , с която не е допусната съдебна делба на дворното място и постройките в с. Д., е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон по преценка на доказателствата по делото за начина на ползване на имота, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение, съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК се мотивира с тезата , че по въпроса „кога сънаследникът, отблъснал владението на останалите сънаследници, демонстрира владение само за себе си , за да се приеме , че сънаследственият имот е придобит по давност от този сънаследник” е разрешен в противоречие с практиката на ВС и ВКС, изразена в Решение Nо 221/1997 г. на ВКС-I отд., Решение Nо 216/2002 година на ВКС , Решение Nо 236/96 година на ВС- I отд., Решение Nо 503/2003 година на ВКС
По делото е подаден отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК от ответника по касация- М. М. , чрез адв. П, с което се оспорва допустимостта на касационното обжалване, като се поддържа , че цитираната практика на ВС и ВКС, не са в противоречие ,а са в потвърждение на практиката на ВС и ВКС по приложението на чл. 79 ал.1 ЗС.
Състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия , след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес 2 683.20 лв., според данните за данъчната оценка на процесния недвижим имот.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба по жалбата на Й. С. и Д. М. е оставил в сила Решение Nо 131 от 4.06.2008 година по гр.д. Nо 40/2008 година на С. районен съд , в частта , с която е отхвърлен иска на Й. С. и Д. М. за делба на дворно място- УПИ V-789 в кв. 44 по плана на с. Д., община С. с площ от 667 кв.м. , заедно с построените в него жилищна и второстепенни стопански сгради.
Прието по делото е , че релевираното правоизключващо съсобствеността възражение на съделителя М за придобиване на процесния имот в индивидуална собственост, на основание придобивна давност по см. на чл. 79 ал.1 ЗС, следва да бъде уважено с оглед на установените по делото факти.
При преценка на наведените доводи с изложението и касационната жалба , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК.
Не може да се приеме , че релевираните материално правни и процесуални въпроси/ по преценката на доказателствата/ касаещи хипотезите , когато след смъртта на наследодателя само един от неговите наследници по закон упражнява фактическата власт на останалия в наследство недвижим имот и в производството за делба на този имот релевира правоизключващото съсобствеността възражение за изтекла в негова полза придобивна давност и собственост на имота, са разрешение в противоречие с правната постановка , която съдебната практика приема в аналогични хипотези, обективирана според касатора по представените решения на ВС и ВКС.
Съдебната практика е ясна,постоянна и безпротиворечива по въпроса за предпоставките , при които може да бъде признато на един сънаследник правото на собственост на останал в наследство от общ на страните по спора наследодател недвижим имот , в резултата на упражняване фактическата власт само и единствено за себе си, а не и за останалите сънаследници, при условията на чл. 79 ал.1 ЗС. Проблемът за моментът на промяната на намерението за своене, респ. за демонстриране на това променено намерение към общата вещ като към своя вещ е фактически въпрос и във всеки конкретен случай може да има различна форма на проявление, поради което във всеки случай подлежи на доказване. Доколкото липсват доказателства или събраните такива са ценени не в насоката , която е искал касатора, то постановеното решение на съда без анализ на доказателствата или при превратната им интерпретация съставлява основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК, но не може да обуслови противоречие с други решения на съдилищата , израз на трайно установената практика по приложението на правния институт на придобивната давност, в която насока са доводите за селекция по делото.
По подадената частна жалба , настоящата инстанция намира , че същата е неоснователна. Задължителната съдебна практика по приложението на чл. 65 ГПК /отм./ е дадена с разясненията дадени с ТР 1/2000 година на ВКС ОСГК, като извинителната причина следва да е от обективен характер. След като страните-жалбоподателки са две , то заболяването на едната от тях не препятства възможността от явяване на другата и своевременно ангажиране на доказателства по делото, които е могло да се искат и ангажират още пред първата инстанция, когато ответникът М. М. е релвирал възражението си за придобивна давност, то не е налице извинителна причина , която да обоснове искането за отмяна на наложената глоба от 100 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и чл. 274 ал.2 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 293/29.01.2009 година от Й. Х. С. и Д. С. М. , и двете от Т. манастир, заявена чрез адв. С от АК- Л. срещу въззивно Решение Nо 262 от 18.12.2008 година по гр.д. Nо 228/2008 година на Габровския окръжен съд , в частта по отхвърления иск за делба на дворно място- УПИ V-789 в кв. 44 по плана на с. Д., община С. с площ от 667 кв.м. , заедно с построените в него жилищна и второстепенни стопански сгради.
ПОТЪРЖДАВА протоколно определение от 9.10.2008 година , постановено по гр.д. Nо 228/2008 година на Габровския окръжен съд , с което Й. Х. С. и Д. стоянова М. са осъдени на основание чл. 65 ал.1 ГПК /отм./ заплатят по сметка на Габровския окръжен съд допълнителна ДТ в размер на 100 лв./сто лева/.
Определенията не подлежат на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :