Определение №612 от по гр. дело №572/572 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 612
София, 20.07.2009 година
 
                            В    И   М   Е   Т   О    Н   А    Н   А   Р   О   Д   А
 
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно  заседание на четиринадесети юли   две хиляди и девета  година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
          ЧЛЕНОВЕ:   СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
    ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА
 
 
при  участието на секретар  
изслуша докладваното от съдията  БАЛЕВСКА
гр.дело № 572 /2009  година и за да се произнесе, взе предвид:
 
Производството е по чл.288 ГПК.
 
Образувано по касационната жалба вх. Nо 864/ 14.05.2008 година на Н. П. Н. с. Р., община Б. срещу въззивно Решение Nо III- 58 от 20.03.2008 година, постановено по гр.д. Nо 32/2008 година на Бургаския окръжен съд.
С обжалваното решение , окръжният съд е оставил в сила Решение Nо 230 от 11. 12. 2007 година по гр.д. Nо 100/2007 година на П. районен съд по отхвърления иск на Н. Н. , заявен срещу ОбСЗГ гр. П. и О. П. по чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ, приемайки , че на ищецът като правоимащо лице –наследник на П. Н. П. са възстановени дори по голямо количество земи от тези, които са внесени по документи, като в тези ниви е включена собствеността и на нива от 10 дка в .м.”Ц” , предмет на установителния иск по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено при неизяснена фактическа обстановка относно общия обем на притежавани и внесени в ТКЗС земи от наследодателя и допустимите доказателствени средства при установяване колко и какви земи е притежавал наследодателя, то е необосновани и постановено в нарушение на материалния закон , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК за изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по см чл. 280 ал. 1 ГПК, жалбоподателят поддържа , че обжалваното решение е постановено в нарушение на трайната практика на съдилищата – ТР ОСГК ВКС 2/2004 година т.3 , когато обжалваното решение е необосновано,както и когато не е изяснена фактическата обстановка.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор по подадената касационна жалба от ответната страна- преобразуваната О. с. “ Земеделие” гр. П..
С. на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
С. преценка на доказателствата по делото за данъчната оценка на земеделския имот – 1030.10 лв. и при данните за спазен срока по чл. 283 ГПК, настоящият състав приема , че касационната жалба е процесуално допустима.
С. процесуално правен въпрос за необосноваността на съдебния акт като основание за селекция и допустимост на касационното обжалване , според настоящият състав на ВКС не може да обоснове допустимо на касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 , нито т.3 ГПК.
При приемането на т.9 на ТР 2/2004 година , ОСГК на ВКС обобщава необходимостта от уеднаквяване на съдебната практика по въпроса необосноваността на един съдебен акт, изразяващ се във фактическо несъответствие между доказателства и установените правнорелевантни за конкретния спор факти, като основания за отмяна при касационно обжалване в контекста на правомощието на касационния съд да отмени и постанови съдебно решение по съществото на спора , без да връща делото на въззивната инстанция. След като цитираното ТР на ОСГК на ВКС има адресат и коментира правомощия на касационната инстанция, доколкото последната в рамките на провежданата проверка при обжалването констатира такъв порок на въззивното решение, то не може само твърдението в касационната жалба за необоснованост на съдебния акт , да послужи като първо като основание за селекция и допустимост на обжалването, а след това да бъде ценено и като основание по см. на чл. 283 ал.1 ГПК.
Не може да се приеме , че е налице и основание за допустимост по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като е налице безпротиворечива практика на съдилищата в насока на разрешаване на въпросите за характера на иска по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ, за доказателства, съставляващи годен титул за установяване на правото на собственост на земеделските земи ма наследодателя , когато за част от заявените земи липсват данни дори за внасянето им в ТКЗС.
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал. 1 и 3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 864/ 14.05.2008 година на Н. П. Н. с. Р., община Б. срещу въззивно Решение Nо III- 58 от 20.03.2008 година, постановено по гр.д. Nо 32/2008 година на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top