O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 606
София, 20.07.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 389 /2009 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 1376/05.02.2009 година на С. Х. Т. , Ж. Г. Т. , Х. С. Т. , М. И. Ш. и Х. Й. Ш. , всичките от гр. П., чрез процесуалния представител адв. Х срещу въззивно Решение Nо 648 от 22.12.2008 година постановено по гр.възз.д. Nо 848 /2008 година на Великотърновския окръжен съд по отхвърлените искове по чл. 108 ЗС във вр. с чл. 431 ал.2 ГПК/ отм./ и чл. 33 ал.2 ЗС.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение, съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК се мотивира с необходимостта по въпроса в хипотезите , когато наследодателят не е имал титул за собственост , а само е упражнявал фактическата власт на един имот предаван от поколение на поколение, но след неговата смърт само един от наследниците се снабди с констативен нотариален акт за придобиване право на собственост на основание придобивна давност, валидно ли е извършеното от него разпореждане на трето лице,могат ли са се упражнят правата по чл. 33 ал.2 ЗС, как да се ценят признатите от собственика неблагоприятни факти касационният съд да се произнесе с оглед точното прилагане на закона и развитие на правото
По делото е подаден отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК от ответника по касация- Ц. М. , с което се оспорва допустимостта на касационното обжалване ,поради липсата на изложени законови предпоставки за това, а касаят дови по съществото на спора. Подаден е отговор и от ответниците Б от гр. В., с който се поддържа , че не е налице основание за допустимост на касационното обжалване, тъй като за уважаване на ревандикационния иск законът изисква безусловно доказано право на собственост и с постановеното решение практиката на съдилищата е спазена.
Състав на ВКС след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес 2 180 лв., според данните за данъчната оценка на имота.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на Б. и Е. М. е отменил Решение Nо 43 от 12.06.2008 година по гр.д. Nо 25/2006 година на Е. районен съд и е постановил ново, с което заявените от С. Х. Т. , Ж. Г. Т. , Х. С. Т. , М. И. Ш. и Х. Й. Ш. , всичките от гр. П. искове по чл. 108 ЗС във вр. с чл. 431 ал.2 ГПК /отм./ и чл. 33 ал.2 ЗС са отхвърлени, след като е прието, че ищците- като наследници на Х. Т. Х. / поч. 1957 година / и съпругата му Ц. Х. Т. / поч. 1970 година / не са доказали наследодателите им да притежават титул за собственост на процесния недвижим имот- незастоено неурегулирано дворно място от 1889 кв.м. с. Б., община Е., поземлен Nо 03232.915.4 по КК на селото, поради което и нямат качеството на наследници-собственици на съответните идеални части, а поради липсата на съсобственост нямат качеството на материално легитимирани лица – съсобственици имота разпореден без тяхно съгласие по НА Nо144/2005 година по иска по чл. 33 ал.2 ЗС.
При преценка на наведените доводи с изложението и касационната жалба , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК.
Релевираните материално правни и процесуални въпроси касаещи хипотезите , когато наследодателят на страните не е имал титул за собственост , а само е упражнявал фактическата власт на единнедвижим имот /предаван от поколение на поколение/ , но след неговата смърт само един от наследниците се е снабдил с констативен нотариален акт за придобиване право на собственост на основание придобивна давност, може ли са се обори последния и се признае сънаследствения характер на имота, и валидно ли е извършеното разпореждане с такъв имот на трето лице, могат ли сънаследниците –ищци са се упражнят правата по чл. 33 ал.2 ЗС и как да се ценят признатите от собственика неблагоприятни факти по повод на признатото му право, като хипотези са предмет на трайно установена съдебна практика.
За да бъде признат един недвижим имот за съсобствен по силата на настъпило наследственото правоприемство, то спорният имот може да бъде признат за сънаследствен ,според трайно установената съдебна практика, само и доколкото самият наследодател има титул за собственост и е притежавал имота към момента на смъртта си. Ако се поддържа , че самият наследодател е притежавал този имот на основание давностно владение, то давността следва да бъде релевирана с точно определен времеви компонент.съсъст не може служебно –без направено искане да се произнесе за наличие на придобиване по давност – арг. от чл. 120 ЗЗД С. практика е ясна и постоянна по въпроса за предпоставките при които може да бъде уважен един ревандикационен иск за идеални части от сънаследствен имот, както и че само лице , на което е признато качеството на съсобственик може да упражни успешно иск по чл. 33 ал.2 ЗС. След като по типичния по делото казус няма правни проблеми за който да няма практика, свързана с приложението на закона или противоречива такава, нуждаеща се от уеднаквяване , то не може да се поддържа и довод за необходимост от нова насока на тълкуване на закона и развитие на правораздаването.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 1376/05.02.2009 година на С. Х. Т. , ЖЕляза Г. Т. , Х. С. Т. , М. И. Ш. и Х. Й. Ш. , всичките от гр. П., чрез процесуалния представител адв. Х срещу въззивно Решение Nо 648 от 22.12.2008 година постановено по гр.възз.д. Nо 848 /2008 година на Великотърновския окръжен съд по отхвърлените искове по чл. 108 ЗС във вр. с чл. 431 ал.2 ГПК/ отм./ и чл. 33 ал.2 ЗС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :