Р Е Ш Е Н И Е
№ 198
София, 19.06.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 687/2008г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”б” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. с. на ТПК- В. Т. , срещу въззивно решение от 12.12.2007г. по гр. дело № 316/2007г. на Великотърновския апелативен съд, с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Сочи се, че е необоснован и изводът за липса на установено правоприемство между О с. на ТПК-В. Т. и Районен с. на ТПК „Райтрудкооп-В. Търново. Не са съобразени нотариален акт № 26/1956г. и договор за доброволна делба от 01.06.1959г., според които описаното дворно място -парцел ****, кв.21 по плана на гр. В. Т. се предоставя на в дял на ОС на ТПК.становено е правоприемството между Р с. на ТПК и Окръжния с. на ТПК от Стопанска дирекция „М” в хипотезата на §27, ал.2 вр.1 ПЗР на ЗИД ЗК /ДВ бр.41/22.05.2007г./. Не са съобразени доказателствата, установяващи, че поне две кооперации /ТПК”Д” П. и ТПК Т. ” С. / са били членове на Окръжния с. на ТПК и СД”М”. Неправилно е приложена разпоредбата на чл.92 ЗС.
Ответникът по касация О. В. Т. не изразява становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
С решение от 21.06.2007г. по гр.д. № 649/2006г. на ВКС е отменено въззивно решение № 43 от 08.03.2006г. по гр.д. № 677/2005г. на Великотърновския апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
С обжалваното решение Великотърновският апелативен съд е оставил в сила решение от 19.06.2003г. по гр.д. № 259/2002г. и допълнително решение от 08.11.2005г. по същото дело на Великотърновския окръжен съд, с което са отхвърлени искове по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ и по чл.108 ЗС, предявени от Р. с. на ТПК-В. Т. срещу община В. за предаване владението на следния недвижим имот : надстроен четвърти етаж от 661 кв.м. върху съществуваща комбинирана производствено-административна сграда в гр. В. Т. , ул.”Н” № 1.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел,че ищецът Р с. на ТПК-В. Т. претендира да е собственик на имота на основание правоприемство със Стопанска дирекция М. промишленост и битови услуги /СД МПБУ/, на която е било издадено строително разрешение № 130/30.11.1970г. за надстрояване на съществуваща комбинирана производствено-административна сграда, но ОС на ТПК бил инвеститор. Строителството е извършено през 1973г. като сградата е построена в дворното място, собственост на ищеца.
Въззивният съд е установил от фактическа страна, че с решение от 27.08.1993г. на Великотърновския окръжен съд е регистриран Териториален с. , обединяващ ТПК на бившите Великотърновски и Габровски окръзи, а през 2001г. е вписана промяна в наименованието му – Р. с. на ТПК. С нотариален акт № 26/1956г. Районен с. на ТПК „Р”-В. Т. е признат за собственик по регулация на дворно място, съставляващо новообразувана парцела ІІ, кв.21 по плана на града с намиращите се в него постройки. С нотариален акт № 14/1958г. към парцел ****а, кв.21 е придадено по регулация празно дворно място и постройки и за собственик е признат Окръжен с. на ТПК – В. Т. С договор за доброволна делба от 01.06.1959г., сключен между О, Ш. ТПК „Н”, О. ТПК”Т” – ОС ТПК е извършена подялба на мястото и построената с общи средства сграда. ОС ТПК си е запазил собствеността на дворното място, а от сградата е получил втория етаж, таван, стълбище и 1/3 ид.ч. от общите части. Първият етаж е възложен на ТПК Ш. , а О. ТПК е получила производствените помещения в партера. Със строително разрешение №130 от 3.11.1970г. на СД МПБУ е дадено разрешение за построяване на надстройка от 661 кв.м. върху съществуваща сграда в дворно място, парцела VІ-та 124, както. Впоследствие на СД МПБУ е издадено и разрешение № 8/1973г. за промяна на фасадата на сградата.становено е било, че този етаж /четвърти/ е завършен през 1973г. от СД МПБУ. С ПМС № 17/1988г. са закрити създадените към ОбНС Стопански дирекции за местна промишленост и битови услуги. В изпълнение на чл.15, ал.2 от ПМС 17 вр.чл.10, ал.3 и на основание чл.92 и чл.94 НДИ правото на оперативно управление и ползване на етажа е предоставено със заповед № 1610/1988г. на Председателя на ОбНС от СД МПБУ на КУ ”Х”. За процесния етаж е съставен АДС № 5110/1989г., в който е направено отбелязване, че с решение № 64/89г. на ОбНС и решение на Великотърновския окръжен съд е регистрирана ОФ”Д” като правоприемник на КУ”Х”. През 1992г. със Заповеди на кмета на В. Т. са възстановени части от производствено административната сграда на ТПК „Т”, ТПК „Н” въз основа на договора за доброволна делба от 1959г.
При тези данни законосъобразен е изводът на въззивния съд, че не е налице активна материалноправна легитимация по иска по чл.108 ЗС. Обосновано е прието, че не е налице доказано по категоричен начин правоприемство по отношение на процесния имот между „Р” – гр. В. Т. , ОС ТПК- В. Т. , СД МПБУ и сегашния Р. с. на ТПК, който като Териториалният с. на ТПК не е вписан като възстановен съюз. Действително съгласно разпоредбата на § 27, ал.2 ПЗР ЗК /ДВ, бр.41/2007г./, права на възстановен кооперативен с. по смисъла на §1 ДР ЗК и на §1 на отменения ЗК /1991г./ има кооперативен с. , възстановен от най-малко две кооперации, членували в него към датата на изземване, одържавяване или преразпределяне на имуществото на съюза. Но в разглеждания случай дори да е налице възстановен кооперативен с. по смисъла на цитираната норма, то по отношение на процесния имот, той не е легитимиран като собственик. Това е така, защото той не е станал собственик по силата на приращението на процесния етаж, като твърди. Към момента на разрешението за строеж и изграждането му от СД МПБУ, ОС на ТПК не е съществувал като правен субект и не е бил носител на права и задължения. С ПМС №16/03.07.1970г. на базата на органите на окръжните народни съвети по местната промишленост и комунално-битовите услуги и на базата на окръжните съюзи на ТПК, към окръжните народни съвети са създадени единни стопански дирекции за ръководство на местната и кооперативната промишленост и комунално битовите услуги. Следователно на база на съществуващия до 1970г. Окръжен с. на ТПК-гр. В. Т. е създадена СД МПБУ, на която по съответния ред е и издадено разрешението за надстрояване. Изграденият от нея въз основа на разрешението четвърти етаж не е станал кооперативна собственост. С последващо ПМС 17/03.06.1988г., считано от 01.07.1988г. стопанските дирекции „М” към бившите ОбНС се прекратяват – чл.15, ал.1. Активите и пасивите им по баланса към 30.06.1988г., както и другите им права и задължения в съответствие с разделителен протокол са поети от предприятията от досегашния им състав. Съгласно чл.15, ал.3 предприятията от досегашния състав на прекратените стопански дирекции в зависимост от спецификата на дейността си могат да работят като самостоятелни организации или да се преустроят като дружествени, междукооперативни и пр. по ПСД. В изпълнение на ПМС № 17/88г. правото на оперативно управление и ползване на процесния четвърти етаж от административно производствената сграда е прехвърлено на КУ”Х” от състава на СД МПБУ. Ето защо не е установено наличие на правоприемство между С ищеца в качеството му на кооперативен с. по смисъла на § 27, ал.2 ПЗР ЗК /ДВ, бр.41/2007г./, с права на възстановен кооперативен с. по смисъла на §1 ДР и на §1 на отменения ЗК /1991г./ по отношение претендираното право на собственост върху процесната част от административната сграда – като иззето, одържавено или преразпределено имущество на съюза.
Като правилно и законосъобразно обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Не са допуснати процесуални нарушения, които да са повлияли върху неговата правилност.
Въпреки изхода на спора на ответника по касация не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция, тъй като не е направено искане за това.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 12.12.2007г. по гр. дело № 316/2007г. на Великотърновския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.