Р Е Ш Е Н И Е
№ 411
София, 22.07.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на осми юни, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1856/2008 година.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. § 2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Ц. Б. Б. ,гр. София, Б. Ц. Б., гр. С., С. А. И. и Н. В. И.,гр. София, срещу въззивно решение от 05.12.2007г. по гр.д. № 3508/2004г. на Софийския градски съд.
Ц. Б. обжалва решението с твърдения за недопустимост, както и за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Сочи, че въззивният съд се произнесъл свръхпетитум, тъй като са уважени исковете на непредявени основания с оглед твърдението за нищожност на сделката поради липса на представителна власт и произнасяне на съда за нищожност поради липса на съгласие пълномощникът да договаря сам със себе си. Освен това счита, че порокът договаряне сам със себе си без овластяване е саниран, тъй като продавачите са получили цената на имота.
В жалбата на Б. Ц. Б. – непълнолетен, действащ със съгласието на майка си Й, се сочат нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въззивният съд не е извършил преценка на пълномощното за сделката, както и на факта, че продавачите са получили цената още преди сключването и, следователно са потвърдили извършването на правни действия от пердставителя, вкл. да договаря със себе си. В нарушение на процесуалните правила не са ценени обясненията по чл.114 ГПК, както и чл.133,ал.2 ГПК като е постановен отказ за допускане на гласни доказателства.
С. И. и Н. И. сочат в касационната жалба, че решението е недопустимо поради произнасяне на непредявено основание. Допуснати са съществени процесуални нарушения, поради отказ за събиране на релевантни и допустими гласни доказателства. Не е извършена преценка на доказателствената тежест на приетите по делото декларации с нотариална заверка на подписите за получаване на продажната цена от продавачите и изявлението им по делото, че сумата е получена без основание.
Ответниците по касация С. Г. Х. и Х. Г. Х., гр. С., оспорват жалбите като неоснователни.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./ и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
С обжалваното решение Софийският градски съд е оставил в сила решение № 120/15.07.2005г. по гр.д. № 5320/2004г. на СРС, с което е признато за установено по отношение на Ц. борисова Б. и Б. Ц. Б., че С. Г. Х. и Х. Г. Х. са собственици на апартамент № 1,находящ се в гр. С., ул.”С” № 24 с прилежащите му избено и таванско помещение и Ц. Б. и Б. Б. са осъдени на основание чл.108 ЗС да предадат на С. Х. и Х. Х. владението на същия имот, на основание чл.431, ал.2 ГПК /отм./ е отменен нотариален акт № 28/2004г. Решението е постановено при участието на трети лица помагачи : Н. В. И. и С. А. И.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл.108 ЗС за процесния апартамент се основава на твърдения за нищожност на договор за покупко-продажба, сключен между ищците, продавачи, чрез пълномощник П. А. и третите лица помагачи – Н. и С. И. -купувачи, поради липса на съгласие на продавачите за сделката- представителна власт на П. А. От правна страна въззивният съд е приел, че макар да е установено, че продавачите са упълмощили А. да се разпорежда с имота им, то липсва валидно упълномощаване за договаряне на пълномощника сам със себе, поради което липсва изразена валидно воля /съгласие/ на продавача да прехвърли собствеността върху имота на първия приобретател. Нищожността на тази сделка на основание чл.38, ал.1 ЗЗД вр.чл.26, ал.2 ЗЗД води до липса на прехвърлително действие за последващите сделки, поради което ответниците по иска не са станали собственик и респ.ползувател на имота и се намират в него без основание. Липсват доказателства, установяващи потвърждение за представителната власт на пълномощника да договаря сам със себе си в установената от закона форма.
От фактическа страна по делото е било установено, че с нотариален акт № 89 от 11.07.2003г. С. Х. и Х. Х. чрез пълномощник П. А. са продали на П. А. съсобствения си апартамент при цена 22218,80 лева. При съставяне на нотариалния акт са представени пълномощни рег. №110117 и № 1* от 07.07.2003г. С тях С. Х. и Х. Х. са упълномощили П. А. да извършва всякакви правни действия от тяхно име и за тяхна сметка във връзка със стопанисването и разпореждането със собствените им по ? ид.ч. от процесния апартамент, вкл. да продава,заменя, дарява, ипотекира, залага, отдава под наем и пр., както и да получи от тяхно име продажната цена, да ги представлява пред нотариус, данъчни и съдебни органи по смисъла на чл.36 и сл. ЗЗД и чл.20 и сл. ГПК. От приетите заключение на единичната и тройна графологическа експертиза е било установено, че подписите на тези пълномощни са положени съответно от С. и Х. Х. . С нотариален акт№ 58 от 26.08.2003г. Пламен А. е продал на Н. И. процесния имот. С нотариален акт № 28 от 25.02.2004г. Н. И. и съпругът и С. И. са учредили на Ц. Б. пожизнено вещно право на ползване върху имота и са продали същия на Б. Б. чрез неговата майка и законна представителна Й. Б. Съгласно разписки с нотариална заверка на подписите рег. № 1* от 10.07.2003г. и рег. № 1* от 10.07.2003г. Спасинанка и Х. Х. са получили по 12 000 евро от П. А. По реда на чл.114 ГПК /отм./ ищците са посочили, че сумите не представляват продажната цена за апартамента.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Неоснователни са оплакванията за постановяване на решение по непредявен иск. Искът е с правно основание чл.108 ЗС като ищците са твърдели преюдициално нищожност на прехвърлителната сделка, сключена от тяхно име и за тяхна сметка от пълномощника, който е действал без представителна власт, а оттук и липса на съгласието им за сделката. Въззивният съд е разгледал иск с правно основание чл.108 ЗС като е приел, че не е налице вещнопрехвърлителен ефект на договора, поради нищожност на упълномощителната сделка. При това положение е неоснователно оплакването, за произнасяне по непредявен иск. Ищците са въвели в предмета на делото липса на съгласието им за продажба на имота, в т.ч. липса на упълномощаване, което включва и липсата на изрично упълномощаване пълномощникът да договаря сам със себе си.
Решението обаче е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Въззивният съд не е обсъдил доказателствената стойност на нотариално заверените изявления с дата 10.07.2003г. на продавачите Х. относно получените от тях суми, за които ответната страна е релевирала твърдение, че представляват съответната част от цената по договора от 11.07.2003г., както не е изследвал и основанието, на което са получени тези суми. По начало представителят не може да договаря сам със себе си, освен ако представляваният е дал съгласието си за това. Липсата на съгласие, респ. одобрение от представлявания води до недействителност на разпоредителната сделка, която представителят е сключил със себе си при самодоговаряне. Разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗЗД е проявление на общия принцип за защита интересите на представлявания, в т.ч. забрана за представителя да договаря в негова вреда – чл.40 ЗЗД. Ето защо и представляваният може да се съгласи с такъв договор, ако прецени, че е в негов интерес. В разглеждания случай преди сключването на договора представляваните са получили от представителя парични суми, които надвишават частта им от уговорената продажна цена и са направили нотариално заверено изявление в тази насока. Не е било изяснено основанието на което паричната сума е получена, вкл. дали това е приемане на цената по процесния договор. От друга страна е било установено, че подписите на оспорените пълномощни са положени от ищците, т.е. те са упълномощили П. А. да се разпорежда с процесния имот. На пълномощника е даден мандат да договаря като продава, заменя, вкл. да дарява процесния имот. Посочена е възможност да получи от името на продавачите цената. При тези данни и като е отхвърлил направеното искане за допускане на гласни доказателства за установяване на относими към спора обстоятелства, въззивният съд е постановил решение без делото да е изяснено релевантни за изхода на делото факти.
В нарушение на разпоредбите на чл.186 ГПК и чл.188 ал.1 ГПК са направени изводи за основателност на иска, без да бъдат изяснени въпросите относно това дадено ли е съгласие или одобрение от продавачите на пълномощника да договаря сам със себе и изявлението им за получаването на цената, съгласие ли е за сделката. Въззивното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение от 05.12.2007г. по гр.д. № 3508/2004г. на Софийския градски съд.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.