О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
София, 19.02.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 4355/2008 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. на т. срещу въззивно решение от 23.05.2008г. по гр.д. №465/2008г. на Софийския градски съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставя се въпрос за максимално присъдено обезщетение в размер на 10 брутни заплати по ЗДСл, без да бъде приспаднато платеното обезщетение по чл.106, ал.4 ЗДСл. Това обезщетение не може да се кумулира с обезщетението за незаконно уволнение, защото основанието му за плащане е законно уволнение.
Ответникът по касационната жалба Н. М. С. не изразява становище в срока по чл.287 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 14.11.2007г. на СРС, по гр.д. № 25960/2006г., с което на основание чл.104, ал.1 ЗДСл. М. на т. е осъдено да заплати на Н. М. С. сумата 4050 лева /цената на иска/, представляваща обезщетение за период от 10 месеца – 21.06.2004г. – 21.04.2005г., през който е останал без работа, поради признатото за незаконно уволнение с решение № 6803/13.07.2005г. на ВАС, по адм.д. №6219/2004г.,в сила от 22.03.2006г. за длъжност «Главен експерт» в отдел «Управление на кризи, подготовка за отбрана». Въззивният съд е приел, че съгласно чл.104, ал.1, изр.1 ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за времето, през което не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Налице са елементите на сложния фактически състав за възникване вземането за обезщетение за принудителна безработица.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лева. В конкретния случай обжалваемият интерес е 405 лева. Това е така, защото касаторът няма възражения срещу присъденото обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл. до размер от 9 месечни заплати. Той счита, че дължимото обезщетение за 10 месеца следва да се редуцира с 1 месечна брутна заплата, като се позовава на изплатено обезщетение за неспазен срок на предизвестие в този размер на основание чл.106, ал.4 ЗДСл., с което следва да бъде извършено прихващане поради отпадане основанието за плащането -отмяна на уволнението. Ето защо касационната жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационната жалба на на М. на т. срещу въззивно решение от 23.05.2008г. по гр.д. №465/2008г. на Софийския градски съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от съобщението му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.