О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 452
София, 22.06.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 27/2009г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Е. М. и С. Н. М. и двамата от гр. П., срещу въззивно решение от 10.10.2008г. по гр.дело № 607/2008г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която са уважени срещу тях искове с правно основание чл.109 ЗС. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС и имащи значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставят се въпроси относно установяване елементите от фактическия състав на иска по чл.109 ЗС, обуславящи отговорността на ответника по него, както и относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото по реда на чл.188, ал.1 ГПК /отм./, вкл. и наличие на споразумение между страните относно ползването на съсобствения имот. Твърди се, че даденото разрешение на тези въпроси е в противоречие с практиката на ВКС – Р № 462/1994г., ІІІ г.о., Р №60/2006г., ІV г.о., Р № 1957/2005г., ІV г.о.
Ответниците по касация П. Е. Х. и И. Л. Х. и двамата от гр. П., не изразяват становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение по гр.д. № 74/2008г. на Панагюрския районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.109 ЗС за премахване на паянтова кочина с площ от 4 кв.м., коминно тяло в стълбищната клетка и масивна ограда откъм улична регулационна линия и по реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./ е осъдил М. Е. М. и С. Н. М. да премахнат паянтова кочина с площ от 4 кв.м., коминно тяло в стълбищната клетка на намиращата се в дворното място жилищна сграда и масивна ограда откъм улична регулационна линия /представляваща зид от незавършен строеж на гараж/. В частта, с която М. Е. М. и С. Н. М. са осъдени да премахнат масивна постройка на улично-регулационната линия и да осигурят достъп до стълбище и таван, въззивното решение е оставено в сила.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищците и ответниците са съсобственици на дворно място, представляващо УПИ Х-2040, кв.136 по плана на гр. П., в който има построена двуетажна жилищна сграда в режим на етажна собственост, от която ищците притежават първия жилищен етаж, ведно с ? ид.ч. от общите части на сградата, а ответниците – втория етаж от сградата и ? ид.ч. от общите части на на сградата. Относно иска за премахване на масивна едноетажна постройка е прието, че е постройка с допълващо застрояване, използвана като работилница от ответника. Тя е незаконно строителство, което е достатъчно за уважаване на претенцията да бъде премахната. По отношение на паянтовата кочина е прието също, че само като незаконно построена, подлежи на премахване. За коминното тяло е прието, че е предприета промяна на предназначението на стълбищната клетка без съгласието на останалите съсобственици, поради което представлява действие, смущаващо упражняването на тяхното право на собственост. По иска за премахване масивната ограда откъм уличната регулационна линия, възпрепятстваща достъпа на ищците до входа на къщата,е прието че е част от недовършен незаконен строеж, поради което следва да бъде премахната и е без значение, че служила за материализиране границата между определените за реално ползване между страните части от дворното място.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Трайна е практиката на ВКС по приложение на процесуалните правила, задължаващи решаващия съд да отдели спорните от безспорните по делото факти и обстоятелства и да преценява събраните в процеса доказателства с оглед спорните по делото факти, твърденията и доводите на страните. Трайна е и практиката на ВКС относно установяване елементите от фактическия състав на чл.109 ЗС за успешното провеждане на негаторния иск като средство за защита правото на собственост срещу неоснователни действия, които препятстват упражняването на това право. Във връзка с последния въпрос е приетото от въззивния съд, че незаконността на процесните постройки, изградени от ответниците в съсобственото дворно място, е достатъчен факт, за да бъде уважен предявеният срещу тях негаторен иск. В разглеждания случай разрешението на поставените от касаторите материалноправни и процесуалноправни въпроси е дадено в нарушение на практиката на ВКС по прилагане разпоредбата на чл.188, ал.1 ГПК /отм./ и чл.109 ЗС, което е основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 10.10.2008г. по гр.дело № 607/2008г. на Пазарджишкия окръжен съд в обжалваната част.
УКАЗВА на М. Е. М. и С. Н. М. , да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лева за разглеждане на касационната жалба и да представят вносния документ.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Да се докладва на Председателя на ІІ г.о. за определяне на дата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.