О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
София, 22.01.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3948 от 2008 година,образувано по описа на І ГО, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Прокуратурата на Р. Б. и ОД”П”-Велико Търново срещу въззивното решение на Великотърновския апелативен съд, постановено на 03.07.2008г. по гр.д. №246/2008г.,с което е подтвърдено решението на първоинстанционния съд в часта,с която Прокуратурата на Р. Б. и ОД”П”-Велико Търново са осъдени да заплатят по реда на чл.2 ЗОДОВ солидарно на И. Г. Д. сумата 2000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение и задържане. Като основание за допускане на касационно обжалване и двамата касатори сочат,че съществените материалноправни въпроси по приложението на разпоредбата на чл.2 ЗОДОВ,по които се е произнесъл въззивният съд,са решавани противоречиво от съдилищата и в противоречие с константната практика на ВКС. С приложенията по чл.284, ал.3,т.1 ГПК са представени решение на Пловдивския апелативен съд,постановено по гр.д. №896/2002г.,решение на Пловдивския окръжен съд,постановено по гр.д. №563/2002г. и решение на Бургаския апелативен съд по гр.д. №155/2002г.
Прокуратурата на Р. Б. обжалва решението на Великотърновския апелативен съд и в частта,с което е подтвърдено решението на първоинстанционния съд,с което двамата касатори са осъдени солидарно да заплатят на И. Г. Д. сумата 500лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди. В тази част обаче с оглед разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК подадената от Прокуратурата на Р. Б. касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Ответникът И. Г. Д. не изразява становище.
Касационните жалби в частта срещу решението на въззивния съд,с което на И. Г. Д. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за разглеждането им по същество по реда на чл.290 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Съществените материалноправни въпроси,по които съдът,с оглед подаденото от Прокуратурата на Р. Б. изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се е произнесъл в постановеното на 03.07.2008г. по гр.д. №246/2008г. въззивно решение, касаят приложението на разпоредбата на чл.2 ЗОДОВ. Поставят се следните въпроси:може ли да бъде ангажирана отговорността на прокуратурата по реда на чл.2,т.2 ЗОДОВ ако извършените спрямо едно лице действия по повдигане на обвинение и задържане се дължат на грешка при определяне съпричастността му към престъпното деяние по причина пълно съвпадане на имената му с издирвано от МВР лице,при положение че грешката е допусната от МВР,а не от прокуратурата,която не е могла да извърши проверка и да установи заблуждението;кой орган следва да носи отговорност за вреди от налагане на мярка за неотклонение.
В изложението,подадено от ОД”П”-Велико Търново се поддържа,че по въпроса може ли да бъде ангажирана отговорността на ОД ”П” за вреди от издаден индивидуален административен акт на полицейско задържане,който не е бил обжалван и съответно не е бил отменен като незаконосъобразен,по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, е налице противоречива практика на съдилищата.
По поставените от Прокуратурата на Р. Б. съществени материалноправни въпрос за хипотезите,при които прокуратурата следва да носи отговорност по реда на чл.2 ЗОДОВ,както и кога може да бъде освободена от отговорност, настоящият състав приема следното:
Въпросът следва ли да бъде ангажирана отговорността на прокуратурата по реда на чл.2,т.2 ЗОДОВ ако извършените спрямо едно лице действия по повдигане на обвинение и задържане се дължат на грешка при определяне съпричастността му към престъпното деяние,която грешка е допусната от МВР,а не от прокуратурата е разрешен от въззивния съд в съответствие с константната практика на ВКС и на указанията, дадени с ТР №3/2004г. на ОСГК на ВКС. В обжалваното решение е прието, че основанието за ангажиране отговорността на държавата чрез органите на прокуратурата по реда на ЗОДОВ е обективен факт и ако спрямо лицето е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК,което впоследствие е било прекратено,поради това,че деянието не е извършено от това лице,а наложената мярка за неотклонение е отменена поради липса на законно основание-несъставомерност, изразяваща се в липса на авторство,именно тези обстоятелства дават основание обвинението да бъде квалифицирано като незаконно,независимо от това,че отделните процесуалноследствени действия са били извършени в съответствие със закона и в рамките на правомощията на разследващия орган. Тези изводи съотвествуват напълно и на указанията по приложението на материалния закон,дадени в т.3 на ТР №3/2004г. на ОСГК на ВКС,в което е прието,че държавата се освобождава от отговорност за вреди само ако единствената причина за увреждането е поведението на гражданите,т.е. не са налице предпоставки за освобождаване от отговорност,ако е налице грешка, допусната от разследващите или правозащитните органи. Независимо от обстоятелството,че грешката първоначално е била допусната от органите на МВР,прокуратурата като орган,осъществяващ контрол над действията по разследване,носи отговорност по реда на чл.2 ЗОДОВ,ако са налице и действия по повдигане на обвинение и задържане на лицето,извършени от нейни представители. Действително според константната практика на ВКС за вреди от мярка за неотклонение,отменена поради липса на законно основание,както и за вреди от незаконно повдигнато обвинение, отговорност следва да носят съответните органи,наложили мярката и повдигнали обвинението. В случая обаче въззивният съд се е съобразил изцяло с това становище по приложението на чл.2 ЗОДОВ като е обосновал извода си за наличието на предпоставки за ангажиране отговорността на прокуратурата чрез посочване на конкретни действия и актове на нейни представители. Въпросът дали при наличие на съдебен акт не следва да бъде ангажирана и отговорността на съда,поставен в изложението,не следва да бъде разглеждан,тъй като по отношение наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на прокуратурата същият не представлява съществен материалноправен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
По поставения от ОД”П”-Велико Търново съществен материалноправен въпрос за хипотезите,при които може да бъде ангажирана нейната отговорност по реда на чл.2,т.2 ЗОДОВ и по специално може ли да бъде ангажирана отговорността за вреди от издаден индивидуален административен акт на полицейско задържане,който не е бил обжалван и съответно не е бил отменен като незаконосъобразен настоящият състав приема следното:
Действително в представеното с изложението решение на Пловдивския апелативен съд,постановено по гр.д. №896/2002г. е прието,че когато задържането под стража за срок от 24 часа е продължено с още 2 дни и постоянната мярка “задържане под стража” е взета от прокуратурата и от съда,не са налице основания за ангажиране отговорността на полицейските органи,макар мярката да е взета в хода на полицейското разследване,а в същия смисъл е и константната практика на ВКС. В същия смисъл са и указанията,дадени с ТР №3/2004г.,в което се приема,че органите на следствието и прокуратурата носят отговорност за вреди от незаконно задържане по реда на чл.2,т.1 и т.2 ЗОДОВ,а не за вреди, настъпили в резултат на незаконни действия или актове на администрацията. Доводите на касатора,че е налице противоречива практика,даваща основание за допускане на касационното обжалване обаче са неоснователни,тъй като обсъжданата в обжалваното решение хипотеза е различна-изводът за наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ОД”П” е основан и на други, извършени от нейни представители действия-извършване на претърсване и изземване, извършени от органите на полицията,както и на проведен разпит в рамките на образувано дознание. Даваните от съдилищата различни разрешения на поставения в изложението въпрос за наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на полицията по реда на чл.2 ЗОДОВ са обусловени следователно от различните фактически констатации по конкретни дела,което не сочи на наличие на противоречива практика по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Изводите на въззивния съд съответствуват на дадените с ТР №3/2004г. на ОСГК на ВКС указания и не сочат на наличие на противоречива практика на съдилищата по този въпрос.
По така изложените съображения настоящият състав приема,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на постановеното от Великотърновския апелативен съд въззивно решение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.290 и сл. ГПК въззивното решение,постановено на 03.07.2008г. по гр.д. №246/2008г. по описа на Великотърновския апелативен съд по подадените от Прокуратурата на Р. Б. и ОД“П”-Велико Търново касационни жалби вх. № 1589/05.08.2008г. и вх. №1466/22.07.2008г. в частта, с която се подтвърждава решението на първоинстанционния съд за присъдено в полза на И. Г. Д. обезщетение за неимуществени вреди.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Прокуратурата на Р. Б. касационна жалба срещу въззивното решение, постановено на 03.07.2008г. по гр.д. №246/2008г. по описа на Великотърновския апелативен съд в частта,подтвърждаваща решението на първоинстанционния съд,с което на И. Г. Д. е присъдено обезщетение в размер на 500лв. за причинени имуществени вреди.
В частта,с която подадената от Прокуратурата на Р. Б. касационна жалба е оставена без разглеждане настоящето определение подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
Председател:
Членове: